Кевин Андерсън
Разпръснати слънца (36)

34.
Базил Венцеслас

Докато генерал Ланйан го засипваше с оплаквания в празната заседателна зала на Ханзата, Базил стоеше със сключени на гърба ръце и разглеждаше портретите на предшествениците си. Лицата на шестнайсетимата предишни председатели на Ханзейския съюз изглеждаха строги и властни, истински богове на бизнеса и властта.

Само преди три дни бе стоял пред мага-император в Призматичния дворец. Запознаването с династията на илдирийските монарси го накара да се замисли за своите предшественици и щаба на Ханзата. Също като него, тези мъже и жени бяха държали в ръцете си лостовете на икономическото развитие, докато човешката амбиция се бе разпростирала първо до Луната, а сетне и из вътрешната Слънчева система. После бе дошло времето на единайсетте заселнически кораба, бавно летящи колоси, чиито пътници бяха прерязали окончателно пъпната връв с родната Земя — бяха знаели, че никога няма да се върнат.

Както винаги сърдит, Ланиан поиска да се срещнат часове след като председателят се върна от дипломатическата визита.

— Според последните сводки през седемте години от началото на хидрогската война сме изгубили почти сто от разузнавателните си кораби. В само три от тези случаи са открити данни, че корабите са получили някакви дефекти. Останалите просто… са ни напуснали. Дезертирали са. Зарязали са задълженията си.

Базил го слушаше, но не намираше в думите му нищо интересно. Въпросът му се струваше прекалено дребен, за да му обръща внимание. Сто пилоти?

— Това е често срещан проблем, когато имаме работа с наборници, призовани на задължителна служба — каза той и закрачи из залата. Разглеждаше лицата на другите председатели и се чудеше с какви ли проблеми е трябвало да се справят. Без съмнение всеки от тях бе смятал, че съдбата на Ханзата е в неговите ръце. Базил никога не бе срещал повечето от тези хора, но въпреки това му се струваше, че ги познава добре.

Малкълм Станис например, младият безскрупулен мениджър, заемал този пост по времето на първия контакт с илдирийците. Умел водач, случил обаче на двама некомпетентни крале, първо на стария глупак Бен, сетне на младия и неопитен момчурляк Джордж. На всичко отгоре крал Бен бе предоставил безвъзмездно на терокците независимостта, която поискали. За щастие малко след това издъхнал (при доста подозрителни обстоятелства).

Адам Чо, управлявал двайсет и една години, най-дълго служилият председател на Ханзата преди Базил. Рейгън Чалмърс пък изкарал само една, и то раздирана от скандали година. Заради търканията между Бъртрам Гозуел и клановете на скитниците Ханзата бе получила насмешливото прозвище Голямата гъска. Сандра Ейбъл-Уекслър, потомка на разселнически кораб със същото име, се бе върнала на Земята, след като отказала да живее в новата колония, изградена за хората от илдирийците.

Толкова много история, толкова много грешки…

Базил спря пред собствения си портрет и се зачуди какво ли си е мислил художникът, докато е нанасял внимателно всеки щрих. След това погледна към пустата стена нататък. Дали след години там щеше да виси портретът на Елдред Каин? Бледият заместник трябваше да продължи неговото дело, но двамата бяха толкова различни. Подходящ ли бе Каин за наследник на поста? Вярно, беше хладнокръвен и умееше да се владее, но не бе достатъчно безскрупулен.

Гласът на Ланиан се усили.

— Слушате ли ме въобще, господин председателю?

Базил дори не се обърна.

— Винаги ви слушам, генерале. Не подценявайте способността ми да се съсредоточавам върху повече от един проблем едновременно. Напълно разбирам колко важни са нещата, които ми казвате:

Командващият Земните въоръжени сили се подпря на лакираната маса.

— Ние сме във война, сър. Тези пилоти изпълняват своя дълг. — Лицето му бе станало мораво. — Заложен е животът на милиони, по дяволите! И непрестанно даваме жертви.

