Кевин Андерсън
Разпръснати слънца (5)

2.
Крал Питър

Въпреки новинарските репортажи за „триумфален разгром“ на Рандеву и празничния бал, посветен на победата, крал Питър не виждаше особена причина за радост. Генерал Ланиан се удряше в гърдите и се хвалеше с бърза и решителна победа, но това беше война, която въобще не трябваше да водят. Питър го усещаше отвътре, но никой от правителството на Ханзата не желаеше да се вслуша във възраженията му. В края на краищата той бе само крал.

Обществото, разбира се, бе умело настроено срещу скитниците след месеци на новини, репортажи и слухове, които ги представяха като алчни, нелоялни и вероломни. Не беше дадено никакво обяснение за отказа на клановете да осигурят космическо гориво за военните действия, но Питър знаеше, че действията им са в резултат от тайните набези на зевесетата срещу техни невъоръжени товарни кораби. Без съмнение това бе достатъчна провокация, та скитниците да прекратят всякакви търговски отношения, но председателят Базил Венцеслас нито веднъж не бе признал, дори неофициално, вината си за тези действия. Вместо това използваше скитниците като плашило, за да отвлече вниманието на обществеността от други военни провали. Да, точно така действаше председателят.

Питър смяташе, че ще е много по-лесно, ако се заемат с решаването на проблемите по мирен път, вместо да размахват юмруци. Разбира се, след като бе започнал, Базил очевидно нямаше никакво намерение да се отказва. С всеки месец председателят ставаше все по-рязък и неотстъпчив.

„Как ще свърши всичко това, Базил? Ти им показваш мускули — но оставяш ли възможност за решение? Това ли наистина са най-сериозните ни проблеми?“

А как тогава стоеше въпросът с многобройните погранични колонии, които все още не бяха в състояние да се поддържат сами и които сега бяха изоставени на произвола на съдбата? Ами опустошената гора на Терок? А подозренията на Питър за скрита кликиска програма в десетките хиляди бойни компита? Базил преднамерено обръщаше гръб на една възможна заплаха. А какво да правеха с хидрогите?

Прикрити зад престорени усмивки, Питър и кралица Естара се появиха на празничния бал, както повеляваше дългът. Русокосият синеок и надарен с класическа красота крал бе инструктиран да прочете кратка реч относно „успешните действия срещу враговете на човечеството“.

Красива и нежна роза сред този парад на бляскави униформи, Естара стоеше кротко върху облицования с плюш подиум, докато Питър произнасяше речта си. Скрита от камерите обаче, ръката й стискаше неговата толкова силно, че му бе трудно да се съсредоточи върху онова, което казваше. И тя, както всички останали от независим Терок, разбираше и оправдаваше нежеланието на скитниците да се подчинят на водач, когото не признават. Сърцето й се свиваше при мисълта за изпепелената световна гора и тя знаеше колко малко са направили Ханзата и Земните въоръжени сили, за да помогнат на Терок, докато клановете на скитниците им се бяха притекли на помощ доброволно и с открито сърце, без въобще да бъдат повикани.

Въпреки че бракът им бе предварително уговорен, както подобава на политически съюз, Питър я обичаше всеотдайно. След като попадна в този водовъртеж от интриги, манипулации и борба за власт, Естара отвърна на чувствата му и скоро двамата споделяха не само обичта си, но и тайни плановете за бъдещето.

Базил Венцеслас не знаеше дори половината от проблемите, които го очакваха.

В просторната зала за аудиенции на Двореца на шепота гостите пируваха до късно през нощта, наслаждаваха се на музиката и вдигаха шумни тостове. Пазители на протокола обграждаха с вниманието си краля и кралицата във всеки момент от вечерта. Винаги любезна и разговорчива, кралската двойка се постара да отдели нужното време на всеки от важните гости, но не остана и минута повече, отколкото изискваше протоколът. Когато най-сетне се прибраха в кралските покои, и двамата бяха изтощени и изнервени.

През последните няколко месеца председателят Венцеслас бе положил неимоверни усилия да прекъсне каквото и да било участие на Питър в политиката на Ханзата. Също като при стария крал Фредерик, дворецът бе само за показ и председателят нито за миг не им позволяваше да забравят това. Всеки път, когато крал Питър се опитваше да пресече тази невидима граница, Базил намираше начин да го накаже сурово. Докато беше млад, Питър не бе осъзнавал значението на собствената си свобода. В онези бедни, но щастливи младежки години той умееше да се радва на дребните неща от живота. Ала сега си даваше ясна сметка, че е невъзможно да се върне назад, да заживее отново като обикновен, безгрижен човек.

Сега беше в капан, лишен от приятели, с изключение на Естара и вероятно на компито-учител ОХ. И трябваше да е много, много внимателен. Веднъж вече Базил бе направил опит да го премахне.

Кралската двойка не можеше да се чувства в безопасност дори в Двореца на шепота.

В личните им покои ги очакваше председателят. Беше се измъкнал от бала по-рано, за да може да ги пресрещне тук.

Елегантен и невъзмутим, Базил се бе разположил в любимото кресло на Питър. На съседното кресло, до малката масичка, Елдред Каин се бе привел над папка с документи и електронен бележник. Бледият лишен от окосмяване заместник преустанови обсъждането с председателя — изглежда, се опитваше да използва всяка възможна минута — и щом видя кралската двойка, събра документите и изключи бележника.

