Кевин Андерсън
Разпръснати слънца (57)

55.
Базил Венцеслас

На тайните му помощници им отне няколко дни да се сдобият с пробите, без Питър и Естара да разберат. Повече от седмица бе изминала вече от заминаването им за Илдира и първите подозрения на Базил за състоянието на кралицата. Сега не му оставаше друго, освен търпеливо да чака резултатите…

В момента преглеждаше данните и докладите, представени върху десетките прозорци на монитора. Изправен зад него, Елдред Каин се наведе и посочи една колонка цифри. На екрана за миг се мярна отражението на призрачното му бледо лице.

Влезе Пелидор, лицето му беше угрижено. Базил въздъхна и отмести поглед от екрана.

— Носиш резултатите от изследванията, нали?

— Да, господин председател.

— И отговорът е какъвто се опасявах?

— Да, сър. Всъщност тестът е съвсем прост. Няма никакво съмнение.

Базил стисна зъби в опит да се успокои. Не биваше да изпуска нервите си пред тези двамата в никакъв случай.

— Как може Питър да е толкова невнимателен! — процеди той. — Толкова го учих!…

Заместникът му замига с големите си очи.

— Да разбирам ли, че кралица Естара е бременна?

— Да, за съжаление. — Базил се обърна към Пелидор. — Тя знае ли за тези изследвания?

— Не, сър. Все още вярва, че тайната й е запазена.

— Колко е напреднала бременността? Късно ли е да се вземат мерки, преди да научат и други?

— В четвъртия месец е.

— Защо не ми е казала? — кипна Базил.

Гласът на Каин бе вбесяващо мек и спокоен.

— Простете объркването ми, господин председателю, но какъв е проблемът по-точно? Ако Питър и Естара ще имат дете, това е знак на надежда, повод за празненство.

— Ядосан съм заради липсата на желание да ни сътрудничат. И не само те. Защо всички винаги трябва да усложняват нещата? Питър го е направил нарочно, с цел да ми се подиграе. О, вече зная защо напоследък кралицата се държи странно и защо пропуска редовните медицински изследвания. Хм, скоро ще трябва да я изолираме.

Контрацептивните мерки бяха просто и сигурно средство… но за съжаление се случваха и провали. Базил беше наложил строг режим на кралската двойка и се надяваше, че го изпълняват. Може и да го бяха правили. Но дори при невинна грешка би трябвало да го информират незабавно. Ако играеха в един и същи отбор, ако интересите на Ханзата им бяха близки, Питър и Естара не биха направили подобно нещо, не биха се поколебали да сведат проблема до знанието му. Вместо това се бяха държали егоистично и късогледо и бяха укрили от него важна информация. А в тези объркани дни само председателят имаше правилен поглед върху развитието на събитията. Той отново стисна юмруци.

Докато се питаше какво да направи, неволно съжали, че Сарейн не е тук. Повече от месец, откакто бе заминала за Терок. Липсваше му, по дяволите. И то не само заради плътското влечение. Председателят на Ханзата можеше да си поръча компаньонка в леглото, когато поиска, но със Сарейн се чувстваше някак уютно. Двамата се разбираха прекрасно — тя никога не би му скроила подобен номер. Бяха правили любов стотици, може би хиляди пъти, но Сарейн изобщо не забременя.

Всъщност, като се замисли за това, той си спомни няколко случая, при които тя се бе държала доста странно. Внезапни промени в настроението, които го бяха карали да се чуди дали нещо не е наред… а може би просто бе имала други тревоги. На ако бе носила негово дете…

Сви рамене. Дори да беше така, тя очевидно се бе справила с нужния такт, бе доказала, че е способна да взема решения. И все пак мисълта, че някой, когото има за толкова близък, може да запази подобно нещо в тайна от него, го безпокоеше. Все едно да имаш съюзници, които да говорят едно, а да правят съвсем противоположното.

— Точно сега не бива да го допускаме — каза той. — Трябва да има средство, предизвикващо аборт, което да не може да се засече от апаратурата за анализ на храните. Ще премахнем зародиша, преди да е станало твърде късно. Кралицата ще реши, че е станало по естествени причини. — Той размърда неспокойно челюсти. — Но въпреки това крал Питър трябва да бъде наказан за нарушаване на субординацията. Напоследък взе да става прекалено самостоятелен…

Председателят млъкна, защото усети, че повишава глас. Лицето му беше зачервено. Сплете пръсти и ги стисна, кокалчетата му побеляха. Трябваше час по-скоро да овладее положението. Твърде много неща се измъкваха от пръстите му.

