Метаданни
Данни
- Серия
- Небесна сянка (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Heaven’s Shadow, 2011 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Милена Илиева, 2012 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,2 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и начална корекция
- NomaD (2020 г.)
- Допълнителна корекция
- sir_Ivanhoe (2020 г.)
Издание:
Автор: Дейвид С. Гойър; Майкъл Касът
Заглавие: Небесна сянка
Преводач: Милена Илиева
Година на превод: 2012
Издание: първо
Издател: ИК „Бард“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2013
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково
Редактор: Иван Тотоманов
ISBN: 978-954-655-371-3
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/846
История
- — Добавяне
Навлязохме в нова епоха.
… която не ми харесва особено.
Лукас Мунарето се събуди объркан. Носеше се в безтегловност, напъхан в спален чувал. Кабината на „Дестини“ тънеше в мрак, ако не се броеше мекото сияние на няколко светлинни индикатора върху командното табло. Минаха няколко секунди преди Лукас да съобрази, че не се намира на борда на „Брахма“ и не пътува към Киану.
А когато си спомни къде е и защо, му се прииска да беше получил амнезия.
Плъзна поглед по спътниците си. Всички спяха, напъхани в чували като неговия… Теа с разпусната коса, която се вееше около главата й като ореол. Това с ореола му се стори доста на място, предвид ударите, които беше понесла американката, и уменията, които беше показала при излитането от Киану и захождането към земната атмосфера. Върнеше ли се в Хюстън, Теа щеше да се превърне в герой… тъжен герой, да, но със страхотни професионални перспективи.
Ето я и Наталия Йоркина, свита на кълбо, сякаш дори насън я измъчваше болка. Предвид проблемите с екипировката си — преди време Лукас беше излязъл в открития космос с прегряващ руски костюм и това едва не го подлуди — Наталия се беше справила добре. Ако се съдеше по странните реплики, които си бяха разменили двамата със Зак, и по това колко бързо беше изчезнал нейният ревенант, Наталия явно криеше някаква тъмна тайна, която щеше да я измъчва и занапред. Но за тайната й се досещаха само Лукас и Тадж, а те щяха да си мълчат. Наталия щеше да се върне в Русия, щяха да й намерят някаква спокойна службица в Роскосмос и бързо щеше да потъне в анонимност.
Най-едрият от пътниците на „Дестини“ беше командирът на Лукас, Тадж, който беше преглътнал омразата си към американската арогантност и беше успял да опази по-голямата част от екипажа си. В Индия щяха да го посрещнат като национален герой. Само Шива знаеше на каква критика щяха да го подложат шефовете му насаме, както заради загубата на кораба и на Черток, така и задето е позволил на Зак Стюарт да вземе повечето жизненоважни решения, част от които изглеждаха погрешни. Но в крайна сметка Тадж щяха да го повишат. Щеше да се върне в индийските военновъздушни сили като командир на ескадрила или да остане на ръководен пост в космическата агенция.
Да, всичките му спътници щяха да стъпят на Земята с радост и облекчение. Единствен Лукас Мунарето чувстваше, че е оставил нещо недовършено.
Камила, разбира се. Не беше поддържал близки отношения с Изобел и семейството й — когато се роди Камила, той беше на тренировъчен лагер в чужбина.
Почти не познаваше детето. Това ли беше причината да се провали като неин настойник във втория й живот? Беше я гушкал, да, опитал се беше да я утеши, супер, превеждал беше думите й на колегите си, направо върхът, повтарял й бе, че майка й я обича… Но само толкова. Не се беше постарал да разбере какво вижда детето, какво чувства. Не се беше опитал да я върне, стоял беше безучастно и безпомощно, когато Пазачът я отвлече.
Нямаше представа дали е жива. Какво щеше да каже на Изобел?
А и Зак Стюарт… изоставен на чужд свят, сам, обречен.
Да, единственият безспорен провал беше Най-великият астронавт на света. Трябваше да остане на Киану.
Знаеше, че ще носи вината за бездействието си, докато е жив.