Питър бавно пое дъх, за да прикрие изненадата и яда си.

— Виждам, че се чувстваш като у дома си, Базил — подметна уж на шега; в гласа му имаше едва доловима нотка на неудоволствие, за да не предизвика гнева на председателя. — Да не би по това време на нощта всички заседателни зали да са заети?

— В Ханзата работата никога не спира, Питър — отвърна нехайно Базил.

Питър се опитваше да прикрие враждебността си към председателя, макар че никога нямаше да му прости опита да ги убие с Естара и задето бе организирал убийството на цялото му семейство.

— Щом е така, да почваме. Денят беше дълъг, а не виждам името ти в моя бележник с уговорени срещи.

— Защото разполагам с приоритет. — Базил отбеляза нещо в доклада, който четеше, и го подаде на помощника си. — Дойдох да те информирам за промяна на плановете. Приготви се да заминеш на важно пътуване, държавна визита, която Ханзата смята за особено належаща.

Питър помогна на Естара да си свали обсипания със скъпоценни камъни шал, уви го около скулптурата на пълен мъж, стиснал купа с грозде, след това си свали тежката, покрита с украшения шапка и разкърши рамене. Беше прекалено уморен, за да влиза в разпра с председателя.

— Къде трябва да отида? Да сключа примирие със скитниците?

Базил се намръщи на това предположение.

— На Илдира. Заминаваш след два дена.

Питър и Естара неведнъж бяха чували интересни разкази за илдирийската планета, окъпана в светлината на седем слънца, но никой от тях досега не бе посещавал столицата на чуждоземците.

Председателят продължи:

— Съвсем скоро на трона се е качил нов маг-император. Напълно естествено е Великият крал на Теранския ханзейски съюз да му изкаже почитанията си. Въпреки трудностите, които преживяхме през изминалите няколко месеца.

Питър си позволи една тъжна въздишка.

— Политически игрички.

Елдред Каин продължаваше да подрежда документите. Макар че Питър го виждаше често, двамата почти не разговаряха. Каин предпочиташе да си мълчи, не се криеше в сянката на Базил, но винаги беше нащрек. Този път обаче проговори:

— Това са необходими игри, крал Питър — и напълно оправдават инвестициите от екти, които възнамеряваме да вложим в пътуването. Важно е да запазим съюза с илдирийците, докато воюваме с хидрогите. Това е война, в която помощта на Слънчевия флот не може да бъде зачеркната. — Говореше с тих глас, сякаш се стараеше да не притеснява околните.

Базил кимна.

— Бих могъл и аз да се погрижа за този въпрос, но дипломацията изисква увертюрата да бъде изпълнена от краля. Това отговаря на представите на илдирийците. Ще се постараем пътуването да е бързо и кратко — точно колкото е нужно за срещата с мага-император. От теб се иска да поемеш официалната част.

Тъй като разговаряха насаме, Питър реши да е прям.

— Как може да съм сигурен, че няма да се опиташ да взривиш кораба, докато летя нататък?

Председателят не изглеждаше обиден.

— Много просто — защото аз ще бъда с теб. Не бих поверил толкова важна дипломатическа мисия на един крал.

— В такъв случай ще дойда и аз — намеси се Естара. Двамата с краля се държаха за ръце.

Базил я дари със сдържана усмивка.

— Това не е необходимо, скъпа.

— Напротив, необходимо е — настоя Питър. — Така ще съм сигурен за нейната безопасност. Не искам дай се случи някой… нещастен случай, докато отсъствам.

Базил въздъхна.

— О, Питър, мислех си, че сме надживели тези неща.

— Никога няма да ги надживеем — възрази Питър със зла усмивка, ала същевременно се опитваше да прикрие объркването си. Каин местеше поглед от единия към другия, очевидно обезпокоен от откритото недоверие между тях.

Естара заговори тихо и настойчиво:

— Спомнете си, господин председателю, че брат ми Рейналд посети Призматичния дворец и се изказа много високо за Джора’х, когато той бе още престолонаследник. Те бяха отлични приятели. Бих искала… да разкажа на мага-император как го убиха хидрогите.

— Базил, сигурен съм, че ще успееш да извлечеш полза от това — добави Питър.

Председателят сведе благосклонно глава.

— Както желаете. Да, заедно кралят и кралицата ще са чудесно представление за илдирийската общественост и медиите. Ще се погрижа да уредят всички формалности. — Той се надигна с доволна физиономия и със забързана крачка напусна кралските покои.

Каин обаче спря пред креслото на Питър, погледна го и попита:

— Защо провокирате председателя? Струва ми се, че между двама ви тлее вражда.

Питър втренчи поглед в бледия мъж, търсеше в очите му искреност. Дали имаше представа за скритите действия на Базил?

— Може би е свързано с времето, когато се опитваше да ни убие.

Изненадата на Каин изглеждаше неподправена. Лицето му се промени, сякаш някой бе наместил в главата му парченца от мозайка — което очевидно щеше да предизвика нови въпроси. Той отвори уста и тъкмо да каже нещо, откъм коридора долетя гласът на Базил: подканяше го да побърза. Така и не можаха да довършат разговора.