Дейвид С. Гойър, Майкъл Касът
Небесна сянка (43)

… Ръководителят полети на „Дестини“ е оперативният представител на ръководителя по изстрелването и ръководителя на мисията към НАСА. Той носи отговорност за документирането на мисията според предварително описаните изисквания, както и за адекватната реакция спрямо всички оперативни рискове, възникнали по време на мисията. Пак той отговаря за съставянето, при нужда, на експертни екипи…

Трудова характеристика на ръководител полети към КЦ „Джонсън“,

януари 2019, 7-а редакция (откъс)

 

След като върна Рейчъл в роднинската стая, Харли насочи количката си право към контролната зала и Джош Кенеди, който тъкмо се готвеше да предаде щафетата на Лий Шимора, ръководител полети на третата смяна.

— Имаш ли минутка? — попита Харли.

Кенеди погледна Шимора, после пак Харли.

— Да виждаш някаква дейност тук? Просто топлим столовете и чакаме да пристигнат някакви данни.

Харли му показа плочата на Рейчъл.

— За разлика от нас, някои вече имат информация.

Реакцията на Кенеди и Шимора беше светкавична: двамата се заеха да бомбардират с имейли и телефонни разговори колегите си в Бангалор.

След половин час, притиснати от факта, че в Хюстън знаят за междинния сателит, спуснат от „Брахма“, от контролната зала в Бангалор потвърдиха, че: (1) наистина имат междинен сателит и (2) нямат нищо против да включат Хюстън във връзката.

— Щедро от тяхна страна — каза отровно Харли, — като се има предвид, че са допуснали да изтече информация до целия свят.

За изненада на Хюстън, Бангалор беше започнал процес за възобновяване на връзката с Тадж и неговия екипаж в Киану. Ръководителят на бангалорския екип Викрам Наяр — която явно не спеше и не напускаше контролната зала — твърдеше, че и те нямали контакт вече от шест часа и че възобновяването на връзката е ново и благоприятно развитие на ситуацията.

— Дрън-дрън — измърмори Шимора. — Лъже. Наяр ни мрази. Но стига да ни осигурят връзка, не ми пука, ако ще да твърдят, че са видели Дядо Коледа. — Шимора беше по-млад дори от Кенеди, който приличаше на студент, но съвсем не толкова сдържан.

Когато връзката се възстанови, на екраните се появиха предимно образи и числови данни.

— Главчовците в твоята пещера ще откачат, Харлс — каза Шимора.

— То аз започвам да откачам, та какво остава за тях.

От другата страна на сигнала, на Киану, бяха Тадж и Зак… и двамата без херметизирани костюми, за ужас на Харли. Явно се намираха непосредствено до така наречената мембрана, от вътрешната й страна, и предаваха по кабел до „Брахма“, оттам до сателита, а от сателита — до Бангалор и Хюстън.

С тях имаше и трети човек.

Макар да знаеше за така наречените възкресени — които умните глави от неговия екип бяха кръстили „ревенанти“ — и да беше видял снимката на Меган Стюарт, Харли все пак загуби ума и дума сега, когато я видя „на живо“ и чу гласа й.

Тя дори му махна. И го повика по име!

Въпреки хаоса — Тадж говореше с Наяр в Бангалор, докато Зак се опитваше да говори директно с Хюстън, — Меган постави своите искания:

— Харли Дрейк, иди да доведеш дъщеря ми!

— Това оглавява списъка на адски тъпите идеи — каза Шимора и посочи екрана. — Нямаме представа кой или какво е това нещо!

Но Кенеди се намеси:

— Джош, до Зак — каза той. — Ти решаваш, Зак.

След пет секунди всички видяха как Зак кимна, после чуха и гласа му:

— Доведете я!

— Щом баща й казва да я доведем, значи ще я доведем — оповести присъдата си Шимора.

Харли обърна количката си и тръгна да доведе Рейчъл за най-странния разговор, воден някога от човешко същество.

Щом го видя, тя му се сопна:

— Майната ти, Харли! Дано не ми носиш лоши новини, че…

Държеше плоча — вероятно плочата на Ейми, която спеше на три събрани стола.

— Тъкмо обратното — каза Харли. — Като гледам, вече си видяла снимката на майка си, нали?

 

 

— Качеството на картината не е добро — каза Кенеди на Рейчъл. — И недей да откачаш, ако връзката се разпадне. Сигналът е слаб.

