Дейвид С. Гойър, Майкъл Касът
Небесна сянка (41)

На някой хрумвало ли му е, че Киану — вече доказан ИЗВЪНЗЕМЕН КОСМИЧЕСКИ КОРАБ — е идвал на Земята и преди? Налице е подозрителна периодичност в историята на човечеството — централни събития като построяването на Великите пирамиди, създаването на писмеността и краят на Ледената епоха са се случили приблизително през 3500 години! Само подхвърлям идея!

Поствано на neomission.com от Jermaine

Така, ново правило — първо поствай, после пий. А не като теб, Jermaine.

Поствано на същия сайт, минута по-късно, от Almaz

— Наричаме ги „ревенанти“ — каза Саша Блейн, когато образът на една невъзможно жива Меган Стюарт се появи на екрана.

Харли Дрейк вдигна глава и направи опит да се включи в хаоса на своя екип от умни глави.

Мислил бе за Пого Дауни. И преди беше губил колеги и близки приятели — един младеж, който се разби с F-22 в школата за тестови пилоти, и друг, който беше свален над Йемен. И това бяха само близките му приятели; сред не толкова близките също имаше загинали.

И Меган Стюарт, разбира се.

Затова познаваше добре чувството, когато ти съобщят такава новина, познаваше изопнатите лица, празните погледи, клатенето на глава, объркването и ритуалите.

Но със смъртта в космоса нямаше такъв опит. Беше започнал работа в НАСА след трагедията с „Колумбия“, когато заради пукнатина в термалната защитна система седмина астронавти бяха загинали в орбиталния апарат, който се бе разпаднал на парчета, беше изгорял и отломките му се бяха пръснали из Тексас и Луизиана.

Новината за смъртта на Пого щеше да е на първа страница във всички информационни сайтове по света. Какво казваха за Линкълн? „Сега той принадлежи на вековете“.

Сега Патрик Дауни принадлежеше на интернет.

Всички те знаеха, че космическите полети носят висок риск, че вероятността да загинеш е едно към трийсет. Че е много по-безопасно да работиш двайсет и пет години в мина или да служиш в задгранични бойни мисии.

Но фактът, че го знаеш, не го правеше по-лесно. Един приятел си беше отишъл внезапно. И още по-лошо — убит беше от същество с извънземен произход.

Ето това беше истинският ужас… Какво, в божието име, вилнееше из вътрешността на Киану и убиваше хора?

Имаха информация, че това същество, Пазачът, също е мъртво. Което беше проблем само по себе си. По-добре да го бяха заловили, за да го разпитат и проучат.

Харли се страхуваше за другите си приятели на Киану.

— Извинявай — каза той, — какво означава това, по дяволите?

— Ревенант е френска дума — обясни Уейд Уилямс (набирайки скорост за поредната си високомерна лекция) — и означава привидение или оживял труп!

Но преди да си е поел дъх, след което не би могло да го спре нищо освен откровено насилие, Стивън Матулка, един от по-нормалните членове на съветническия екип и едно поколение по-млад от Уилямс, удари с ръце по масата.

— За бога, Уейд!

В тишината, която последва, Харли забеляза смаяната физиономия на Уейд — Матулка беше негово протеже и сигурно за пръв път в двайсетинагодишното им познанство си позволяваше такава волност. Забеляза и други реакции — хората клатеха глави. Саша Блейн беше закрила очите си с ръка.

— Говориш за въже в дома на обесен? — каза Харли и кимна с признателност на Матулка. — Не се притеснявай, не съм чак толкова чувствителен.

— А и не е докрай точно — каза Матулка и кимна на Харли. — Тленните останки на Меган Стюарт са тук, в Тексас, така че „труп“ е неподходяща дума.

— „Привидение“ също не е точно. Според информацията, която получихме, тези същества за веществени. От плът и кръв.

— За плътта приемам — каза Уилямс, нетърпелив да се върне в разговора. — Но за кръвта не знам! — Репликата му не се оказа толкова духовита, колкото се надяваше. Хората в стаята се смълчаха отново.

— Аз пък съм склонен да приема думата по друга причина — каза Харли. — „Ревенант“ звучи по-добре от „зомби“. Затова, окей, използвайте я. Но ми се струва, че впрягате каруцата пред коня. Явно сте измислили полезни имена за всички тези нови обекти…

— Това е дълбоко вкоренен навик — прекъсна го Блейн. — Назовеш ли нещо, значи го правиш свое.

— Добре. Нека погледнем на Киану, на мембраната, на Пазача и на ревенантите като на собственост. Публикувайте си научните статии с всичките там законови претенции за авторство. Въпросът ми е — кога точно ще започнете да давате на мен, а чрез мен и на хората там — той посочи с палец към контролната зала, — и на Белия дом, и на света някакви конкретни данни, мамка му? Всичко, което сте „назовали“ представлява потенциална опасност за нашето съществуване! Киану маневрира и по всичко личи, че е населен. От какво обаче? Този ваш Пазач машина ли е, или форма на живот? И как трябва да комуникираме с другите като него — ако ги има, — за да няма повече жертви? Ами околната среда? Защо се променя толкова бързо? Колко още ще продължат промените? А ето и големия въпрос. Как изобщо може да има хора в това нещо? Покойници, които са се познавали приживе с астронавтите. Това може да се окаже най-трудният въпрос в историята на човечеството. Разполагате с фактите. Или започнете да ми давате смислени обяснения, или си вървете у дома.

Само след броени минути членовете на екипа се бяха разделили на групи, с изключение на Уилямс, който седеше сам и изглеждаше зает да побутва очилата на носа си.

Което даде на Харли една ужасна, една чудесна идея. Мразеше да отговаря на журналистически въпроси, но едно нещо мразеше дори повече — да им отговаря с празни приказки, защото не разполага с нищо смислено!

Защо да не хвърля на репортерите членове от съветническия екип, един по един? Нека те да информират света.

И още по-добре, защо да не изпрати Уейд Уилямс… той обичаше да говори и умееше да манипулира, а в негово отсъствие работата в екипа щеше да потръгне по-бързо и продуктивно.

А Харли можеше да се заеме с Рейчъл Стюарт.