Кевин Андерсън
Разпръснати слънца (16)

14.
Кралица Естара

След речите и тържественото изпращане кралят и кралицата помахаха на тълпата и се качиха на дипломатическия кораб на Ханзата, готов да се отправи към Илдира.

Председателят Венцеслас, който бе стъпил на борда още преди началото на изпращането, се беше заключил в каютата си и работеше, пренебрегнал представлението отвън. Никога не бе проявявал интерес към привилегията да е в светлината на прожекторите, предпочиташе да действа зад кулисите.

Питър отведе Естара в техните покои. Надяваше се да избегне срещата с председателя — макар че очевидно Базил също не искаше да бъде обезпокояван от кралската двойка.

Без да иска ничие разрешение, Естара бе взела една от фиданките от оранжерията на Двореца на шепота. Питър се бе съгласил дай помогне да я внесат незабелязано на борда на дипломатическия кораб и да я скрият в нейната каюта.

— Донесох я от Терок, когато пристигнах да се омъжа за теб. — Тя погали покритото със златисти люспи стебълце. — Тъй като ни предстои да се срещнем с мага-император, смятам, че ще е чудесен подарък за него. Нещо против?

— Базил няма да е доволен, че губи една от фиданките.

— Натон е придворен зелен жрец и ми каза, че подобен акт няма да попречи на изпълнението на неговите задължения — отвърна тя; опитваше се да си внуши, че е права. — Освен това Сарейн съвсем скоро ще се върне от Терок и може да донесе още фиданки.

Докато корабът се издигаше, ескортиран от няколко манти от стария модел, Естара скри саксията с фиданката на сигурно място. И двамата с Питър бяха притеснени, че трябва да делят общи помещения с председателя, тъй като добре знаеха на какво е способен. Базил никога не бе отричал, че се е опитвал да ги убие, и противоречията между него и краля си оставаха нерешени. Естара ужасно се боеше, че Базил може да узнае новата им тайна.

— Чака ни дълго пътуване до Илдира — въздъхна тя.

Съвсем наскоро бе открила, че е бременна, и това бе причина двамата едновременно и да се радват, и да се страхуват.

Макар бременността й да бе неочаквана, тя със сигурност искаше детето, Питър също. Базил строго им бе наредил да се пазят, но нито един метод не бе достатъчно сигурен и такива неща се случваха. Вината не беше тяхна.

Само дето председателят едва ли щеше да остане възторжен от новината.

С нарастването на напрежението заради войната с хидрогите, непокорните колонии на Ханзата и метежните скитнически кланове Базил ставаше все по-невъздържан и нерационален. Никой не би могъл да предскаже как ще реагира на новината, че кралят и кралицата се готвят да си имат свой чистокръвен наследник, особено такъв, какъвто той не е планирал.

— Той ще узнае рано или късно, но нека поне засега го запазим в тайна — шепнеше й Питър, притиснат до нея. — Доколкото можем. Инак не знаем какво ще направи… но едва ли ще е нещо, което да е в наша полза.

Тайни. Тя ги ненавиждаше. Бе израсла сред миролюбивите световни гори на Терок. Имаше сплотено семейство и множество приятели сред зелените жреци. Никога не се бе учила да пази тайни. Но сега животът й, нещо повече — животът на нейното дете — зависеше от опазването на тайната.

Питър бе забелязал неуловимите промени в поведението й, в апетита, във външния й вид. Все по-често й се ходеше до тоалетната, имаше пристъпи на гадене. А в тясната среда на кораба подобни признаци можеха да се окажат издайнически за председателя Венцеслас. Базил не изпускаше нищо от погледа си.

Но полетът напредваше, а Базил бе все така погълнат от заниманията си, от безбройните документи и непрестанните доклади, които преглеждаше на екрана. Изглежда, точно сега не му беше до проблемите и тайните на кралската двойка.

Питър изненада кралицата, когато неочаквано наруши принципите си и отиде да покани Базил да им прави компания навечеря.

— Предизвикваш съдбата — укори го тя с тревожен шепот. — Не бива да го откъсваме от заниманията му!

Но както и предполагаше Питър, председателят отказа поканата и кралят я дари със самодоволна усмивка.

— Ако не го бях поканил — отвърна й също шепнешком, — можеше сам да се появи, неочаквано. Забелязал съм, че да го поканиш да се видите е най-сигурният начин да се отървеш от него.

— Имате странно приятелство.

— Ако може да се нарече приятелство.

На втория ден от полета, докато се разхождаха по главния коридор на кораба, те неочаквано срещнаха председателя — той тъкмо излизаше от каютата си. Естара се почувства като дете, което, без да иска, е обезпокоило баща си, докато се занимава с важни дела.

Питър възнагради председателя с най-сияйната си усмивка.

— Базил! Тъкмо се питах защо от известно време не съм чел никакви доклади. Има ли нещо ново за бойните компита? Нали каза, че ще провериш дали кликиската програма не съдържа скрити опасности.

Базил се намръщи и понечи да се върне в каютата си.

— Въпросът все още се проверява, но засега няма никакви причини за безпокойство.

Питър многозначително кимна.

— Учил си ме да използвам подобни готови формулировки, когато не бива да издавам информация.

Базил присви сивите си очи.

— Е, значи си запомнил поне един урок. Постарай се да вникнеш и в останалите. — И влезе в каютата си.

Естара се ококори.

— Трябваше ли да го предизвикваш?

— Не бива да забравя, че зная за неговата игра. — Питър обгърна талията й с ръка. — Колкото и да ненавиждам Базил, бойните компита не ми дават покой. Усещам, че и той като мен се тревожи — но тъй като Земните въоръжени сили не могат да се справят без тях, Базил не иска да се разчуе, че програмата им може да е сбъркана. Въоръжените сили не могат да си позволят да ги изгубят. Но не се заблуждавай — той не е глупав. Въпреки всичките му уверения се съмнявам, че е пренебрегнал заплахата.

— Просто не иска да ти каже какво прави.

— Защото това ще потвърди подозренията ми. Никога няма да го признае. ОХ продължава да проучва въпроса, но напоследък доста време му отнема принц Даниъл.

Двамата прекосиха наблюдателната площадка и спряха пред екрана, на който се виждаха седемте слънца на Илдира. Пилотът бе засякъл необичайно висока активност в едно от седемте слънца, компонент от Дурисовата тройна звезда, и това го бе накарало да промени маршрута за навлизане в системата.

Двамата се отпуснаха в меките кресла и загледаха сияещите звезди. Заобиколена от безкрайната пустош на космоса, далече от Земята и Терок, Естара се чувстваше самотна и беззащитна. Стисна ръката на Питър, за да намери успокоение и увереност, макар че и той бе подложен на същите тревоги като нея.

Опита се да се успокои с мисълта, че скоро ще пристигнат в митичния град Миджистра, в една древна чуждоземна империя, успяла да запази стабилност над десет хиляди години. Надяваше се, че сред илдирийците, като гости на самия маг-император, двамата ще забравят поне за известно време проблемите си.