— Изобщо не ми пука — сопна се тя. На лицето й беше изписана смесица от ярост и страх. Погледна Харли и той й кимна окуражително, макар самият той да беше на нокти. — Тя ще ме вижда ли?

Кенеди посочи една от камерите, които предаваха на живо от контролната зала.

— Свързахме тази камера с Бангалор.

Рейчъл си сложи слушалките и тръгна към екрана.

— И ще има забавяне — добави Кенеди.

Но никой не го чу, защото в този миг екранът оживя.

Камерата улавяше Меган под ъгъл отдолу, при голямо приближение и с ниска резолюция, но все пак Харли веднага видя мига, в който майката позна дъщеря си. Въпреки лошото качество на сигнала всички видяха как очите на жената се разшириха, а ръката й литна към устата. А после:

— Татко ти беше прав — каза гласът от екрана. — Пораснала си.

Очите на Рейчъл плувнаха в сълзи. Харли знаеше какво си мисли девойката — че последните думи, които беше разменила с майка си преди катастрофата, бяха думи на гняв.

— Мамо? О, божичко!…

В този миг съмненията на Харли относно „Меган“ изчезнаха. „Нека момичето прецени. Ако то вярва, че това е майка му, така да е“.

— Няма нищо, миличка. Кръговратът на живота.

— Ти винаги си казвала, че това са глупости, мамо. Казваше, че животът е труден.

— Сега имам вътрешна информация.

Картината се размаза за няколко секунди. Рейчъл не сваляше замъглен поглед от екрана. Когато връзката се възстанови, тя се изкашля и каза:

— Видя ли ангели?

— Сега виждам.

Харли не можеше да реши кое е по-дразнещо — забавянето на всяка реплика или видео- и аудиосмущенията. На Рейчъл обаче това май не й пречеше.

— Как е станало това?

— Не знам, миличка. Тоест предполагам, че има някаква голяма и отколешна цел, но още никой не го е обяснил. В един момент бях с теб във Флорида… А после се озовах тук, при татко ти.

— Господи! Как е татко?

— Виж сама. — Камерата помръдна и се насочи настрани и Харли и Рейчъл видяха Зак Стюарт. Изглеждаше уморен, но се усмихваше и им махаше. После камерата се върна на Меган.

— Какво ще стане сега? — попита Рейчъл. — Ще се прибереш ли?

Забавянето продължи два пъти по-дълго от обичайното.

— Не. Първо, няма достатъчно място — каза Меган.

Рейчъл поклати невярващо глава и Харли внезапно си даде сметка, че този разговор май наистина е лоша идея. Едно е да видиш покойната си майка — онзи последен поглед, за който се говори във всички тъжни песни на света…

И съвсем друго да я загубиш за втори път.

— Но… не можеш да останеш там!

Още една дълга пауза. Меган, изглежда, говореше със Зак или с някой друг извън обхвата на камерата. А после каза:

— Виж, Рейчъл… наистина не знам каква е причината да се върна. Но знам едно, миличка… мисля, че ще получиш съобщение. Не знам какво или кога. Просто… когато това стане, не се плаши, става ли?

Объркана и наранена, Рейчъл погледна Харли и го попита:

— За какво говори тя?

— Никой не знае, Рейч. — Почувства се като глупак, но нямаше намерение да увеличава глупостта си с догадки без покритие.

Рейчъл се обърна към екрана и майка си.

— Ще се опитам. Няма да се плаша.

Ново забавяне, което обаче завърши с усмивка.

— Няма да знаеш за какво говоря, докато не се случи.

Картината се разлюля, сякаш човекът, който държеше камерата, беше решил да смени позицията си. Извън видеообхвата се чуваха гласове… На испански? Не, поправи се Харли — на португалски. Лукас.

На екрана се появи Зак.

— Трябва да прекъснем. И, ъ-ъ, справяме се добре предвид обстоятелствата.

После картината изчезна, заместена от снеговалеж. Харли придвижи количката си по-близо до Рейчъл, та да я хване, ако припадне, и махна на Кенеди да дойде при тях.

Но Рейчъл го изненада. Изтри бързо очите си и поклати глава.

— Е, това е наистина странно.

Харли я хвана за лакътя.

— Искаш ли да дойдеш с мен?

— Би било чудесно.

Харли се обърна към Кенеди:

— Ще я взема с мен в съветническата.