Дейвид С. Гойър, Майкъл Касът
Небесна сянка (72)

Вие, хора, сте голяма работа. Никой на света не е извършвал такъв подвиг за толкова кратко време… всъщност никой друг на света не би се опитал дори.

Шейн Уелдън към екипа, осъществил кацането на „Дестини“

Хей, познайте какво! Уелдън писа шестица на всички!

Поствано на neomission.com от JSC GUY

 

„Дестини“ се беше приземил успешно — „Не виждам пробойни или течове, Хюстън“, — но налице беше един непосредствен проблем.

— Шибаният люк е отдолу. — С вкус към грубия език като всяко уважаващо себе си мъжко момиче, Теа Новински имаше достатъчно космически полети зад гърба и се беше научила да спазва добрия тон на връзката земя-въздух.

Но гледката на „Дестини“, приземил се почти без драскотина, ако не се броеше загубата на единия соларен панел, но с люк наполовина затиснат под търбуха, съсипа окончателно езиковия й редактор.

— Някакви идеи?

Забавянето се проточи сякаш безкрайно, но Тадж запълни паузата:

— Спомни си къде сме, Теа.

Изпревари я и с един скок се приближи до „Дестини“, който макар и полегнал на една страна, беше два пъти по-висок от него. Бодряшкият му тон подразни Теа.

— Не съм забравила — каза тя и тъкмо щеше да добави „идиот такъв“, когато осъзна какво има предвид вьоманотът. — О. Да.

Тук „Дестини“ не тежеше десет тона.

— Теа, от Хюстън. Разбираме проблема ви със, хм, с достъпа до люка. И препоръчваме да…

— … просто да го търкулнем, разбрано, Хюстън. — „Теа, ти си идиотката, момиче“. — Останете на линия да видите магията.

— Преди да го направите — каза Хюстън, — дайте ни пет минути. Искаме да източим част от вътрешното налягане.

Разбира се — при операции в орбита без екипаж на борда атмосферното налягане във вътрешността на „Дестини“ беше пет килограма на квадратен инч, една идея по-слабо, отколкото би било, ако в кораба имаше екипаж. При такава разлика във вътрешното и външното налягане люкът щеше да се отвори като тапа на шампанско и да изкърти пантите си.

Теа и Тадж се оттеглиха при Наталия и Лукас на петдесетина метра от кораба.

— Оригна се — каза Теа, когато основата на „Дестини“ изхвърли първата струя пара под налягане. Процесът продължи няколко минути. Сега вътрешното налягане на „Дестини“ беше близко до нулата.

Наложи се и четиримата да подложат рамо — двама отстрани на корпуса с форма на пресечен конус и двама при сервизния модул с форма на консервна кутия. Проблемът не беше в теглото на кораба — той реагираше буквално на докосване, — а в слабото триене.

— Ще трябва да забием здраво пети в земята — каза Тадж.

— Бутонките щяха да ми свършат добра работа — измърмори Лукас. Теа се зарадва, че Най-великият астронавт на света най-после си е отворил устата. За последния час не беше обелил и една дума, сигурен знак за изтощение и депресия.

Наталия, която също като Лукас бе мълчала унило, се втурна да помогне, като изкопа стъпенки за всички. (Беше проявила съобразителността да вземе инструменти от модула Бъз.)

— Уно, дос, трес — преброи Лукас… и гигантският космически кораб с размерите на междуградски автобус се завъртя с двайсетина градуса около оста си, точно колкото да се открие люкът му.

— Мама му стара, получи се! — възкликна Теа. — Страхотна идея, Тадж!

— Благодари на Зак — отвърна индиецът.

Теа се смъкна на колене. Оглеждаше се за дръжката и се опитваше да съобрази посоките. Когато „Дестини“ беше стъпил на краката си, главният му люк се отваряше наляво… а сега, когато лежеше на една страна, люкът би трябвало да се отвори към нея, като рампа. Което беше добре.

Просто трябваше да намери дръжката и щяха да влязат… ето я, в горната част на люка, доста високо, но не извън обхвата й.

— Хюстън, от Теа, готова съм да отворя.

Изчака. После чу гласа на Джасмин Трию:

— Налагането е нулево. Отваряй.

Правоъгълният люк, толкова широк, че Теа не би могла да докосне двата му края едновременно с протегнати ръце, се отвори лесно. Теа се изкатери по него и влезе в кораба.

И едва не припадна.

Господи, наистина ли бяха минали само четирийсет часа, откакто „Венчър“ се беше разкачил с „Дестини“? Имаше чувството, че влиза тук за пръв път в живота си! Сигурно заради разменената вертикала и хоризонтала. Тя на практика влезе в кораба по една от наклонените му стени. Главното табло и двете кушетки бяха над главата й. От друга страна, тази гледка не би трябвало да я свари неподготвена — за последен път беше видяла интериора на кабината, когато излизаше с главата напред през люка при носа на кораба.

