Дейвид С. Гойър, Майкъл Касът
Небесна сянка (66)

За Steverino. Виж прикачения файл. На нас ни изкара акъла, честно. Откъде се вземат тези откачени неща? Нейтън казва, че сигурно идва от Киану, но той само за Киану бръщолеви. Ти къде си? Ще научим ли някога какво правите с това чудо?

Имейл от докторанта [email protected] до Стивън Матулка с изключително голям аудиофайл

Още преди да е отворил вратата на съветническата стая, Харли чу врява, достойна за британския парламент. А после Блейн каза:

— Трябваш ни.

Гледката не го ободри с нищо — приличаше на кръчмарско сбиване, което някой е цъкнал на пауза. Уейд Уилямс и приятелчето му Глен Крийл крещяха на Лили Валдес и на някакъв друг човек, когото Харли не познаваше.

Разгорещеният спор, който беше чул през вратата, затихна отведнъж, а спорещите го погледнаха виновно като сгафили ученици, които учителят е изненадал преди края на междучасието.

— Вие изобщо давате ли си сметка, че сме на път да извършим най-откачената маневра в историята на космическите полети? — попита Харли.

— Даваме си — каза Саша Блейн и посочи големия екран зад побойниците. „Дестини“ беше толкова близо до Киану, че пейзажът на околоземния обект изпълваше целия екран.

— Тогава кажете ми, ако обичате, какво става тук?

Блейн се усмихна, после се изчерви.

— Смятаме, че сме разбили кода на Архитектите.

— Моля?

Уейд Уилямс взе думата:

— Излиза, че онези маркери са излъчвали и приемали информация…

— Не, Уейд, това е неточно — прекъсна го Лили Валдес. — Успяхме да изолираме две реципрочни функции.

Уилямс погледна Крийл за подкрепа.

— Е, нали аз точно това казах?

— Не съвсем — намеси се Саша Блейн и се обърна към Харли. — Засега успяхме да изолираме нещо като пакети информация, които се движат от и към маркерите. Екипът в Бангалор е записал кратки излъчвания от двата типа още когато Зак и Тадж видяха първия маркер. Логиката и прецедентите навеждат на мисълта, че съобщението би могло да съдържа предупреждение или указания за навлизането във вътрешността на Киану…

— Сигурно молба да си свалим обувките и шапките — каза Крийл и предизвика усмивка само на собственото си лице.

— Истината е, че не знаем нищо! — настоя на своето Валдес.

— Проявете малко въображение де. Ега ти сухарите — каза Уилямс, също решен да отстоява позицията си. — Записали сме излъчването и можем да го възпроизведем. А това, млада госпожице, се нарича комуникация. Ако попаднем на марсианец, който е записал някое от нашите съобщения и ни го излъчи обратно, ще си хвърляме шапките от радост и ще обявим Първи контакт.

— Ние не сме Архитектите — каза ядосано Харли. — Как функционират маркерите?

— Ами, просто особена честота, която… — започна Блейн.

— … не е много по-различна от терахерцовото радио на „Брахма“ — прекъсна я Уилямс.

— Добре — каза Харли. Започваше да губи търпение. — И сте склонни да излъчите към тях собствените им сигнали?

Блейн плъзна поглед по присъстващите за мълчаливо потвърждение и каза:

— Да.

— Някакви идеи какво би могло да последва? По скалата от едно до десет, като едно е „няма да се случи нищо“, а десет е „Киану ще експлодира“?

Валдес побърза да отговори:

— Две. Ще получим някаква реакция, вероятно автоматизирана. Трябва да действаме с презумпцията, че Архитектите са развити поне колкото нас, и ако се върнем към марсианския сценарий на Уейд, ние бихме реагирали по подобен начин, ако неговите марсианци излъчат наш сигнал обратно към нас.

— Добре — каза Харли, колкото да каже нещо. — Ако решим да опитаме…

— О, ще опитаме — каза Уилямс.

Този път обаче Харли не беше в настроение да му отстъпи сцената.

— В момента имаме по-неотложен проблем. — Обясни им, че центърът ще бъде евакуиран, всъщност вече се евакуира, и че в контролната зала ще остане само минимален екип от контрольори и оператори. — Ако останете тук, излагате живота си на опасност. Имате възможност да си тръгнете още сега.

Стаята потъна в мълчание.

— Какво, и да си трошим нервите в задръстването? — подхвърли Уейд Уилямс. Неколцина се засмяха.

— Всички ли мислите така?

— Може да не сме особено дисциплинирани и послушни, господин Дрейк, но сме достатъчно умни да преценим ситуацията — каза Лили Валдес. — Трябва да останем тук.

На Харли му идеше да я разцелува. Явно започваше да се размеква. А щом беше достатъчно размекнат да остави Рейчъл Стюарт в окото на бурята, нямаше причина да оспорва решението на тези хора… особено след като се нуждаеше от тях.

— Добре. Разполагаме с още малко време, преди да ни размажат, така че защо не ми кажете какво гласят въпросните съобщения?

Така и не разбра. Тъкмо се обръщаше към Саша Блейн, когато колоната, предаваща реалновремевата комуникация земя-въздух с астронавтите на Киану, оживя.

Капком Джасмин Трию говореше със Зак Стюарт.