Дейвид С. Гойър, Майкъл Касът
Небесна сянка (18)

КОНТРОЛНА ЗАЛА: „Венчър“, от Хюстън. Ивон, директорът на центъра е тук.

„ВЕНЧЪР“ (ХОЛ): Тоест баща ми.

КОНТРОЛНА ЗАЛА: Да, баща ти, доктор Джоунс.

„ВЕНЧЪР“ (ХОЛ): Той нещо официално ли има да каже, или, ъъ… медицинско?

КОНТРОЛНА ЗАЛА: Не. Иска да поговорите… като баща с дъщеря.

ДИРЕКТОР (ДЖОУНС): Просто искам да разбера как си.

„ВЕНЧЪР“ (ХОЛ): Вече казах на лекарите. Те наблюдават състоянието ми.

ДИРЕКТОР (ДЖОУНС): Всички ние…

„ВЕНЧЪР“ (ХОЛ): Всички вие явно не зачитате правото на усамотение.

ДИРЕКТОР (ДЖОУНС): Ако решиш да… ако решиш, че трябва да преустановим мисията, ще те изтеглим оттам.

„ВЕНЧЪР“ (ХОЛ): Това звучи повече като казано от директор на космически център, отколкото от баща.

ДИРЕКТОР (ДЖОУНС): Съжалявам.

„ВЕНЧЪР“ (ХОЛ): Е, господин директор, кажете на баща ми, че държа да приключа успешно мисията си.

Запис от излъчване ВЪЗДУХ-ЗЕМЯ на „Дестини-7“ (за вътрешно ползване)

Ивон свали слушалките. „Намирам се на четиристотин хиляди километра от Земята и пак не мога да скъсам пъпната си връв с този човек“.

Чувстваше се зле. Искаше да се прибере вкъщи. Но за нищо на света не би направила нещо, с което да облекчи живота на Гейбриъл Джоунс.