Георги Коновски
От деня (23)

* * *

Една случка — класическа — във Варна.

Автобусна спирка. Някакво циганче блъска и събаря наведен ученик. Оня се изправя и му отшива един як шамар. Цигането и глутницата му се хвърлят в бой. С ученика е солидна компания. Почва мариз…

Намесваме се околните — де разтърваваме, де намираме сгода да отперим по някой ритник на циганора, предизвикал боя…

Всичко завършва с пристигането на полиция. Циганите изчезват. А към управлението тръгва група — полицаи, двама немци (семейство), скромна, свита, незабележима циганка, свидетели…

Защото, докато едни се шамарят, а други зяпат, джебчийката отарашвала чантата на немкинята. Но имало и внимателни хора, видели я, спипали я с пълна ръка. Така я държаха — стиснали й ръката, не дават пръсти да отвори, та да „изпусне“ портмонето.

Стар трик — едните отвличат вниманието, други крадат…

И действен — много ефикасен. Особено, когато на хората им стигат хляб и зрелища…

* * *

Откачен ден беше.

Като почнеш от нощта. Линейка хвърчала с родилка, някаква млада дама си слушала гръмко музика в колата, не обърнала внимание и се нахакала в линейката.

Хайде, да речем — пострадалите хора ще ги пооправят. И кой е крив, кой прав — ще уточнят.

Ама новороденото… Току-що роденото…

Нищо. То е за добро. Нека още от раждането си разбере каква грешка е направило, та баш тук се е пръкнало.

В България, дето правилата са според зависи, а рискът за пътнотранспортно пътешествие те следва по петите още от раждането.

То и други рискове има.

Ако полицаите уловят някой джигит, може пък той да открие огън по униформените, позволили си да му се пречкат с някакви изисквания и закони.

Абе, него закон не го лови!

Впрочем, миналата година — точно по тая пешеходна зона се носеше (наистина не бързо) типична мутренска кола.

И спря до двама полицаи, които бяха паркирали патрулката си точно върху пешеходната пътека.

Поприказваха си, после джипът продължи по уж пешеходната зона.

Питах полицаите защо така, а те ми отговориха ясно, точно и конкретно: „Наш човек!“ и „А ти защо питаш?“.

А накрая — за още едно изкрейзване. Логично и очаквано и тук, у нас.

Джеймс Верон от Северна Каролина отишъл да „обере“ банка. С едничка цел — да го вкарат в затвора поне за 3 години. Та се полекува там.

Изгубил работата, останал без здравни осигуровки, болен — и намерил изход. Поне временно.

В затвора — че е по-хубаво и нормално от свободния живот.

М-да! Къде наблизо има банка?