Кевин Андерсън
Разпръснати слънца (12)

10.
Тасия Тамблин

Не това бе имала наум, когато се бе записала в Земните въоръжени сили. Изобщо.

След като брат й Рос загина, Тасия се измъкна незабелязано от ледените мини на Плумас с намерението да участва във войната срещу хидрогите. Проклетите хидроги! Искаше да е във вихъра на събитията, в епицентъра на войната. Изолирана на Марс, заобиколена от досадни кадети, тя се чувстваше безкрайно далеч от въоръжения конфликт.

След като я свалиха от командването на мантата, я пратиха да се занимава с подготовката на клибове. Каква загуба! Адмирал Уилис твърдеше, че това не било понижение, въпреки че новото назначение съвсем недвусмислено целеше да я държи встрани от развоя на събитията, докато Земните въоръжени сили се нахвърляха върху скитниците, сякаш това бе най-важният им проблем.

Сега, изправена върху една червеникава скала, Тасия изпръхтя недоволно в шлема, след като се увери, че е изключила връзката. Навярно Пътеводната звезда на генерал Ланиан бе някоя черна дупка… или цял куп черни дупки, теглещи го в различни посоки — всички от тях неверни! Неподходящ противник, сбъркани приоритети, погрешна война.

Решението да напусне клана бе едно от най-тежките в живота й, но го беше взела, за да може да воюва срещу чудовищните извънземни, които унищожаваха мините на скитниците — включително тази на Рос. Тя не беше като ентусиазираните кадети от Земята, които встъпваха в редовете на Земните въоръжени сили, защото ги смятаха за несъкрушими или някой им бе подхвърлил, че униформата ще им стои добре. За Тасия едничката цел бе да накара хидрогите да съжаляват за действията си.

Скитниците не бяха боязливи — напротив, те обитаваха местенца, където повечето от гражданите на Ханзата биха подмокрили скафандрите си — но свободолюбивата конфедерация от родове не поддържаше организирани военни сили. За да воюва с хидрогите, Тасия трябваше да се запише в ЗВС. Целите им съвпадаха с нейните. Или поне така смяташе тогава.

И макар че служеше всеотдайно, очевидно никой не бе забравил произхода й. Веднага щом скитниците бяха подложени на вероломна атака, Тасия бе изтеглена от предната линия и запокитена в тила, където се занимаваше със симулирани битки, учеше новобранците да скачат от голяма височина и провеждаше с тях тактически занятия. Сега, облечена в обемист и неудобен скафандър, тя сведе поглед към учебния полигон, вдигнат върху червеникавата марсианска повърхност. Беше избрала тази скала, за да може да следи действията на отделенията отвисоко. Беше ги оставила в тесните каньони на Лабиринтус Ноктис, Нощния лабиринт. Войниците трябваше да действат според предварително определения план, като два отбора, готвещи се за спортно състезание.

Застанало до нея, компито ЕА гледаше в същата посока, но тя не можеше да определи дали в момента следи подробностите от изпълнението, или просто имитира поведението на господарката си.

Реактивни самолети профучаха през разредената марсианска атмосфера и стовариха батальон парашутисти — те се хвърляха право през зейналия отвор на хангара. Докато се спускаха, разгънаха огромни прилепоподобни крила, достатъчно широки и плътни, за да създадат нужното съпротивление в разредената среда. Неочакваният десант бе хвърлен в непосредствена близост до целта на учението.

— Изненадващо решение на отряд Кехлибар — подхвърли тя на ЕА.

— Да, при това такова, което вероятно ще им позволи да спечелят днешното сражение — отвърна компито. Фактът, че ЕА прави подобно заключение, я накара да се надява, че мисли за нея.

Тасия се усмихна зад лицевото стъкло.

— Ще ги похваля за изобретателността им. Да се прибягва до неочаквани, дори невъзможни решения е единственият начин Земните въоръжени сили да спечелят войната срещу хидрогите.

