Дейвид С. Гойър, Майкъл Касът
Небесна сянка (68)

В добавка към кризисната ситуация в Космически център Бангалор — вече от няколко часа връзката с „Брахма“ е прекъсната — г-н В. Наяр от Индийската организация за космически изследвания само преди минути обяви, че два изстреляни от Киану обекта се движат по траектория, която може да ги сблъска със Земята. Естеството на обектите е неизвестно.

Непосредствена опасност не съществува; все пак жителите на района около Бангалор, включително и всички в щата Карнатака, се приканват незабавно да потърсят убежище.

Водеща новина в онлайн изданието на „Таймс ъф Индия“, 24 август 2019

 

— Бангалор е в центъра на мишената.

— Не е ли по-правилно да се каже, че е в зоната на удара?

— Не ми се прави на умна. Ние сме следващите.

— И как моето отношение ще промени това? Ако умрем, ти пак можеш да идеш в Рая, без значение какво правя аз.

След като изгубиха връзката със Зак Стюарт, Харли се върна в съветническата стая, ако не за друго, поне за да държи ръката на Рейчъл. (Момичето беше чуло разговора на Хюстън с баща й. Сигналът беше само аудио, без визуална връзка.)

А тя му каза:

— Ще престанеш ли да се тревожиш за мен, ако обичаш?

Което го накара само да се тревожи още повече.

Но от Киану нямаше новини… Теа, Тадж и другите бяха на повърхността и чакаха „Дестини“ да кацне.

Сякаш целият център беше превключил на пауза и изчакваше смъртната присъда на Бангалор.

Някой беше включил телевизионен сигнал — английската Sky TV — и големият екран показваше картина от южните предградия на Бангалор, плосък пейзаж от многоцветни постройки, облян от ранна утринна светлина.

— Колко часът е там? — попита Харли.

— Шест сутринта утре — каза Рейчъл. Момичето се възползваше максимално от присъствието си тук, слушаше и се учеше. Макар че каква полза от това тепърва щеше да се разбере.

— Казаха ли къде точно се намира контролната им зала? — Харли знаеше, че комплексът на индийския космически център се намира в предградията, но нямаше представа къде точно се пада спрямо камерата на телевизионния екип, който предаваше от възвишение с изглед към града. Небостъргачите от стъкло и сребрист метал на бангалорския финансов център бяха на преден план.

— Ей там, при онзи купол. — Имаше няколко купола всъщност — пластмасови мехури, които осигуряваха защита на радарните чинии — в долния ляв ъгъл на екрана, на няколко километра отстояние от камерата.

— Жалко, че не могат да се приближат повече — каза Харли.

— На тяхно място и аз не бих се приближила — каза Рейчъл.

Екранът беше разделен и едната му половина все още показваше образ от вътрешността на контролната зала в Бангалор. Повечето компютърни станции бяха празни. Неколцина оператори, всичките с бели ризи, се бяха струпали около един компютър, навярно този на ръководител полетите.

Едър белокос мъж с очила седеше пред компютъра и разговаряше с някого, вероятно с Тадж и другите оцелели, предположи Харли.

— Една минута — каза гласът от телевизионния канал. — О, боже!

Небето изсветля. Камерата се вдигна под ъгъл нагоре и показа нещо като игла от огън, която падаше стремително от небето…

Сигналът от контролната зала в Бангалор прекъсна.

Образът от телевизионния канал беше потънал в белота — светлина толкова ярка, че процесорът беше дал на късо.

— Няма връзка с Бангалор — каза Травис Бюел, съвсем ненужно.

След миг образът от възвишението се възстанови… и за огромно облекчение на Харли не показа гигантски стопен кратер, а само димна колона на мястото на куполите и контролната зала.

— Това гъба ли е? — попита с пресекващ глас един от контрольорите.

— Да, но не ядрена — каза Харли. — Облак като този е обичаен резултат от всяко изпускане на голямо количество топлина и енергия. Не бързайте да го обявявате за ядрена експлозия!

— С което стигаме до моя въпрос — каза Уелдън. — Какво е това? — Обърна се към Харли. — Един метеорит би предизвикал много по-големи поражения, нали?

— Много по-големи.

— Тогава за какво иде реч? Боя се, че този въпрос ни касае лично.

— Забелязахте ли колко дълга беше последната фаза?

— В смисъл?

