Георги Коновски
От деня (24)

* * *

Събота. Отивам да си тегля пенсията. Свършвам бързо. С кеф. И в този момент влиза жена…

Как да ви я опиша… Жените от малки се самоопределят — още от пети-шести клас. На две групи. Мацки и лелки. Тая беше типична лелка.

Направих едно добро дело. Казвам й:

— Госпожо, не може…

Тя тъкмо е цъфнала — пенсията иде.

— Ама защо?

— Днес пенсионерите вземат пари. А вие не сте на пенсионерска възраст…

Хептен светна. То ясно — има огледало, има очи, обаче удоволствието от комплимента…

Доброто е сторено…

* * *

Бяла Слатина…

Прибирам си се аз тихо и кротко, никого не закачам — освен баничката, която предъвквам. Пред мен се носят три дами — втора свежест. И си бъбрят на бая висок тон. Разказва едната за комшийката си баба Веда. Която строго централизирано следяла мъжа й — кога се прибира, как, не дай си боже, с кого…

И си обсъждат гръмогласно. Че какво — в малкия град, дето всичко е център, тайни няма. Ако кихнеш в единия край, от другия ти викат „наздраве!“…

Поради което се намесвам:

— Та това е страхотна жена! Целенасочена, последователна, принципна — изградила си собствен принцип и го следва. Неотстъпно…

Те се смеят, ама малко така…