Георги Коновски
От деня (68)

* * *

Станах вчера с идеята да не ходя никъде. Ей така — да си почина. Обаче се сетих — излиза „Меридиан мач“ с приложение за юбилея на „Левски“.

Бях поръчал на продавачката да ми запази два броя — един за младеж-левскар. Обещах му го.

Та рекох си — я да изляза, да взема вестниците, имам горчив опит от едно време.

Тогава пресата не беше като днешната. „Народен спорт“ в понеделник, сряда и събота, „Старт“ във вторник, „Футбол“ в сряда и… И понякога „Спорт-тото“ — вторник.

Други спортни издания нямаше…

Та като ученици един бягаше от час, останалите го прикривахме — да чака на опашка, да вземе вестник.

Като студент съм излизал в пет часа от квартирата, застопорявал съм се до техникума на ъгъла на „Опълченска“ и „Стамболийски“. Което ми осигуряваше вестник. Десет минути след пристигането на колата, вестници нямаше…

А „Старт“ чаках в 14 часа, близо до печатницата, на ъгъла на „Дондуков“, срещу Операта. Там се появяваше най-рано…

После ми пазеха вестниците. Струват, примерно, 20 стотинки, оставяш 40 и готово. Пазят ти ги…

Но и при битпазарната икономика се случва да търсиш. Например, след важен мач. Обаче, нещо напоследък замря търсенето. Както казва продавачката — а тя е точно пред кулинарно СПТУ — учениците не четат, камо ли да купуват. А възрастните пестят. Насилствено…

Та ми даде жената вестниците с книжките. Малко семпли издания, евтинки… Но пак добре…

И гледам — отпред наредени вестници. Още. В десет заранта е пълно със спортни издания. Няма любители…

А помня едно време…

Цяла седмица обсъждахме кръга в А група. Всички мачове. Знаехме наизуст играчите в 16-е отбора. То тогава и не беше такава пазарна каша. Нови играчи влизаха в отборите на полусезона. И се обсъждаха качествата им, а не кой колко получавал и колко струвал…

Обсъждахме мачовете.

Обсъждахме играчите — като качества, не като скандали.

Обсъждахме всичко, свързано със спорта.

И спортувахме…

В салона и на двора — в час човек на пейката не седеше. Камо ли да се появи с панталон и обувки.

След часовете — на игрището, по улиците, на градския стадион и тревните площи наоколо му, на поляните в Лесопарка и Агиното бранище…

Пък за мачовете — да не говоря.

Помня как за световното през 1966 година изнесоха единствения телевизор на нашата улица и мъжете се наредиха пред него — с касите бира и чиниите с кебапчета под ръка.

А ние — дечурлигата, бяхме изтикани назад.

Само дето аз се възкачих върху портата, взех театралния бинокъл на баща ми и, понеже бяхме точно срещу комшията с телевизора, цялото първенство изгледах от ложата…

Е, малко се позарадвах, когато чух, че тържеството за юбилея на „Левски“ ще е посетено от 40 000 души…

Имам честта да съм бил на най-посещаваните мачове у нас — „Левски“ — „Аякс“, „Левски“ — „Барселона“, ЦСКА — „Аякс“, България — Англия…

Та се и сещам как през 1974 година на мача с „Пирин“ — току-що влязъл в групата, на „Герена“ имаше 40 000 човека…

Както сега, на мача с „Лацио“…

Но и това ме радва, все пак…

Все е файда…

И — честит юбилей на всички левскари!

Да, стотната годишнина е осрана…

Но столетието не се състои от една година, нали?

Има защо да се поздравим, зарадваме, припомняме, почерпим…

САМО „ЛЕВСКИ“!