Кевин Андерсън
Разпръснати слънца (55)

53.
Магът-император Джора’х

Макар че бяха минали само четири дни, откакто бе довел Осира’х в Призматичния палат, губернаторът Удру’х дойде пак от Добро и настоя незабавно да разговаря с брат си, като същевременно нареди да изведат всички поклонници.

— Трябва да се видя насаме с мага-император! — Той тръгна уверено към какавидения трон.

Язра’х и исикските котки стояха в подножието на трона, готови да защитят императора, но Удру’х дори не ги погледна. Поклони се отсечено и опря юмрук на сърцето си в традиционния поздрав на придворните, докато и последните посетители напускаха залата.

— Господарю, дойдох да ти съобщя за ужасно предателство.

— Ново предателство, Удру’х? — попита горчиво императорът. — Такова, за което не знам?

— Става въпрос за губернатора на Хирилка — отвърна Удру’х.

Джора’х долавяше тревогата на брат си през мрежата на тизма много по-ясно, отколкото би могъл да почувства каквото и да било от мъглата, забуляща Хоризонтния куп. Губернаторът на Хирилка се бе потопил в черна мъглявина, празнота в тизм-мрежата, с което се бе откъснал напълно от Илдирийската империя. Магът-император все още не знаеше какво е станало там, нито имаше вести от трите разузнавателни кораба — бе изгубил досег с екипажите им.

Прикри обаче тревогата си и каза:

— Адар Зан’нх и неговите кораби ще потушат размириците.

— Не, господарю. Няма да могат. — Удру’х пристъпи към трона и Язра’х го изгледа заплашително. — Преди няколко дни бойните лайнери на адара са били пленени от губернатор Руса’х. Сигурно оттогава нямате пряка връзка с него. Това е, защото Слънчевият флот се е заклел във вярност на новия си господар.

— Откъде знаеш? — Джора’х се надигна. — Аз долавям само отделни трептения в тизма. Ужасни трептения. Зная, че Руса’х е убил някои от лоялните ми поданици — включително Пери’х. Усетих, когато ги откъсваха от мрежата, но иначе…

Губернаторът на Добро — стоеше неподвижно — продължи:

— Руса’х е оплел населението на Хирилка в своя мрежа. Освен това твърди, че е завладял Дзелурия. Тъканта на тизма в Хоризонтния куп непрестанно отслабва.

— И откъде знаеш какво се е случило там, след като аз не мога да го разбера? Откъде ти е известна съдбата на адар Зан’нх и на Тор’х?

— Зная, защото вчера на Добро дойде престолонаследникът Тор’х с един от бойните лайнери. Заплаши да разруши цялата колония, ако не се присъединя доброволно към бунта. — Не сваляше внимателния си поглед от лицето на брат си. — Руса’х твърди, че е получил просветление направо от Източника на светлината. Освен това казва, че ти си нарушил традицията и че илдирийският народ не следва верния път.

Джора’х свъси вежди. Обяснението беше логично. Спомни си пробожданията, които бе доловил в мрежата — вестители за смъртта на негови поданици. Беше сигурен, че брат му Орра’х е бил убит на Дзелурия. Но всичко това да е дело на Руса’х?…

Съсредоточи вниманието си върху Удру’х, опитваше се да прозре мислите му, но губернаторът на Добро си бе сложил непроницаема маска. Накрая Джора’х се отказа и каза ядно:

— И какво им отвърна, когато ти предложиха да минеш на тяхна страна? Какво каза на Тор’х?

Удру’х премигна, сякаш не очакваше владетелят да е толкова недосетлив.

— Ти си магът-император. Как можете да се съмняваш в моя отговор?

Джора’х присви очи.

— Тогава как успя да избягаш, след като Тор’х е разполагал с боен лайнер? Или това е поредната двойна измама?

Удру’х махна небрежно с ръка.

— Казах, че ще им отнеса отговора си на Хирилка. Руса’х знае, че ще спечели повече, ако склоня доброволно да се присъединя към бунта. Изглежда, е разчитал на подобна възможност, защото се съгласи. Всъщност аз исках само да спечеля време.

— Той не успя ли да те убеди?

— Разбира се, че не, господарю. Аз си оставам твой верен слуга.

Джора’х не беше съвсем сигурен дали да му вярва. Спомни си всички случаи, когато Удру’х го бе лъгал или бе прикривал важни сведения. Губернаторът на Добро бе склонен да вижда вселената в множество оттенъци на сивото.

Удру’х продължи:

— Щом Тор’х си тръгна, дойдох на Илдира по най-бързия начин. Трябва обаче да се появя на Хирилка, преди да изтече крайният срок, инак ще се върне и ще изпълни заканата си. — Той скръсти ръце на гърдите си. — Така че очаквам нареждания какво да направя.