— Мисля, че накрая забави. Наби спирачки един вид.

— Аз видях само светла ивица — каза Уелдън и подкани с жест колегите си да му възразят. — Приличаше едно към едно на бойна глава в небето над Куадж. — Като армейски офицер, преди да постъпи в НАСА, Уелдън беше ходил на атола Куаджалейн. Именно там бяха прицелвани американските ракети в периода, когато още се извършваха ядрени опити.

— И аз съм ги виждал — каза Харли. — Това беше различно.

— Може наистина да е било плазма — обади се Джош Кенеди.

— Значи не е било оръжие за масово поразяване — каза Харли и посочи екрана. — Контролният център изглежда изравнен със земята, но не виждам други поражения. — На екрана се бяха появили нови прозорци с други телевизионни канали. Всички предаваха от Бангалор, само акцентът на репортажите им беше различен. „Трагедия в Бангалор!“ „Удар от космоса?“

— Това го кажи на екипа на „Брахма“ — каза Кенеди.

— За бога, Джош… по същата логика можем да го кажем и на себе си. Колко остава?

— Петнайсет минути — отвърна Бюел. Поведението му започваше да дразни Харли.

— Направихме своя избор — каза Уелдън. Потупа по раменете Джасмин Трию и Травис Бюел, после се обърна да поговори с комуникационните оператори зад тях. — Искам непрекъснато да проверявате честотите. Тадж и другите имат нужда от нас.

— А ние имаме нужда от Божията помощ — добави Кенеди.

 

 

Саша Блейн влезе в контролната зала, следвана от целия съветнически екип.

— Доста задушевно ще стане — каза Харли.

— Той ни каза да дойдем — каза Блейн и кимна към Шейн Уелдън.

— Пошегувах се — успокои я Харли. — Радвам се, че сте тук.

— Така поне ще има още няколко стени между вас и онова, което ще стане отвън — каза Уелдън.

Уилямс, Крийл, Матулка и Валдес се настаниха в галерията за посетители. (Харли се запита дали след няколко минути стъклената стена, която ги отделяше от същинската част на контролната зала, няма да се превърне в залп от остри осколки.) Рейчъл остана при Харли и Саша.

— Може би трябва да се хванем за ръце — каза момичето.

Блейн прие радушно предложението и стисна ръката на Харли, преди той да я е дръпнал.

Но Харли нямаше време за излишни емоции — оперативните аспекти на ситуацията бяха с предимство.

— Какво върви по телевизионните мрежи? — Знаеше, че големите телевизии са покрили удара в Бангалор… и че със сигурност знаят, че следващата цел е Хюстън.

— На екрана — каза Уелдън. Четири различни образа показваха Хюстън от различен ъгъл. Имаше картина от един небостъргач в центъра, два от каналите предаваха обзор от новинарски хеликоптери (единият се намираше северно от КЦ „Джонсън“), имаше картина и от хеликоптер на службата за контрол на трафика, който летеше на изток над шосе И-10.

— Защо ли не се учудвам? — каза Травис Бюел, без да крие яда си. — Има облаци. — Картината, предавана от телевизионните камери, наистина беше влошена от ниската облачност. Образът от хеликоптера над шосе И-10 подскачаше, докато пилотът на машината се бореше с лошото време.

— Искаш да е слънчево, когато умреш ли, Травис? — каза троснато Уелдън, с което предизвика вълна от истеричен смях.

Бюел не беше в настроени за шеги.

— Просто искам да виждам какво става!

— Става това — каза Харли, — че нещо от космоса идва да ни размаже. Всичко друго е въпрос на догадки.

Младият астронавт реагира по странен начин и на тази реплика: избута стола си назад, свали слушалките си, стана, избута друг контрольор от пътя си и излезе от залата.

— Една минута до сблъсъка — каза Джасмин Трию.

— Спести ни обратното броене, ако обичаш, Джас — каза Шейн Уелдън.

— Ето го! — извика Рейчъл.

Камерата в центъра на Хюстън беше сменила кадъра под ъгъл нагоре… и предаваше образ на ярка сфера, точно като онази, която беше унищожила контролния център в Бангалор. Сферата се спускаше мълниеносно. Само че траекторията й я отдалечаваше от камерата… Камерата се намираше в центъра на града.

Което означаваше, че петното се насочва право към КЦ „Джонсън“.

