Дейвид С. Гойър, Майкъл Касът
Небесна сянка (54)

И се учудваш, че ни лъжат? НАСА се води от един основен принцип: „Никога не давай пряк отговор!“

Поствано на neomissions.com

Otalmaz

На екрана в контролната зала Харли виждаше Ивон, застанала при командното табло в кабината на „Венчър“. Самият той не беше със слушалки и не чуваше разговора, който очевидно беше от най-ужасните в историята на космическите полети — старшият капком Джасмин Трию се беше просълзила, а заместникът й Травис Бюел размахваше безпомощно ръце.

А Гейбриъл Джоунс, седнал помежду им със слушалки на главата, удряше с юмрук по плота.

Харли беше видял струпването на контрольори около конзолите на спускаемия апарат, особено онези, които отговаряха за пропелента, и се досещаше, че има някакъв сериозен проблем.

Сякаш си нямаха достатъчно проблеми и без това. Къде бяха Зак и Теа? Връзката беше възстановена, но никой не се опитваше да осъществи контакт с Хюстън.

И тогава екранът показа снеговалеж.

Всички конзоли, следящи състоянието на „Венчър“, дадоха бял екран, постоянният приток на данни за температура, налягане и прочие показатели пресъхна изведнъж.

— „Венчър“, от Хюстън… — повтаряше Джасмин Трию. Гейбриъл Джоунс се сви в стола си. Шейн Уелдън го прегърна през раменете и каза:

— Свържете се с Бангалор. — А после извика, без да се обръща конкретно към някого: — Имаме ли телескопски образ?

Минаха безкрайни секунди, докато някой съобразителен оператор в съседните зали извика образ на Киану от силен земен телескоп.

На екрана се появи сребрист полумесец… и разширяващ се облак в горния му край, приблизително в района, където бяха кацнали „Венчър“ и „Брахма“.

— Предполагам, че това не е поредното изригване — каза Брент Бинъм.

Харли Дрейк осъзна, че са загубили „Венчър“, а с него и последния шанс да върнат у дома приятеля му Зак Стюарт и неговия екипаж… със или без ревенантите.