Кевин Андерсън
Разпръснати слънца (84)

82.
Рлинда Кет

Военната комисия се събра за първото си заседание. Рлинда заплаши, че ще се прикове с белезници за БиБоб, ако не я допуснат в стаята с него, разблъска изпречилите се на пътя й пазачи и си проправи път в помещението.

БиБоб стоеше с отпуснати рамене, като човек, който се е предал на съдбата. Тя го сръга в ребрата и той се поизправи.

Служебният адвокат, който му бяха назначили, вече седеше зад бюрото. Бяха се срещали само два пъти досега, съвсем за кратко, колкото адвокатът да се запознае с фактите по делото. Според Ланиан целият този процес беше излишен, тъй като никой не оспорваше обвинението.

Рлинда естествено не беше съгласна.

Тя изгледа презрително защитника, после се изправи пред Ланиан и двамата младши офицери.

Ланиан смръщи вежди.

— Госпожо Кет, не сте поканена на заседанието.

— Аз ще бъда защитник на капитан Брансън Робъртс. — Тя погледна накриво служебния адвокат. — Много по-добър от тази марионетка. Аз поне изслушах обвиняемия. Доколкото знам, това е задължително, за да се изгради защитна стратегия.

Служебният адвокат подскочи. Двамата офицери се засмяха. Ланиан ги изгледа и те отново си придадоха строг вид.

— Това е само предварително прослушване, госпожо Кет — каза Ланиан.

— Капитан Кет — поправи го тя. — Генерале, позволете да ви припомня всички неща, които капитан Робъртс е направил за Ханзата. Вие самият използвахте този човек за примамка, за да заловите скитника пират Ранд Соренгаард. Спомняте ли си? Той рискува живота си заради вас.

Ланиан не изглеждаше впечатлен.

— Вие и капитан Робъртс спечелихте от залавянето на Соренгаард също както всички останали. Съмнявам се, че очаквате признание за нещо, което се е случило преди осем години.

Без да губи присъствие на духа, Рлинда припомни, че повечето от търговските й кораби са били конфискувани и преустроени за служба в Земните въоръжени сили, за това как БиБоб е трябвало да изпълнява опасни разузнавателни мисии въпреки волята си и как, с благословията на самия председател Венцеслас, е помагал за осъществяването на плана за кликиска колонизация, като е пренасял припаси и оборудване до новите селища. И накрая — как пръв е пристигнал на разрушения Корибус, а после съобщил за това на Земните въоръжени сили.

Завладяна от отчаяние, тя бе направила повторен опит да принуди председателя да се намеси на страната на БиБоб. Не беше учудена, когато Венцеслас дори не отговори на повикванията й. БиБоб бе оставен на произвола на съдбата.

Ланиан започна да губи търпение.

— Всички тези разкази са излишни, госпожо Кет. Неоспорим факт е, че капитан Робъртс и корабът му бяха конфискувани за служба в Земните въоръжени сили, вследствие от което той е под юрисдикцията на военните закони. По-късно капитанът дезертира от своя пост и се укриваше в продължение на години. Ние сме във война. Не можем да толерираме подобно поведение.

Един от младшите офицери добави:

— Има и други пилоти, напуснали като него постовете си, в резултат от което страда нашата бойна готовност. Нямаме никакъв избор. Трябва да превърнем капитан Робъртс в пример за назидание.

Служебният защитник не проявяваше никакво желание да се намеси. Седналият до него БиБоб реши да заговори.

— Но… вие ме принудихте да изпълнявам опасни мисии! Пратихте ме право в устата на вълка. Спомнете си какво се случи с мен на Дасра! Хидрогите почти унищожиха кораба ми!

Ланиан го изгледа хладно.

— Не смей да се оплакваш за Дасра! Заради твоята некомпетентна информация, заради това, че не довърши работата си там, изгубихме военен отряд от почти триста души.

БиБоб сведе глава.

— Добре де, може би това не беше най-добрият пример…

— Не мисля, че бихме желали да чуем повече — сряза го Ланиан.

Рлинда кипна и пристъпи напред.

— Този жалък скалъпен процес…

Ланиан удари с юмрук по масата.

— Фактите са ясни и неоспорими. Дори капитан Робъртс не възразява срещу тях. — Той вдигна ръка и започна да брои на пръсти. — Първо: капитанът беше законно призован на служба в Земните въоръжени сили. Второ: корабът му бе конфискуван в полза на ЗВС. Трето: на капитан Робъртс бе разрешено да лети с него, стига да изпълнява възложените му задачи. Вместо това той отлетя в неизвестна посока и повече не се появи. — Погледът му прониза БиБоб. — Отричате ли някой от тези факти?

— Нали се върнах. Сега съм тук.

Рлинда се извъртя към него.

— Не казвай нищо, БиБоб. — Изгледа навъсено защитника. — Не трябваше ли вие да го посъветвате за това?

Онзи я гледаше невъзмутимо. Накрая каза:

— Предполагах, че има достатъчно ум да се сети сам.

Ланиан се надигна.

— Не виждам смисъл да продължаваме днес. Утре адмирал Стромо се връща от Корибус и ще ни представи доклада си. Ще продължим след това, макар че според мен разполагаме с достатъчно доказателства. — Той изгледа другите двама офицери и кимна. След това вдигна изпълнен с отвращение поглед към БиБоб. — Веднага щом започнем открит процес, медиите ще те представят за негодника, какъвто си в действителност. Съмнявам се някой да прояви съчувствие. Председателят Венцеслас вече се съгласи да поискаме смъртна присъда, в случай че вината ти бъде доказана. Той смята, че това ще стресне останалите престъпници.

— Смъртна присъда? — БиБоб се ококори.

Рлинда зяпна. Служебният защитник само кимна безразлично.

— Дезертьорството по време на война винаги се е наказвало със смъртна присъда. — Генералът продължи със заплашителен тон: — Можеш само да се надяваш, че миналите ти заслуги, както и спасяването на двамата оцелели на Корибус, ще бъдат взети предвид като смекчаващи вината обстоятелства. Съобразно общественото мнение крал Питър би могъл да замени наказанието ти с принудителна военна повинност на някоя индустриална планета. — Генералът се усмихна. — Ако бъде така великодушен.