Кевин Андерсън
Разпръснати слънца (85)

83.
Губернаторът на Добро Удру’х

За да спаси планетата си от разрушение, губернаторът на Добро бе обещал да отиде лично на Хирилка. Сега, като сипещ се между пръстите пясък, времето изтичаше.

Удру’х трябваше да се изправи сам срещу безумния си брат и да изпълни онова, което бе замислено. Магът-император нямаше да може да му помогне. Руса’х вече бе убил своя заместник и очевидно поне двама от братята на Пери’х. Ето защо Удру’х трябваше да подготви много внимателно всичките си действия. Трябваше да излъже, да запази твърда позиция и… да намери начин да оцелее.

Знаеше какво очаква от него магът-император и сега, докато се приближаваше към Хирилка, се чувстваше като човек, който пропада в дълбока пропаст. Нямаше никакъв начин обаче да промени нищо.

Няколко бойни лайнера обкръжиха кораба му като глутница свирепи хищници. Удру’х се ядоса и реши, че не бива да го скрива, така че лично изпрати първото съобщение:

— Какви са тези кораби? Брат ми ме очаква.

Отговори септарът в челния боен лайнер:

— Имам заповеди да ви прехвърля на този кораб, за да изчакате пристигането на император Руса’х.

— Не съм ли добре дошъл на Хирилка?

— Не. Само на борда на този кораб. Такива са заповедите ми. — И добави смразяващо: — Манипулата току-що се върна от Алтурас и Шонор, които се присъединиха към нашата свещена кауза. Корабите ни са готови за незабавно отлитане за Добро — ако, разбира се, се наложи.

Удру’х си пое дъх, за да прикрие тревогата си.

— Добре. За мен ще е чест да очаквам брат си на вашия кораб.

Удру’х веднага почувства, че се отнасят с него като със слуга. Бунтовните офицери го гледаха с нескрито подозрение, сякаш се съмняваха в лоялността му — за което естествено бяха прави. Тези войници бяха напълно разделени от тизма, който усещаше той, и това правеше умовете им недостъпни.

Натикаха го безцеремонно в една каюта и му казаха:

— Докато чакате императора, можете да обсъдите положението си с този тук. Той ще ви обясни какви са последствията в случай, че откажете да ни сътрудничите.

Удру’х с изненада откри, че в каютата е адар Зан’нх. Изглеждаше отчаян, в зачервените му очи се усещаше намек за лудост, сякаш губеше битката със собствената си изолация. Удру’х можеше да го разбере — той също вече чувстваше първите ефекти от обгръщащата го пълна тишина, но пък благодарение на самотните си пътувания до пленената зелена жрица Нира на нейния изолиран остров имаше известен опит.

Адарът присви подозрително очи, сякаш подозираше, че това е поредната измама. Губернаторът на Добро заговори пръв:

— Не, не съм се съгласил да се присъединя към тях — поне засега.

— И защо трябва да ти вярвам?

— Аз съм ти чичо. Ако те лъжа, няма ли да го усетиш чрез тизма?

В очите на Зан’нх блеснаха гневни пламъчета.

— Никога не бях мислил, че губернатор може да лъже и да мами мага-император — но ето, че Руса’х го направи. Не зная в какво да вярвам.

— Казах ти — още не съм им дал отговора си.

— Нима си склонен да обмисляш предателството спрямо мага-император? — Зан’нх го погледна възмутено, като пленено животно, готово да атакува дори в клетката. — Дори само мисълта за това е предателство.

Удру’х бе невъзмутим.

— Престолонаследникът Тор’х ми изнесе пространна лекция, когато пристигна на Добро с бойните си лайнери. — Той се намръщи. — Трябва да призная, че не беше много убедителен, макар да положи големи усилия.

Зан’нх отмести поглед, засрамен, че бе предал манипулата си. Накрая каза:

— След като ме държаха известно време на повърхността, ме върнаха на борда на моя флагман. Бях безсилен свидетел на това как губернаторът напада илдирийски колонии и заповядва да убият собствените му братя и племенници.