Близо до края на редицата от портрети Базил спря да погледне Морийн Фицпатрик. Мадам Брадвата. Изумителна жена за своето време, умело използвала красотата и способностите си, за да направи блестяща кариера и да стигне до най-висшия пост. Повечето от мъжете, които бе използвала, за да се изкатери до него, така и не бяха успели да оценят напълно вродените й таланти. Базил бе отдавнашен неин почитател. Тя бе по-стара от него с две десетилетия, но той предполагаше, че при други обстоятелства двамата можеха да са страхотна двойка. Старицата бе още жива, но казваха, че се интересувала единствено от крехкото си здраве.

А междувременно той имаше проблеми, с които трябваше да се справя. Струваше му се, че всички тези дезертьори и предатели просто забиват нови пирони в ковчега на цялото човечество.

И щом си помисли за това, се върна на темата за дезертиралите пилоти.

— Може би това е симптом за слабостта на нашата раса. — Говореше с нисък и заплашителен глас. — Същото виждам навсякъде, накъдето се обърна. Моя ли грижа трябва да е, че пилотите са твърде „изнервени“, за да си изпълняват задълженията? Или че зелените жреци вече не се „интересуват“ от службата на корабите? Че нашият крал има навика да подлага на съмнение решенията ми? Егоистични и късогледи човечета — всички до един! Щом не може да се разчита на тях да поемат отговорностите си, как ще преодолее човечеството тази криза?

Генералът въздъхна дълбоко и разочаровано, с което искаше да покаже, че е напълно солидарен с Базил.

— За съжаление, господин председател, такава е човешката природа. Хората упорстват сами да вземат решения, дори когато са погрешни. И всеки път, когато се изправят срещу проблеми, засягащи всички нас, демонстрират необузданата си егоцентричност.

Базил се мръщеше, недоволен, че е позволил да покаже чувствата си.

— Стигам до заключението, че достижения като свобода и независимост са валидни само в мирни времена на просперитет. От няколко години сме изправени срещу заплаха, която поставя под въпрос самото ни съществуване, а се занимаваме с интригантство и политиканстване. Време е да се стегнем. Трябва да действаме като един ум, като един силен юмрук. Всякакви съмнения само ще отслабят опитите, които предприемаме. Трябва ли да позволяваме подобно нещо?

— Разбира се, че не, господин председателю. Това е повече от ясно. Те са предатели. Не сме ги молили за услуга. Дезертиралите пилоти са на служба в Земните въоръжени сили и следователно трябва да се подчиняват на законите и устава. Не могат просто така да се отказват само защото им е скучно или са се изплашили.

— В наши дни става все по-трудно да намериш компетентни кадри — рече насмешливо Базил. — Но струва ми се, че подобни думи са произнасяли управниците от всички времена. Разчиташ на хората заради способностите им и те от време на време те мамят.

— Само че, господин председателю, точно сега не бива да си го позволяваме. — Ланиан сви юмрук и тупна по масата. — Трябва да спрем този процес, докато още е възможно. Не бива да допускаме повече пилоти да дезертират.

Базил погледна хронометъра си и въздъхна.

— Да не искате да изпратя бавачки на всички пилоти, които още не са избягали? Трябва ли да организираме широкомащабно издирване на изчезналите кораби? А може би ще открием пилотите да се излежават на някой тропически плаж и да се наливат с коктейли? — Той се приближи към генерала. — Това ли наистина е най-важният проблем сега?

Ланиан се чувстваше като в клопка.

— Господин председател, не забравяйте, че съществуват военни закони. Дезертьорството пред лицето на врага се смята за висша измяна и се наказва със смърт. Тези пилоти не вярват, че ще има последствия — и досега наистина не е имало. Трябва да им покажем, че гледаме сериозно на този въпрос, да ги изплашим, да накажем неколцина, а после да предложим на останалите амнистия.

Базил гледаше изображенията на своите предшественици и си припомняше биографиите им: беше ги изучавал, докато се изкачваше нагоре в ханзейската йерархия. Той беше приятел на крал Фредерик и беше помогнал на стареца да се сдобие с всеобщо уважение въпреки множеството му недостатъци. Когато Базил бе все още амбициозен заместник, приличащ в много отношения на Елдред Каин, беше предначертал пътя на кариерата си. Беше си представял, че заедно с председателския пост ще получи слава, успех и щастие. А сега се питаше дали поне един от тези предишни председатели — който и да било от тях — е бил щастлив на своя пост.

— Добре, генерале. Съгласен съм. Ще бъдем нащрек, в случай че ни попадне подходящ човек.