Знаеше, че съвсем скоро флотът от разбивачи — тези страховити бронирани бойни кораби за атаки тип „камикадзе“, управлявани от компита — ще е напълно комплектован. Разбивачите трябваше да щурмуват в директна атака бойните кълба на хидрогите и да ги унищожат, едно по едно. Ужасно скъп начин за отбрана, но поне щеше да бъде избегната загубата на човешки ресурси. До момента нито една друга тактика не се бе оказала успешна. Веднага щом приключеха с подготовката на флотилията, щяха да я пратят на бойното поле. Успееха ли да докажат целесъобразността си, новите оръжия щяха да се използват по всички фронтове. Може би ако започнеха да печелят срещу хидрогите, зевесетата щяха да се откажат от позорната война със скитниците…

Напоследък Земните въоръжени сили срещаха затруднения в привличането на попълнения и всяка поредна група клибове изглеждаше по-зле от предишната. Още една причина всички надежди да се възлагат на бойните компита.

Но Тасия се измъчваше от други съмнения. Защо да обучава войници, които някой ден можеха да се обърнат срещу нейните сънародници?

Парашутистите се приземиха, свалиха гигантските си сгъваеми крила и заеха позиция, за да отблъснат приближаващия се втори отряд. Тасия ги следеше, ако не за друго, за да може да попълни доклада и анализа, които очакваха от нея в края на учението.

От наблюдателния си пост плъзна поглед по притичващите кадети. Повечето бяха ужасно бавни и непохватни и реагираха със закъснение, сякаш преди това преговаряха наум теоретичните си познания. Идваха от безгрижен и лек живот и не бяха готови за всички трудности на войната. Не си даваха сметка, че всеки погрешен ход може да доведе до катастрофални последици.

Тасия бе направила бляскава кариера във въоръжените сили благодарение на уменията и ентусиазма си. Не я интересуваха медали и повишение, нито участваше в политически игри, но работеше упорито и развиваше непрестанно всичките си умения. Макар че не се блазнеше от високите постове, осъзнаваше предимството им дотолкова, доколкото те предоставяха възможността да се занимаваш с по-важни дела. Така поне трябваше да е на теория.

Но сега, заради въоръжения конфликт със скитниците, я бяха свалили от командването на мантата и я бяха натикали в тази хладилна камера на Марс, докато ЗВС мереше сили с клановете. Не можеха ли поне дай възложат някоя наистина полезна задача?

Тя включи шлемовия предавател:

— Отряд Сапфир, какво правите? Да не се мъчите да запалите лагерен огън?

— Хадън има утечка в скафандъра, командире. Падна по гръб, докато се спускахме в урвата, и сега се опитваме да сменим пробитата бутилка — отвърна някой от клибовете.

— Налягането пада бързо! — обади се друг глас, изпълнен с паника.

— При скоростта, с която действате, ще е най-добре още сега да се заемете с организирането на погребението му. Ще имам предостатъчно време да попълня формуляра за ковчег, докато чакам да приключите.

— Командире, в момента резервните бутилки са на път към нас, но не знаем дали ще пристигнат достатъчно бързо. Оставихме ги в една пещера, докато прочиствахме района от отряд Кехлибар.

— Командире, настоявам да бъда освободен от учението! Незабавно повикайте аварийно-спасителната служба!

Тя се намръщи.

— Вместо да натискате паникбутона — който няма да ви свърши работа, ако всичко това се случва наистина, по дяволите — опитайте да измислите нещо. Намерете друг начин. Щом бутилката изпуска, запушете я!

— Как? Не разполагаме с нищо, освен с гел за рани в аптечката, а той не действа при толкова ниска температура.

— Намажете обилно! Изработен е така, че да спира дори шуртяща под налягане артериална кръв. Със сигурност ще спре миниатюрна утечка от бутилка. А и студът ще помогне да се втвърди. Във всеки случай ще издържи достатъчно, за да донесете друга бутилка. Ако не се получи, измислете нещо друго. Искам от вас решение на проблема. — Тя поклати глава и стисна зъби, за да се овладее. — След като спрете утечката, той ще разполага с достатъчно резерви в скафандъра, за да дочака пристигането на помощта.

— Ще опитаме, командире!

Продължиха да разговарят, съсредоточени върху новата задача, но след малко Тасия ги прекъсна:

— На бойното поле ще разполагате с ограничени ресурси. Трябва да сте наясно какво точно имате и за какво можете да го използвате. Само защото в инструкциите пише нещо не значи, че материалът не може да се прилага при други обстоятелства.