В момента стоеше върху вратата на шкафче, която не беше предвидена за стъпване. Но не опасността да пробие вратата на шкафчето я притесняваше — тук, на Киану, Теа тежеше няколко килограма с все костюма си. Много по-тревожна беше мисълта, че внася чуждоземен лед и кал „вкъщи“.

Дишаше бавно, решена да съсредоточи мислите си върху нещо конкретно — осветлението в кабината, отделни детайли от обзавеждането, кушетките, личните вещи, прикрепени с мрежа към друга част на стената.

Така, вече беше по-добре. Обърна се назад към люка, където Тадж чакаше да влезе. Наталия и Лукас чакаха зад него.

— Добре, народе. Предлагаме промоция. Топла храна, горещ душ, масаж. Е, не точно. Но все пак мисля, че условията ще ви харесат.

 

 

— „Дестини“, Хюстън, до Теа. Искам да погледнеш панел делта.

Теа реагира, без да мисли: затвори файла с инструкциите за полета и се прехвърли на съседното кресло. Панел делта показваше данните за жизнената среда във вътрешността на „Дестини“.

Беше минал само час, откакто тя и колегите й — оцелелите след първия и не особено успешен контакт на човешката раса с извънземна цивилизация — се бяха качили на борда на „Дестини“. Атмосферното налягане в кабината беше възстановено. Тадж и Наталия се бяха паркирали на наклонения „под“ до четирите празни костюма; Лукас се беше сврял върху двете прибрани кушетки.

А Теа, по тениска и шорти, беше кацнала над тях в пилотското кресло.

Веднага щом затвориха люка и възстановиха налягането, Теа се измъкна от космическия си костюм и с гигантско облекчение съблече мръсното трико. Почисти се с мокри кърпички, облече тениската и шортите и прикани колегите си да направят същото.

— Чувствайте се като у дома си.

Тадж обаче възрази:

— Ами ако налягането спадне внезапно?

— Тогава ще умра сравнително чиста и с удобни дрехи — каза тя. — Освен това вашите костюми са с различни накрайници. Няма как да презаредите кислородните си бутилки от „Дестини“. Така че по-добре се преоблечете.

Едва ли щяха да се чувстват добре, ако облечаха работните комбинезони, които бяха носили Пого и Ивон, преди да се прехвърлят в спускаемия апарат, прецени Теа, затова отвори едно от шкафчетата и извади резервните дрехи, които по план екипажът на „Дестини“ трябваше да облече в последния ден на мисията. Горещо се надяваше този да е последният ден на мисията.

Дрехите на Пого бяха възшироки на Лукас, а резервният комплект на Теа висеше като торба върху тялото на дребната Наталия. Затова пък дрехите на Зак бяха съвсем по мярка на Тадж… което за пореден път насочи мислите на Теа към липсващия й партньор и командир. Докато другите се възползваха максимално от хранителните и водни запаси на „Дестини“, тя попита Хюстън дали имат новини от Зак. Отговорът гласеше: „Последният контакт беше преди два часа. Оттогава — нищо. И не очакваме“.

А сега я караха да провери животоподдържащите системи. Теа бързо разбра защо.

— Хюстън, има спад на налягането… почти не надвишава седемстотин милибара и май спадна с един пункт пред очите ми. — Беше твърде уморена да прави изчисления, не й се чакаше и Хюстън да потвърди числата. — Колко ни остава до вакуума?

— От порядъка на часове, може би ден или два, ако извадите късмет — отговори Трию. — Но при всички случаи означава, че трябва да ви изстреляме по най-бързия начин.

Тадж беше чул разговора, Лукас и Наталия — също. Вьоманотът вече се настаняваше в креслото до Теа.

— С колко време разполагаме?

Хюстън отговори вместо нея:

— След деветдесет минути сигналът ще прекъсне. Искаме да излетите преди това.

— Ние искаме същото — каза Теа.

И точно тогова, най-неочаквано, корабът се търкулна. При това движението беше и по двете оси — напред и леко настрани, — което окончателно разбърка изтерзания стомах на Теа.

— Какво стана, мамка му?

— Мислех, че сме на твърда скала! — каза Наталия.

През най-близкия до Теа прозорец се виждаше само черното небе отгоре.

— Тадж, иди да погледнеш…

Вьоманотът вече се беше придвижил до квадратното прозорче на люка.

— Навън има много пара!

Лукас се придърпа към Теа.

— Ние ли пропускаме въздух?

Едва ли, помисли си Теа. Теч имаше, но не по-силен отпреди. Хвърли поглед към таблото и показанията, които видя там, потвърдиха заключението й.

— Не е от нас.

Тадж се обърна да ги погледне.

— Мисля, че Везувий се активира отново…

На Теа не й трябваше друго. Включи радиото си.

— Хюстън, от „Дестини“… Проверка преди излитане, веднага!