Кевин Андерсън
Разпръснати слънца (70)

68.
Рлинда Кет

Щом научи за арестуването на БиБоб, Рлинда насочи „Любопитство“ към лунната база на Земните въоръжени сили, готова да измъкне своя любим бивш съпруг, ако е нужно дори от лапите на самия главнокомандващ. Бяха го арестували предния ден и генерал Ланиан вече бе назначил часа на първия разпит. Това не можеше да значи друго, освен лоши новини.

Кацна в кратера, без да иска разрешение, и бе посрещната от отряд изплашени войници.

— Нямате право да се приземявате тук, госпожо. Напуснете веднага или корабът ви ще бъде конфискуван.

Тя ги изгледа невъзмутимо, сякаш не вярваше, че й говорят сериозно.

— Глупости. Брансън Робъртс е един от моите пилоти и няма НПМ на този свят, който да успее да ми попречи да го видя.

Охраната се спогледа.

— НПМ, госпожо? Това съкращение не ни е познато.

— НПМ сте вие — не ви се плаща да мислите. — Тя сложи ръце на кръста си. — А сега, ще ме отведете ли при капитан Робъртс, или трябва да обикалям из цялата база, за да го открия.

— Затворникът е задържан по обвинение в дезертьорство. Без право на посещения.

— Ще я видим тази работа.

През следващите шест часа Рлинда надмина себе си — заплашваше охраната, блъскаше по вратите на канцелариите, пращаше настойчиви запитвания до всички, които познаваше, прекъсна няколко срещи и категорично отказа да си тръгне. Генерал Ланиан не желаеше да я види. Не можа да се добере и до Дейвлин Лотце, който бе изпратен на някаква тайнствена мисия, след като се бе уверил, че бегълците от Крена са настанени във временни жилища в покрайнините на дворцовия квартал.

Накрая се свърза с председателя Венцеслас и настоя да направи нещо, но отговорът му беше лаконичен и хладен.

— Преди да предложиш капитан Робъртс за тази работа, изразих ясно и недвусмислено становището си. Предупредих те, че няма да ти помагам. Генерал Ланиан от години чака да му падне някоя изкупителна жертва и сега Робъртс извади лошия късмет — вероятно от глупост — да се напъха сам в зъбите на ЗВС.

— Но има и по-важни обстоятелства, господин председателю. Капитан Робъртс помогна на Дейвлин и мен да спасим колонистите от Крена. Спаси момичето и стареца. Освен това си рискува задника, за да може да ви донесе новините, преди да сте ги получили по друг начин. Това все би трябвало да значи нещо. — Тя гледаше екрана. Лицето на председателя си оставаше непроницаемо.

— Той е обвинен в дезертьорство, капитан Кет. Генералът е изключително стриктен по отношение на устава и правилника и се боя, че никакви извънредни обстоятелства няма да го накарат да си промени решението. След два дни капитан Робъртс ще бъде изправен пред военен трибунал, за да получи съответстващата присъда.

— Присъда? Защо преди това не докажат вината, всъщност невинността му?

— Това е въпрос от компетенцията на Земните въоръжени сили. Не мога да се меся във военното съдопроизводство.

Рлинда не искаше да се отказва.

— Нека тогава поне да го видя. Моля ви.

Председателят се намръщи и за миг като че ли се замисли.

— Добре. Но това е всичко, което мога да направя. В момента имам много по-важни и неотложни дела.

Навъсени пазачи я поведоха по сивите тунели на едно от подземните нива.

БиБоб беше начумерен и потиснат, но щом я видя, скочи и викна:

— Рлинда!

Войниците измъкнаха зашеметителите си, сякаш очакваха да ги нападне. Рлинда го прегърна и възкликна:

— Винаги съм знаела, че сърцето ти е по-голямо от мозъка, БиБоб. Сам се напъха в капана.

Той повдигна рамене и се засмя.

— А какво да направя, Рлинда? Видя ли очите на онова момиче?

— Не беше необходимо да идваш тук, за да присъстваш на спектакъла. Можеше да ги оставиш на всяка друга планета на Ханзата заедно с анонимен доклад.

В очите му за миг блеснаха гневни пламъчета.

— Не мислиш ли, че е редно да подам сигнал за тревога, ако някой атакува нашите колонии? Ами ако нещастната Орли си помисли, че е в безопасност, а сетне онези кораби се появят отново… — Преди да довърши, тя го целуна, за да спре тирадата му.

А когато го пусна, установи, че пазачите са излезли и са ги заключили. Дори не бе чула кога са затворили вратата. БиБоб седна на койката и подпря брадичка с ръце.

— Изпадал съм и в по-тежки положения. Впрочем, самият генерал Ланиан ме е пращал на мисии, от които не вярвах, че ще се върна. Едва успях да се измъкна от хидрогите. Оцелях при чумната епидемия на Крена. Кацнах на една току-що унищожена колония и спасих едно девойче и един старец. Ако питаш какво ме измъчва сега, това е скуката.

Ноздрите на Рлинда трепнаха.

— В една справедлива вселена всички тези неща щяха да значат нещо, БиБоб. По дяволите, през последната половин година ти доставяше припаси на множество колонии на Ханзата и помагаше в инициативата за разселване с помощта на кликиските портали. Това все трябва да значи нещо. Но генералът не иска и да чуе за прошка. Дали да не потърсим някакъв друг начин да му налеем разум в главата?

БиБоб я погледна с уморена усмивка.

— Рлинда, винаги си казвала, че от двама ни аз съм този с дървената глава. Не виждаш ли какво става тук?

Тя седна до него. Матракът изскърца.

— Просто се опитвах да ти повдигна духа. Какво лошо има в това да ти вдъхнат малко оптимизъм?

Робърт се почеса по главата.

— Нали знаеш, че след два дни ще ме изправят пред военен трибунал. Ако докажат, че съм дезертирал от армията, генералът ще ме използва като пример за назидание на останалите. Също както направи с Ранд Соренгаард.

— Ти си пилот на разузнавателен кораб на зевесетата, не скитник-пират.

— Е, и? Ако питаш мен, в очите на генерала това е още по-тежко обвинение.

— Хубаво де, да ти потърсим адвокат?

— Вече са ми назначили военен адвокат. Изобщо не се е вясвал.

— Хм. — Рлинда се помъчи да намери изход от ситуацията, като същевременно продължи да го ободрява: — Обадих се тук-там. Задействах всички връзки, с които разполагам.

— Успех. С кого се свърза?

— Ами, най-напред с председателя на Ханзата.

БиБоб изсумтя презрително.

— Той няма да си мръдне пръста.

Рлинда въздъхна.

— Прав си. Уреди да ме пуснат тук, но си изми ръцете. Все пак бях длъжна да опитам. Но не се тревожи, има и други възможности. Ще се изненадаш колко много хора ми дължат услуги. Опитвам се да се свържа с посланик Сарейн, моя приятелка от Терок, помниш ли я? И с Дейвлин, ако мога да го открия. Може още да е на Земята, но досега от него няма никаква вест.

— Лотце? Той пък какво може да направи за нас?

— Виж, това са само първите стъпки от плана. Не бива да прибързваме.

— Аз трябва да бързам, Рлинда. Нямам много време.