Нищо чудно, че след като обединиха усилията си, само след десетина минути клибовете докладваха за успешно решение на проблема. Тя отказа да прекрати учението, макар че те настояваха да ги пусне да се приберат в базата, за да си ближат раните. Отряд Сапфир бе изгубил значителна част от контролираната територия и в края на краищата, изглежда, щеше да е победеният, но поне бяха научили нещо полезно.

Далеч от това, което ставаше на Марс, Тасия следеше жадно всички новини за развоя на войната. Рандеву бе унищожена, Ураганово депо също…

Тасия бе ходила само веднъж на Ураганово депо, по време на полета с Рос, когато беше на дванайсет. Рос бе получил нареждане да откара една водна цистерна от Плумас и я бе взел с него, за да й покаже галактиката. Дори й даде да покара — на дванайсет тя вече имаше разрешение да управлява повечето от корабите в миньорските колонии, — но все пак сам преведе кораба през гравитационните препятствия по маршрута към един стабилна станция между два безлюдни астероида.

Станцията беше великолепен пример за невероятната изобретателност на скитниците — кипящ от живот пазар и място за среща на клановете. Тасия опита различни странни ястия, наслуша се на разкази от търговците и видя толкова много хора и странни облекла, че й се струваше, че главата й ще се пръсне. Оттогава все мечтаеше отново да иде там.

Но ето че сега, без изобщо да има необходимост, зевесетата бяха изместили Ураганово депо от стабилната му орбита и го бяха смачкали като досадно насекомо. Само за да покажат мускули. Демонстрация на безчувствената глупост на генерал Ланиан…

След провокацията и последвалото силово решение Ханзата изглеждаше разгневена заради отказа на говорителката Перони да капитулира. Тасия не можеше да повярва, че председателят е в състояние да се държи като слон в стъкларски магазин. Като малко момиче бе чувала, че Земните въоръжени сили са сбирщина от бандити и главорези. Изглежда, тези истории щяха да се окажат верни.

Докато все още беше на мантата си, по време на спирките за почивка и попълване на припасите в различни бази на ЗВС, бе следила внимателно кампанията срещу „тези предатели, космическите чергари“. В много от репортажите се намекваше, че клановете са в съюз с хидрогите заради решението им да преустановят доставките на космическо гориво „единствено и само за да отслабят ефективността на Земните въоръжени сили“ — което беше нелепо по толкова много и различни причини, че тя не би могла да ги изброи.

Нямаше официално обявяване на тази нова война срещу клановете, но повечето войници знаеха (и се радваха на) за последните провокационни действия. И все пак, макар да ненавиждаше тази глупава промяна в плановете, Тасия си даваше сметката, че Ханзата продължава да е единствената сила, способна да се изправи срещу хидрогите.

А тях мразеше повече от всичко, много повече от ЗВС.

Неочаквано на малкото екранче в шлема й се появи кратко съобщение.

„Скитническият аванпост при Ххренни неутрализиран, голям брой пленници. Необходима е помощ и съвет от командир Тамблин за поддържане на контакт със задържаните скитници при ескортирането им до Ларо. Произходът й може да се окаже от полза“.

Под официалното искане видя приложена кратка бележка от адмирал Уилис, нейния командващ офицер.

„Одобрявам искането. Но само ако Тамблин пожелае да тръгне“.

Дъхът й секна. Още една база на скитниците разрушена? Тя се помъчи да си спомни какво по-точно има в околностите на Ххренни и кой клан управлява съоръжението, но изглежда, твърде дълго бе отсъствала от живота на скитниците. И въпреки че решението й да постъпи в Земните въоръжени сили все още можеше да се оспорва, Тасия жадуваше да се сражава с общия враг на човечеството. Ако не това, би могла поне да облекчи съдбата на пленените си сънародници.

„Успокойте се, адмирале — прати тя съобщение в прозорчето за отговор. — Тамблин е съгласна“.

Тук, на Марс, талантът й се пропиляваше. Беше й скучно, принудена бе да се занимава с неща, които й се струваха маловажни. Навсякъде другаде щеше да е по-добре.