Кевин Андерсън
Разпръснати слънца (26)

24.
Адар Зан’нх

Щом влезе в командното ядро на флагмана, побърканият губернатор почна да координира усилията на сподвижниците си.

Макар че Зан’нх вече се беше предал, за да спаси екипажа си, телохранителките на Руса’х продължаваха да го държат за заложник, опрели в него острите си кристални ножове. Броните им бяха опръскани с кръв, алени петна засъхваха по оръжията им — и всичко това напомняше на Зан’нх за убитите заложници в хангара.

Компаньонките не сваляха от него стъклените си очи, сякаш той бе постоянен извор на заплаха. Зан’нх се надяваше да се окажат прави — веднага щом успееше да измисли някакъв план. Рано или късно щеше да му хрумне някоя идея. Веднъж адар Кори’нх му бе казал: „Сагата ни учи, че войната рядко се печели с единична победа. По-важна е общата стратегия“.

Предишният адар често бе мъмрил офицерите от Слънчевия флот за липсата им на въображение и затова, че се придържат към рутинни методи, приети в илдирийската армия преди хиляди години. Какво ли щеше да си помисли за него неговият наставник, ако знаеше, че е допуснал да стане заложник в собствения си команден пункт?

Зан’нх си даваше сметка, че трябва да потърси съвсем нестандартно решение, ако иска да се справи със ситуацията. Тази война бе различна от всички, в които бе участвала империята. Изпитаните стратегии и методи нямаше да свършат работа.

Веднага щом бунтовниците установиха контрол над четиридесет и шестте бойни кораба, от повърхността на Хирилка заприиждаха нови попълнения войници. Зан’нх не преставаше да се учудва на големия брой последователи на Руса’х. След убийството на Пери’х губернаторът на Хирилка навярно бе обърнал цялото население на планетата в своята вяра.

През следващите два дни капитаните на всички кораби бяха докарани на флагмана. Здраво завързан, за да не може дори да помръдне, Зан’нх бе принуден да наблюдава как губернаторът ги кара да поемат големи дози шайинг, от който те губеха ориентация, връзките им с тизма отслабваха и ставаха податливи на външно влияние.

Веднага щом наркотикът постигнеше пълен ефект, помощниците на Руса’х го отнасяха с какавидения му трон в едно малко помещение, където после въвеждаха командирите, в групи от по петима. Малко след това, когато излизаха отвътре, Зан’нх откриваше, че верните му офицери са се присъединили към този странен и неподлежащ на разумно обяснение бунт.

— Виждаш ли, всяка крачка ни носи нови успехи — похвали се Руса’х на адара. — Това е неизбежно. Съветвам те да се съгласиш да се присъединиш към нас доброволно.

— Доброволно ли? Като моите офицери?

Губернаторът на Хирилка изду бузи.

— Ти имаш кръвно родство с маг-императора и връзката ти с тизма е много по-силна, но можеш да я промениш, стига да поискаш. Както направи Тор’х.

— Не искам да съм като Тор’х.

Зан’нх все още бе ядосан и засрамен от лесния начин, по който го бяха измамили. Убити заложници, между които кул Фан’нх и целият му екипаж, изгубен цял боен лайнер. Вината за всичко това бе само и единствено негова. Ако се бе вслушал в подозренията си — ако им бе повярвал, — нямаше да бъдат дадени толкова жертви.

Вместо това сега Руса’х държеше под свой контрол цялата манипула, а адарът бе изгубил най-добрите си офицери, при това само за два дни.

След това губернаторът започна да обработва екипажа. Настанен върху какавидения трон, той нареди:

— Дайте картина от хангара. Искам да видя докъде стигнаха хората ми с разтоварването на контейнерите с газ шайинг.

На екрана се появиха компаньонките на Руса’х и инженери от Хирилка — явно бяха започнали поредната си операция на борда на флагмана. Мускулести работници вдигаха тежки метални контейнери с шайинг, извлечен от ниалиите на Хирилка. Инженерите монтираха тръби и маркучи и свързваха контейнерите с вентилационната система, за да изпуснат наркотика, който потискаше връзката с тизма, в целия кораб.

