Кевин Андерсън
Разпръснати слънца (42)

40.
Император Руса’х

Хирилка вече му принадлежеше и сега, след като държеше под контрол пленените бойни лайнери, Руса’х възнамеряваше да нанесе удар през целия Хоризонтен куп и да разпространи влиянието и властта си на колкото се може повече илдирийски планети. Първата стъпка щеше да е Дзелурия, на по-малко от един ден полет.

На Хирилка всичко вървеше добре. Той и не очакваше да е другояче, след като бе прозрял истинския път към Източника на светлината.

Дори му стана забавно, когато магът-император прати три малки разузнавателни кораба да проверят какво е станало с адар Зан’нх. Въпреки нарушените си връзки с душите на войниците си Джора’х със сигурност бе доловил смъртта им по време на кризата със заложниците и после, при експлозията на пожертвания кораб, също. Посланието трябваше да е съвсем ясно, също като екзекуцията на Пери’х.

Руса’х не се надяваше брат му да се вслуша в него. Очакваше го дълъг и мъчителен път, преди човекът, който се наричаше маг-император, да приеме поражението си и да се предаде.

Разузнавателните кораби нахлуха в системата на Хирилка и почнаха да душат наоколо. Но макар че очакваха опасности, екипажите на Слънчевия флот не бяха подготвени за клопката — тъй като все още не бяха част от новата мрежа на Руса’х, те не бяха доловили тизма на цялата планета и сподвижниците му лесно ги заловиха. Обърканите илдирийски екипажи поискаха обяснение.

Руса’х реши, че ще е по-лесно да им пусне газ и после да изтегли към себе си разхлабените им душевни нишки. Щом ефектът на наркотика започна да отслабва, екипажите вече му принадлежаха изцяло. И той добави към военната си сила още три бронирани кораба.

Бързо, ефикасно, лесно. А сега — към следващия етап.

Вече беше изпратил престолонаследника Тор’х с един от бойните лайнери на специална мисия към Добро. Тор’х носеше послание — предложение, или ултиматум, в зависимост от това как решеше да го приеме Удру’х. Новият император усещаше, че би могъл да се сдобие в негово лице със съюзник, който изразява открито несъгласие с политиката и възгледите на Джора’х. Руса’х бе в течение на тези търкания от доста време. По времето, докато се бе носил в прегръдките на Източника на светлина, бе узнал немалко тайни. Може би губернаторът на Добро щеше да се съгласи да му сътрудничи. Руса’х се надяваше, че няма да се наложи отново да прибягва до кръвопролития, за да го убеди в нещо, което бе необходимост.

Отправи се към Дзелурия, като остави компаньонките си в двореца на Хирилка, за да следят затворения адар Зан’нх. Съмняваше се, че младият мъж ще се съгласи доброволно да промени решението си — беше прекалено обвързан с вярата към баща си. Добре поне, че Руса’х не се нуждаеше от него, за да постигне целите си.

Всички на четирийсет и петте бойни кораби вече му се бяха заклели във вярност. Веднага щом преминаха на негова страна, и последните остатъци от газ шайинг бяха изпомпани от вентилационната система, за да може умовете им да възвърнат нормалната си острота. Неговата тизм-мрежа щеше да ги държи здраво.

Не биваше да позволи на никого от тях да поглъща отново шайинг, включително на престолонаследника Тор’х. Сега, когато бяха част от неговата мрежа, подобна отстъпчивост можеше да е опасна. Имаше и друга причина — цялата продукция на шайинг трябваше да се използва за разширяване на бунта. Наркотикът бе най-ефективното средство за разпространяване на влиянието на Руса’х.

Новият император бе решил сам да ръководи първото си завоевание.

Когато бойните лайнери се появиха над Дзелурия, местният губернатор — Орра’х — вероятно предположи, че са пратени от Илдира за маневри, и приветства пристигането им, а престолонаследникът Цзир’х, син на лъжливия маг-император, заяви, че е готов да изпълни церемониалната си функция.

Император Руса’х отвърна:

— И двамата ще бъдете необходими за важен ритуал. Моля, пригответе се.

След което прати няколко ескадрили щурмови кораби да се приближат към столицата. Бойните лайнери увиснаха над нея с готови за стрелба оръжия. Губернаторът на Дзелурия не заподозря нищо нередно.

Руса’х заповяда на щурмовите кораби да атакуват главния град. Точните им изстрели бързо поразиха всички комуникационни съоръжения и прекъснаха прекия контакт на Дзелурия с Илдира. Руса’х нямаше намерение да дава каквито и да било преимущества на мага-император.

Губернаторът и помощниците му очевидно не знаеха какво да правят. Атаката бе твърде бърза и прекалено точна.

Флагманът се приземи и почетна гвардия от войници от Слънчевия флот изнесе какавидения трон на императора под лъчите на дзелурийското слънце. Губернатор Орра’х беше толкова изненадан, че отначало дори не позна брат си.

— Руса’х? Какво правиш тук? Защо си облечен така? И защо си се настанил в копие на какавидения трон?

— Защото аз съм пълноправният император. — Войниците понесоха трона право към Орра’х и помощниците му. — Дойдох да ти предложа да се присъединиш към мен.

