Дейвид С. Гойър, Майкъл Касът
Небесна сянка (23)

Майка ми загина на път за КЦ „Джонсън“. Сега НАСА се опитва да убие и баща ми. Давай, НАСА, прецакай живота ми още малко.

Рейчъл Стюарт, на плочата си, често

— Може ли да влезем?

Ейми Майър вдигна очи от телефона си и надникна покрай Рейчъл към аудиторията, където няколко десетки репортери с лаптопи и оператори с камери се надвикваха и бомбардираха с въпроси Гейбриъл Джоунс, Шейн Уелдън и Харли Дрейк. Изглежда, не вървеше добре.

— Защо ти е да влизаш?

— Няма значение — каза Ейми. Сигурно си беше спомнила, че майката на Рейчъл беше загинала на път за друга пресконференция. — Хей — добави тя, — виж какво имам. Просто за всеки случай. — Извади нещо от джоба на шортите си… отвори ръка и показа на Рейчъл кафеникава цигара.

— Не мога да повярвам, че си донесла трева тук!

— Добре де, ще ида да я изхвърля в тоалетната…

— Не! — спря я Рейчъл и побърза да затвори шепата й. — Може и да ни потрябва.

Рейчъл стоеше с гръб към вратата, която се отваряше и затваряше през няколко секунди. Двете с Ейми се бяха измъкнали от клетката за роднини — надяваха се да намерят нещо за хапване, а после тълпата ги довлече тук.

Но не се налагаше да остават, щяха да си тръгнат ей сегичка. Рейчъл я болеше глава и й се гадеше.

Но пък разходката им се оказа полезна. От дочутото през отворената врата и по коридора Рейчъл знаеше, че баща й е жив, но че с него няма връзка, защото се намира дълбоко в недрата на околоземния обект. Също и че двамата с Патрик Дауни са извън кораба вече близо пет часа и нямало изгледи скоро да се приберат, но лекарите не смятали, че това може да предизвика проблем. Рейчъл обаче помнеше как баща й веднъж се върна след петчасова тренировка с костюм и скафандър в големия басейн — имаше рани по ръцете и кървави ожулвания по врата.

Знаеше, че няма как да говори с него, когато е извън кораба… но се беше надявала поне да го чуе. Уф, колко безполезна беше плочата й на моменти!

— Рейчъл! — Джилиан Дуайт, екипажният отговорник на „Дестини-7“, крачеше към нея. Беше се намръщила. — Не би трябвало да си тук!

Рейчъл не познаваше добре Джилиан — баща й беше включен в екипажа само преди два месеца, — но я харесваше.

„До днес“. Веднага щом името на Рейчъл се открои сред врявата, разни репортери взеха да се обръщат и да шарят с погледи.

— Ти си дъщерята!

Рейчъл се обърна към Джилиан.

— Сега доволна ли си?

Преди репортерите да са я засипали с въпроси, Джилиан и Ейми оформиха около нея човешки щит, поведоха я по коридора и оттам през една странична врата.

— Трябва да те върна в роднинската стая — каза Джилиан.

— Няма да се върна там.

— Добре. Но не можеш да останеш и тук. Жива ще те изядат.

Рейчъл се замисли.

— Искам да говоря с Теа.

След кратка пауза Джилиан кимна.

— Добре. Но си изключете телефоните.

Рейчъл и Ейми се съгласиха охотно. Нямаха нищо против, стига някой да не пребъркаше джобовете на Ейми.

Атмосферата в контролната зала нямаше нищо общо с данданията отвън — тук цареше тишина и спокойствие. Единственият звук беше познатият до болка статичен шум.

На екрана Рейчъл и Ейми виждаха горната половина на Ивон Хол в хамака й. На преден план се виждаше Теа Новински, която току подскачаше нагоре-надолу — изглежда, се опитваше да нагласи нещо на панела над камерата. Когато лицето й се задържа малко по-дълго в обхват, Рейчъл се ужаси от вида й и особено от косата — рошава и щръкнала. Рейчъл знаеше за грима и дрехите десет пъти повече от Теа… Едно от яките неща в отношенията й с гаджето на баща й беше, че се налагаше тя да я учи на някои работи.

Разбира се, в момента Теа си имаше други грижи.

Ръководителят на полета Джош Кенеди ги видя и зяпна невярващо. Поколеба се, после понечи да свали слушалките си и да дойде при тях, но точно тогава се чу:

— Добре, Хюстън, отново имаме връзка… Леле!

Кабината на „Венчър“ изчезна от големия екран (по-точно, измести се в малко прозорче отстрани), заменена от образа на трима астронавти в тъмно помещение, един от НАСА и двама от Коалицията, и някакъв сребрист параван зад тях.

— Май ги дават по телевизията — каза Ейми.

— Наистина ги дават по телевизията — сопна й се Рейчъл. Ейми започваше да я дразни.

Двамата астронавти от Коалицията правеха нещо по камерата и скафандрите им току запълваха целия екран. Чуваха се кратки реплики на руски и португалски, нещо от сорта на „Готово“ и „Добре“, предположи Рейчъл.

— Какво е онова лъскавото? — попита високо Рейчъл.

Кенеди се обърна към нея. Най-сетне, изглежда, осъзна, че момичето насреща му е дъщерята на Зак, която гледа на живо тези изумителни кадри, скочи като ужилен, хвана я за лакътя и се опита да я изведе от контролната зала.

— Смятаме, че е външната врата на въздушен шлюз.

Не това искаше да чуе Рейчъл. Баща й незнайно как се беше озовал в центъра на научнофантастичен филм… и тя искаше филмът да свърши. „Ела си вкъщи!“

— Къде е баща ми?

— Ами… той е минал през шлюза — каза Кенеди. После се обърна и попита останалите: — Някой да е виждал Харли Дрейк?

И изведнъж се ококори. Рейчъл се обърна и погледна към екрана. Ейми и Джилиан я стиснаха за ръцете, а всички в залата ахнаха едновременно.

На екрана се беше появила ръка — първо до китката, после до лакътя. Ръката помаха. Ръката на баща й.

— До Хюстън, от Пого — обади се Дауни по връзката. — Изглежда, Зак иска да го последваме.