Зан’нх стисна юмруци.

— Да не си намислил да отровиш целия ми екипаж?

— Просто им отварям очите. Шайингът повдига булото, което им пречи да виждат реалността.

— Или може би им замъглява погледа — посочи Зан’нх.

Руса’х не обърна внимание на подигравката, а нареди на помощниците си временно да изолират вентилационната система на мостика.

— Не е необходимо и ние да вдишваме шайинг.

Инженерите в хангара вече си бяха сложили прозрачни маски.

— Нима те е страх, че помощниците ти могат да вдишат наркотика? — учуди се Зан’нх.

— Те бяха покръстени с негова помощ. Шайингът разхлабва връзката с тизма и ми позволява да създам своя собствена мрежа. Щом ефектът му започне да отслабва, те вече са ми верни и не се налага да повтарям процедурата.

Безцветният силен газ започна да се разпространява из всички отсеци на бойния кораб. Членовете на екипажа дори не подозираха това.

Тор’х се свърза с тях от кораба, който преди бе командвал кул Фан’нх.

— Императоре, постигнах целите ни тук. Членовете на екипажа са освободени от завесата на илюзията. Мислите им са отправени към вас.

— Чудесно, престолонаследник Тор’х. — Руса’х стисна облегалките на какавидения трон и преди да затвори очи, за да се съсредоточи, хвърли последен поглед на Зан’нх. — Сега ще ги откъсна от продажния маг-император и ще ги изведа на правилния път към Източника на светлината. Гледай как ще развържа възлите на тизма, които душат нещастните илдирийци и ги карат да вярват в неистински неща.

— Ако има някакви неистини — рече Зан’нх, — аз и екипажът ми ги чуваме от теб.

Губернаторът го дари със суха усмивка, отметна глава назад и затвори очи. Под действието на газа умовете на членовете на екипажа бяха станали достатъчно податливи за телепатично въздействие от страна на Руса’х. Той се пресегна с невидимите си пипала, достигна до пределите на пленения кораб и докосна всички заложници.

С огромната сила на волята си обезумелият губернатор променяше мислите им, изтриваше всичко, на което ги бяха учили, и ги превръщаше в свои верни поданици. Както вече бе направил с цялото население на Хирилка, Руса’х ги впримчи в новата тизм-мрежа, която той самият бе изплел. Мрежата щеше да ги държи здраво дори след като преминеше ефектът на шайинга.

След като приключи, губернаторът засия от задоволство, въпреки че изглеждаше изморен.

Държан настрана от тази телепатична борба, Зан’нх не можа да долови какво е направил чичо му, но усещаше как хората му се отдалечават от него, сякаш пропадат в бездънна яма. Връзката им с ума му ставаше все по-неясна и замъглена… изгубена в бурята от покварени мисли.

Изведнъж се почувства сам и изолиран. Опита се да запази самообладание и да скрие тревогата си, но не знаеше колко още ще може да понася всичко това. Въздъхна и насочи мислите си към великия адар Кори’нх и мага-император.

„Ще издържа дотогава, докато е необходимо“.

Руса’х му се усмихваше с доволна самоувереност.

— Сега те са мои, целият екипаж на двата бойни лайнера, както и командирите. Преминаха на моя страна веднага щом им показах това, което доскоро бе скривано от тях. Сега мислят като мен и вярват във всичко, което им казвам. Един по един ще завзема и останалите лайнери. Колкото повече са последователите ми, толкова по-лесно се работи с тизма.

— На мен не даде шайинг. — Зан’нх вирна брадичка. — Да не се боиш, че съм твърде силен?

— Както вече казах, кръвното родство прави връзките ти с тизма по-силни. За разлика от тях, ти ще трябва да започнеш да мислиш като мен по своя воля. И това ще стане, след като видиш какво правя и как го правя.

„Ще издържа дотогава, докато е необходимо“.

Повтаряше тези думи като мантра.

Руса’х въздъхна доволно и се облегна в какавидения трон.

— Извикайте компаньонките. Чака ни още работа.