— Давате ли си сметка, господин председателю — заговори Каин, — че напоследък някои от така наречените от вас „трудни решения“ преминават границите на разумното?

Базил го изгледа презрително. Ето една възможност да изпусне парата.

— Знаеш ли, Елдред, подготвях те за свой заместник, но подобни коментари ме карат да си мисля, че все още не разбираш напълно отговорността, която ще легне на плещите ти.

Каин се отдръпна като ужилен.

— Съжалявам, господин председателю.

Базил отново направи усилие да се овладее. Кафето му беше изстинало и гадно и той го отмести настрани.

— И двамата сте свободни. Ще обсъдим тези въпроси по-късно. Засега… — думите се гонеха из главата му и той се опита да ги подреди, — засега ще се придържаме към основния план. Крал Питър ще е послушен само докато е сигурен, че няма заместник. Така че смятам да ида и да си поговоря с принц Даниъл. Добре ще е да му покажа от кого трябва да се страхува.

Председателят сам остана изненадан от силата на заплахата в гласа си.

— Стани!

Възпълничкият Даниъл скочи от леглото. Дрехите му бяха смачкани, ризата му беше покрита с лекета, а ръкавите… май си беше бърсал сополите с ръкав.

— Какво? Какво съм направил?

— Нищо страшно.

Даниъл облекчено си пое дъх, сякаш не му достигаше въздух. Луничките по бузите допълнително подсилваха тъповатия му изглед, овчите му очички примигваха глупаво. Базил едва се сдържаше да не го удуши.

— И как изобщо ми хрумна идеята, че си подходящ кандидат за принц? Инвестирахме толкова много в теб, обучавахме те, подготвяхме те. Но ти се оказа напълно безполезен. — Базил махна с ръка към безпорядъка в стаята. — Кога за последно си подреждал?

— ОХ подрежда — рече Даниъл.

— И кога е подреждал последния път?

— Тази сутрин.

— Това не е поведение на истински принц. Ти да не си инвалид, неспособен и на най-нищожни движения? Трябва да се грижиш за външния си вид. Погледни се само. Надебелял си. Дрехите ти са омачкани. На лицето ти няма и капчица самоуважение. Как да те показвам пред хората?

— Правя каквото се иска от мен — отвърна намусено принцът.

В стаята беше и учителското компи и Базил насочи гнева си към него.

— Защо позволяваш да не учи? Докъде стигнахте по история на Ханзата, Хартата и основи на държавното управление?

— Той има известен напредък, господин председателю. Паметта ми е добре заредена със спомени, натрупани през годините на съществуването ми. Предполагам, че мога да съм подходящ преподавател по история. Но засега резултатите от изпитите остават незадоволителни. Дори най-интересните истории, изглежда, не му правят никакво впечатление.

— В такъв случай ще държа и теб отговорен. — Базил закрачи из стаята, като внимаваше да не настъпи нещо, от което да се изцапа. — Прегледах записките ти, Даниъл. Изглежда, често отказваш да си пишеш домашните. Видях и лошите резултати от тестовете. Имаш ли представа каква отговорност ще трябва да носиш един ден?

— Разбира се — отвърна наперено Даниъл. — Нали ще съм крал.

— Ако не се стегнеш, ще те изгоним и ще намерим някой друг. Досега не бях виждал такова жалко подобие на принц. Нямаш нито обноски, нито чар. Да не говорим за интелигентност или амбиция. И със сигурност не си придобил дори основни хигиенни навици. От теб се очаква да можеш да заемеш мястото на крал Питър в мига, в който Ханзата сметне това за целесъобразно. Моля се обаче това да не се случи в обозримото бъдеще — заради доброто на цялото човечество. — Той млъкна, обърна се и насочи пръст към компито. — ОХ, давам ти преки и стриктни нареждания. Ще поставиш принца на строга диета. Искам в най-кратък срок всички тези тлъстини да бъдат стопени. Малко храна и много упражнения. Напиши му програма и се погрижи да я изпълнява. Никакво разточителство, никакви сладкиши. — Базил замахна и помете от бюрото моделите на летателни апарати и играчките. — Край на тези тъпи развлечения. Това не е занимание за един бъдещ крал!

Гневният тон на Базил като че ли оказа влияние. Даниъл се изпъна и лицето му пребледня.

— Но аз… аз не мога да направя всичко това.

— Ще се наложи — ако не искаш да те сменим. Взехме те от улицата и те направихме принц. Да не мислиш, че не можем да поправим собствените си грешки? И други ще се справят, дори по-добре от теб.

Едва когато забеляза, че е постигнал нужния ефект, Базил напусна стаята. Беше доволен. Може би нещата най-сетне щяха да започнат да се оправят.