— А какво направи екипажът ти?

— С шайинга губернаторът ги постави под свое влияние. Те вече не са отговорни за действията си.

— Очевидно нито ти, нито аз можем да бъдем третирани по този начин. Затова очакват от нас да се присъединим доброволно.

— Това няма да се случи никога — поне що се отнася до мен. — Адарът го изгледа в очите, сякаш за да проникне в ума му и да разбере какво мисли.

Вратата се отвори — войниците бяха дошли за губернатора на Добро.

— Император Руса’х очаква да ви види в командното ядро — съобщиха му те.

Удру’х се изненада от промяната на брат си. Винаги мекушав и склонен към удоволствия, сега Руса’х изглеждаше закоравял и суров. Освен това носеше одеждите на маг-император и седеше в какавиден трон. Заобикаляха го телохранители и опасни наглед компаньонки.

Руса’х го изгледа и губернаторът на Добро приложи цялото си умение, за да прикрие мислите си, в случай че странно промененият му брат успее да долови нещо. Дали променената тизм-мрежа нарушаваше връзката между тях? Гласът на безумеца обаче беше мек и примамлив.

— Дойде, както обеща.

— Няма причини да се съмняваш в мен. Винаги държа на думата си.

— Винаги си презирал нашия слаб брат. Реши ли да се присъединиш към мен и да видиш истинския Източник на светлина? С теб за съюзник каузата ни ще стане много по-силна.

Губернаторът на Добро сведе поглед към мазолестите си ръце.

— И къде е чистотата, за която говориш, братко? Щом твоят път се основава на правилно разчитане на духовните нишки, защо трябва да убиваш невинни илдирийци?

— Убивам само когато е необходимо.

— Така ли? Ще те попитам тогава — щом истината безспорно е на твоя страна, защо другите ти противоречат? Ако смяташ да ме убеждаваш, трябва да ми дадеш по-сериозни доказателства от тези.

— Нима и теб трябва да убивам? — попита Руса’х, вместо да отговори.

Удру’х махна небрежно с ръка.

— Хайде да не прескачаме към необмислени заключения. Щом прозрението ти не е достатъчно силно, за да отговориш на няколко прости въпроса, не виждам защо да не го подлагам на съмнения. — Той се приближи с нехайна походка към какавидения трон, сякаш двамата обсъждаха рутинен въпрос. — Искаш от мен да взема важно решение — да предам мага-император и да ти помогна да завладееш империята. Позволи ми поне да се преборя със собствените си съмнения.

Свирепите телохранители се скупчиха по-близо до трона. Руса’х гледаше хладно брат си. После каза:

— Разполагам с недвусмислено потвърждение, но ти не си способен да го видиш, докато не станеш част от моя тизм.

— Няма да се хвана на тоя евтин номер — изсумтя Удру’х.

Телохранителите пристъпиха напред. Руса’х вдигна ръка и ги спря, мъчеше се да овладее гнева си.

— Подгответе манипулата за отлитане към Добро, за да наложим нашето ново просветлено управление на тамошните обитатели. Жалко, че няма да ни сътрудничиш, Удру’х.

Губернаторът на Добро въздъхна тежко.

— Пак прибързваш със заключенията, Руса’х. Не съм отказал да ти сътруднича. Дори не ти дадох конкретен отговор — просто зададох някои въпроси. — Облегна ръка на облегалката на какавидения трон. — Е, добре, откарай ме на Добро. Изглежда, нямам друг избор, освен да се присъединя към теб. Сигурно корабите ти могат да свършат полезна работа и другаде.

Руса’х облиза устни.

— Вярно е, Тор’х има нужда от лайнерите срещу непокорните колонии. Трябва да действаме бързо. — Вдигна заплашително пръст. — По време на полета ще можеш да обмислиш как по-точно смяташ да ми помагаш. Но щом пристигнем на Добро, ако отново проявиш несъгласие, знай, че дори един-единствен боен лайнер е достатъчен, за да унищожи колонията ти.

Удру’х се засмя.

— О, не се безпокой за решението ми.