Георги Коновски
От деня (2)

* * *

Разговарям с един абитуриент. И ми се хвали, че имал сериозно гадже. От Ямбол…

— Бре, — викам — много далече…

— Как ще е далеч? — обяснява ми — 7,50 струва билетът за влака…

Ново време, ново поколение, нови мерки за всичко…

* * *

Разговарям с един младеж от 1966 набор, дошъл си за малко от Великобритания.

— На обяд — разказва ми — аз не ям. Но Тони (жена му) ми направила голям сандвич и се наложи да го взема. Колегите ме гледат и викат: „Ми, ние мислехме, че си на диета“. Пък аз им обяснявам: „Снощи се представих отлично и жена ми ме награди със сандвич. Следващият ще е за Великден“…

* * *

Видях един съсед в Бяла Слатина. На 99 години стана. Допреди една година караше колело, ама откак цигани му го откраднаха, нещо позавехна. Все пак — 99 години преживял…

Снахата ми казва — „Ей го — смислен, бодър поглед, вижда живота наоколо“…

Възразих й: „И какво като вижда? Все едно — импотент в публичен дом… Само тормоз“…

* * *

В магазина. Няколко човека чакат. Идва ред на жената пред мен — здрава, на вид нахакана, тип шефка на квартален клюкарски пункт. Продавачката я поглежда и казва:

— О! Не те видях — много си тиха…

Ужасяващо точно определение — забележителна с шума наоколо си жена…

* * *

Стигнахме комунизма…

Нали това ни казваха за него — няма да има работа, няма да има пари…

Е, безработни много, пари нямаме… И който е бил нищо — сега се изживява за всичко…

Комунизъм…

* * *

Най-хубаво е да си отдъхваш нейде далеч от дома. Особено, ако си мъж.

А почиващите мъже са седем категории:

Лъвове — отиват на курорт с любовниците си, заемат най-скъпите стаи.

Вълци — пристигат зли и самотни, търсят пиене и жени, после захвърлят жените.

Чакали — събират това, което са хвърлили вълците.

Магарета — отиват с жените си, носят се с умен вид, хванали ги под ръка.

Овни — пускат жените си на курорт сами.

Козли — само почиват и хич не им пука за жени и пиене.

Алкохолици — две бутилки са им малко, една жена много…

* * *

Малките деца са страхотно наивни тарикати. Винаги оплитат нещата и се опитват да ги оправят по системата „метнато одеяло“.

Нали помните: мяташ го над главата и ти нищо не виждаш, значи и теб не те виждат. Ако пък те виждат — сърдиш се, тропаш, дори се мяташ на пода.

Възрастните са длъжни просто да ти вярват — колкото и елементарно да ги лъжеш. Или поне се опитваш да лъжеш…

* * *

Така свикнахме с интернета… Не можем без него… И се чудят младите какво са правели хората едно време без разните джаджи и интернета…

А то следи от онуй време има. Намирали са занимавки, оставили са нещо и за нас. Един пишел симфонии — девет известни, друг композирал токати и фуги, трети опери създавал, четвърти рисувал портрети, пейзажи, библейски картини, пети стихове, че и роман в стихове съчинявал, шести „Престъпление и наказание“ сътворил… седми… осми…

Абе, убивали са си някак времето…

* * *

Някога той бил малък и глупав хлапак с филия мас в ръка. Сега е голям и тъп политикан с ръце в държавната хазна…

* * *

Обучаваме кученцето. И му слагаме пелени в единия ъгъл — да си пикае там. Та отивам да купя. Опашка. Тъкмо идва моят ред, една дама застава отпред и учтиво моли да вземе само една торбичка от 20 стотинки. Кимам й — не бързам за никъде. Но казвам:

— Обаче, госпожо, друг път не изпреварвайте човек, купуващ пелени или памперси. Не знаете на какъв зор е…

Опашката се хили…