И разказа как, докато раненото му тяло било в подтизмен сън, се носел из равнината на Източника на светлина. Как видял корените на душевните нишки, които свързват илдирийската раса, и как ги проследил до гнилия източник, който подкопава устоите на империята. Не само узурпаторът Джора’х, но и предишният маг-император и още неколцина негови предшественици водели народа в погрешна посока, все по-далеч от истината. Той обаче знаел как да поведе илдирийците към Източника на светлината, да ги върне към старите традиции и ценности, да ги освободи от паразитното съдружие с човеците и от заплахата на хидрогите.

Младият Цзир’х изглеждаше доста изплашен, но губернатор Орра’х не сдържаше гнева си.

— Чух за твоето нараняване, Руса’х. Ще наредя на най-добрите си лечители да излекуват заблудата ти. Ще си добре дошъл в моята свита.

Огромни и могъщи, останалите бойни лайнери се спуснаха още по-ниско над главите им. Тълпата, събрала се да гледа небесните маневри, се развълнува.

Руса’х погледна смръщено упорития си брат.

— Натъжен съм, че ме принуждаваш да превърна поканата си в заплаха, Орра’х. — Вдигна ръка и офицерите му пратиха инструкции на корабите. Руса’х зачака.

Високоенергийни оръжия изригнаха като пламтящи копия. Огнени езици прорязаха сградите на столицата. Последваха експлозии. Стотици издъхнаха за секунди, въздухът се изпълни с дим и пламъци. Бойните кораби очертаха съвършено правилен кръг, опустошен черен ров около резиденцията на губернатора.

При вида на това безпрецедентно разрушение Орра’х онемя, а Цзир’х извика:

— Спрете! Защо атакувате Дзелурия?

— За да придам тежест на думите си — отвърна Руса’х и се обърна към губернатора. — Питам отново: ще позволите ли на народа си да се влее в редовете на моите поддръжници, или ще изпитате силата ми?

Орра’х изкрещя на охраната си, но местните воини бяха много по-малобройни и схватката не продължи дълго. След минути петдесетте войници на губернатора бяха избити.

— Съжалявам, Орра’х, но съм твърдо решен да направя това, което е нужно за илдирийския народ. — Руса’х махна на помощниците си и те скочиха като отвързани песове и размахали кристални ножове и пръти от полиран метал, се нахвърлиха върху Орра’х. Убийството беше бързо и брутално.

Цзир’х изкрещя невярващо. Смъртта на губернатора предизвика силни вибрации в старата тизм-мрежа на Дзелурия — като скъсани струни на музикален инструмент. Последователите на Руса’х бяха отделени от тази агония, но цялото местно население почувства внезапната загуба на своя водач, подобно на удар със секира през краката.

Руса’х се обърна към изплашения Цзир’х.

— Младежо, видя последствията от решението на Орра’х.

Да наредя ли на бойните си кораби да изравнят със земята още една част от вашия град? Да оставя ли на войниците си да те убият? — Той опря пръст до устните си, сякаш обмисляше нещо. — Всъщност Дзелурия може да бъде покорена много по-лесно, ако няма губернатор.

Цзир’х застина. Ръцете му трепереха. Погледът на императора го пронизваше.

— Присъедини се към мен — каза Руса’х. — Заедно ще разплетем обърканата мрежа, която от дълго време спира възхода ни.

Младежът се поколеба и гласът на Руса’х стана по-твърд.

— Ела при мен — или умри! — Той вдигна ръка. Държеше стъкленица с пречистен шайинг, млечнобяла течност, много по-силна от прахообразното вещество. — Тъй като си син на Джора’х, трябва да приемеш мислите ми доброволно. Това значително ще облекчи процеса.

Поставен в безизходно положение, Цзир’х взе стъкленицата, но я взе, сякаш му даваха отрова. Ръцете му трепереха, но той все пак я вдигна и хвърли последен поглед към посеченото тяло на губернатора Орра’х. Руса’х му кимна окуражаващо.

Цзир’х неохотно вдигна стъкленицата, изля гъстата течност в устата си и облиза устни. Преглътна, после преглътна още веднъж.

Двамата пазачи, които го стискаха за раменете, го пуснаха. Цзир’х се олюля — шайингът вече започваше да действа. Руса’х знаеше, че скоро наркотикът ще достигне пълния си ефект.

Трюмовете на бойните кораби бяха пълни с прахообразен шайинг, готов да бъде разпръснат по планетата. Без губернатора и Цзир’х, за да я поддържат, старата тизм-мрежа бързо щеше да се разплете и всички на Дзелурия щяха да се почувстват самотни и объркани. За новия император нямаше да е трудно да ги придърпа в своята мрежа, преди ефектът на шайинга да е отминал.

Очите на Цзир’х се подбелиха, връзката му с тизма на мага-император бе прекъсната и нишките останаха да висят свободно. Най-важното бе, че младият мъж се беше подчинил доброволно. Е, почти доброволно.

Руса’х нахлу в ума му, улови правилните душевни нишки и ги заплете по своя начин.

И щом Цзир’х стана част от променената тъкан на тизма, Руса’х нареди на бойните си лайнери да се заемат с разпръскването на прахообразния шайинг сред населението.

След тази поредна победа бе убеден, че могъществото му може само да нараства. Бунтът скоро щеше да се разпространи от планета на планета. Той погледна морето от илдирийци, все още изплашени и объркани от атаката. Веднага щом Тор’х подготвеше обстановката, Руса’х възнамеряваше да отиде на Добро, където очакваше дори по-лесна победа.

В края на краищата двамата с брат му Удру’х имаха много общи черти.