Дейвид С. Гойър, Майкъл Касът
Небесна сянка (51)

Макар експедицията на НАСА, „Дестини-7“ да се сблъска с поредица спънки, включително смъртта на един от астронавтите, от Агенцията уверяват, че комуникациите ще се възобновят в най-скоро време, астронавтите ще завършат преходите си извън кораба и ще се върнат на спускаемия апарат „Венчър“. Очаква се тричленният екипаж да се приводни в Тихия океан в неделя.

Междувременно въоръжен с ръчен ракетомет бунтовник е свалил днес американски хеликоптер над Пакистан…

Водещата новина по новините на CBS, 24 август 2019

— Имаме сигнал — каза Джош Кенеди.

Харли го разбра още преди изтощеният ръководител полети да го обяви, защото всички екрани наоколо, доскоро черни или в режим на изчакване, внезапно оживяха с данни, предавани на живо от „Венчър“.

Понеже знаеше, че сигналът ще се възобнови всеки момент, Харли беше оставил съветниците от екипа си временно да се оправят сами. Заръча им само едно — Джилиан Дуайт трябваше да закара Рейчъл и приятелката й Ейми у дома. Първо, Рейчъл беше изтощена. Второ, още не беше ясно как ще свърши приключението на Киану. Харли нареди на Джилиан да закара Ейми при родителите й, после да сложи Рейчъл в леглото и да следи информационния поток. (Беше върнал на Рейчъл плочата й. Тя си беше нейна все пак, а и с новия достъп на неговия екип до информация повече не му беше нужна.)

Шейн Уелдън влезе в контролната зала часове след като екипът му — който беше главен екип за мисията и по предварителен план трябваше да ръководи излитането от Киану и скачването с „Дестини“ — трябваше да е застъпил на смяна. Макар и надвиснал над рамото на Джош Кенеди, Уелдън позволи на младшия ръководител полети да възстанови връзката. Джош го направи, кимна на Джасмин Трию, своя капком, и каза:

— Обади се.

— „Венчър“, от Хюстън, контакт на двайсет и шестия час и осемнадесетата минута.

След броени секунди Харли и другите в контролната зала с ужас чуха разтреперания глас на очевидно потресената Ивон Хол.

— Хюстън, от „Венчър“, имаме сериозен проблем.

Следващите десет минути минаха под знака на тотална паника, макар че външен наблюдател едва ли би се досетил. По закон атмосферата в контролната зала беше спокойна, овладяна, хладнокръвна. Добрите решения изискваха сигурна ръка и тихи гласове. Но с окото на ветеран Харли видя издайническите знаци — скришните погледи, които си разменяха Кенеди, Уелдън и Трию. А после Уелдън и Джоунс и Бинъм, които току-що бяха дошли.

Напрежението изби и в поведението на неколцина контрольори от задния ред, които се събраха и взеха да си говорят шепнешком.

Накрая картинката придоби окончателния си облик: Ивон беше полудяла от страх, затворена във „Венчър“, а Патрик Дауни се опитваше да влезе в апарата.

Денис Черток беше мъртъв, по всяка вероятност убит от Дауни. (Това обясняваше защо другият капком, Травис Бюел, беше толкова зает. Говореше с Бангалор.)

А още нямаше връзка с петимата изследователи във вътрешността на Киану… нито новини за тримата ревенанти.

Четиримата ревенанти, ако се включеше Пого Дауни. В първия миг Харли можеше да мисли само за едно — че, слава богу, не той отговаря за „почистването на редките лайна“. Последното беше цитат от един ръководител полети, с когото беше работил преди години. В същото време обаче… не беше сигурен, че Джоунс и Бинъм са хората, способни да намерят най-доброто решение.

— Какво да правя? — Ивон беше превключила на кодирания канал и говореше с Джасмин Трию. Харли се надяваше женският глас да поуспокои Ивон поне малко.

Междувременно Бюел, изглежда, говореше с Пого Дауни. Харли прибута количката си до конзолата на капкома — повече от болезнено любопитство, отколкото по причина от оперативно естество. Пак заради любопитството си беше зарязал своите съветници и беше дошъл тук, в контролната зала.

Но след краткото потвърждение за наличието на стабилна връзка Бюел мълчеше. Дауни май също не беше от словоохотливите.

Но не бездействаше. Ивон беше включила и двете външни камери на „Венчър“. Тази отпред не показваше нищо интересно, но камерата от задната страна показваше как Дауни се качва по стълбата… като кадри от първите стъпки на Армстронг на Луната, но на обратно и обработени като за филм на ужасите.

Имаше картина и от кабината: вътрешната камера беше насочена към предното табло. Пред очите на Харли и на всички останали в контролната зала Ивон Хол се появи за кратко — подскачаше на един крак и се опитваше да остане стабилна. При гравитацията на Киану това означаваше да не отскочи към тавана.

— Какво прави? — попита Харли.

Явно Бюел я беше наблюдавал по-съсредоточено, защото каза:

— Търси нещо, с което да залости люка.

— Той не се ли заключва?

— Не. — И защо да се заключват люковете в космически кораб? Ако се заключваха, току-виж някой астронавт останал в капан навън заради повреда в иначе безупречната заключваща система. Някои от по-ранните космически совалки имаха заключващ механизъм на главния люк, от времето, когато НАСА беше принудена да вози туристи или чуждестранни „астронавти“, чиято психическа стабилност в условия на извънреден стрес беше под въпрос.

Джасмин Трию се опитваше да успокои Ивон.

— Добре, Ивон, помни следното. Докато вътрешният люк не бъде запечатан, външният не може да се отвори.

Харли си даде сметка, че и сам би трябвало да се досети за това. Системата беше много по-надеждна от всякакви резета.

— Разбрано — отвърна Ивон. — Но това ще ме постави в риск, ако той пробие дупка в камерата, нали?

Трию се консултира с Джош Кенеди, после попита:

— Можеш ли да си сложиш костюма?

Харли знаеше какъв ще е отговорът — „не“. Костюмът на Ивон беше скъсан. Така че на Джасмин Трию не й остана друго, освен да каже:

— Изчакай.

Чак сега Харли си даде сметка, че Бинъм, Джоунс и Шейн Уелдън водят нещо, което тук — в библиотечната тишина на контролната зала — минаваше за разгорещен спор. Харли не би могъл да прибута количката си по-близо до тях, без да се издаде, че ги подслушва, но все пак обърна глава и чу Бинъм да споменава за „катастрофалните обстоятелства на един възможно най-лош сценарий“, в случай че „устройството бъде активирано“, последвано с по-спокоен тон от реплика на Уелдън, че „още не сме стигнали дотам“.

Гейбриъл Джоунс реагира странно — заби пръст в гърдите на Бинъм и каза:

— Забравяш се! — И с тези гневни думи излезе от залата.

След миг Бинъм и Уелдън го последваха и оставиха Харли и другите свидетели на караницата да се чудят какво става. Вярно, ситуацията на Киану — необичайна по дефиниция — беше безпрецедентна и непредсказуема. Не съществуваше наръчник на астронавта, чието съдържание да включва глава под надслов: „полудял член на екипажа се опитва да влезе с взлом в спускаем апарат“.

Но да си тръгнат така, по средата? И какво, по дяволите, му ставаше на Гейбриъл Джоунс?

И какво, по дяволите, беше това „устройство“?