Саша Блейн го стисна силно. Харли посегна да хване ръката на Рейчъл, погледна я в очите.

— Започва се.

Плазмената топка прекоси другите три екрана, после изчезна.

Нищо не се случваше.

А после цялата сграда се разтресе, сякаш ударена с исполински чук. Но само веднъж и само за част от секундата. Осветлението примигна, екраните — също. Но не се изключиха.

След миг някой каза:

— Само това ли могат?

Но никой не се засмя.

Харли погледна Саша и Рейчъл. Очите й на двете се бяха разширили, пълни с надежда. После всички погледнаха към телевизионните образи на големия екран.

Образът се тресеше и люлееше — явно камерите бяха подложени на ударна вълна или силен вятър, — но извън това картината беше същата като в Бангалор. Малка гъба, която се издига над градски пейзаж.

— Някой знае ли къде точно е ударило това нещо? — изкрещя Уелдън.

Кенеди се обади пръв:

— По местния канал съобщават за Панорамния път при Сийбрук.

— Нещо по-точно?

Можеше и по-точно.

— Вижте картината от другия местен канал. — Екранът показваше гугълска карта на района около космическия център с голям кръст източно от комплекса.

— Пропуснали ли са? — изкиска се Рейчъл.

— Не — каза Саша Блейн. — Ударили са право в десетката.

Уелдън никога не викаше, особено на хора, които не работеха за него. Днес явно беше изключение.

— Какви ги говориш, по дяволите?

Блейн преглътна точно като актриса, която са избутали на сцената на непозната пиеса.

— Центърът в Бангалор понесе директно попадение и беше разрушен. Сателитните антени бяха на покрива му. А хюстънската плазмена бомба удари на две мили източно, в единия ъгъл на комплекса „Джонсън“. Удари там, където се намират нашите антени.

В контролната зала се възцари тишина. Накрая един от комуникационните оператори каза:

— Права е. Ударът е попаднал точно в антените. Минаваме на резервен режим.

Докато другите контрольори се връщаха към работата си, Харли се обърна към Саша Блейн.

— Доста си умна за момиче.

Тя го целуна.

— Просто се радвам, че още сме живи!

Харли тъкмо размишляваше върху подводните камъни на един флирт със Саша Блейн, особено такъв, който се разиграва пред очите на Рейчъл, когато Уелдън ги пришпори наново:

— Така, народе, имаме сериозен комуникационен проблем. Трябва някак да го преодолеем. Мислете. Жизненоважно е да възстановим връзката с „Дестини“.

После се обърна към Харли и Саша.

— Явно не са се опитвали да ни унищожат. Но за какъв дявол ни отстреляха антените?

Саша сви рамене. Уелдън я беше приел безрезервно, а той много рядко оказваше тази чест на човек без специална подготовка в космическите полети.

— Може би просто за да ни покажат, че могат.

— И сега какво, трябва да се предадем ли?

Харли спря да ги слуша. Не отлепваше поглед от големия екран.

Рейчъл — също.

— Харли, какво е това?

Една от телевизионните камери показваше близък кадър на разрушения контролен център в Бангалор… димът се беше разнесъл и… Виждаше се плазмената топка от Киану, без следа от поражения по повърхността.

И се въртеше.

Гейбриъл Джоунс и Брент Бинъм влетяха в залата, следвани от кохортата си.

— Гледате ли? — попита Бинъм.

Джоунс, изглежда, се беше посъвзел. За пореден път Харли се впечатли от начина, по който служителите на НАСА загърбваха личната си трагедия, тласкани от професионалното любопитство. Догадките заваляха моментално. Дали не е автоматичен апарат за вземане на проби, като сондите, които НАСА беше пратила на Марс? А после някой попита:

— Ами ако започне да расте?

Друг се запита на глас дали обектът в Индия не потъва в почвата…

Шейн Уелдън клатеше глава.

— Тогава би изчезнал, нали? Ако се зарови в земята.

— А и защо да го прави? — Харли също не устоя на изкушението да задава въпроси, макар че ги насочваше към Рейчъл и Саша.

Саша гледаше екрана и кадрите от телевизионните камери. И четирите канала показваха облак от пара и дим над попадението в Хюстън. Нищо друго не се виждаше.

— Дали и нашият обект се върти?

— Предлагам да поотложите дискусията — каза високо Джош Кенеди. — Нашата работа е да приземим „Дестини“.