Кевин Андерсън
Разпръснати слънца (113)

111.
Морийн Фицпатрик

Чрез връзките си, които бе запазила от годините си на председател на Ханзата, Морийн Фицпатрик успя доста бързо да сформира чудесна мемориална експедиция до Оскивъл. Беше твърдо решена да направи нещо за своя загинал внук Патрик… както и за изгубените му другари, разбира се.

Успя да се сдобие със стар модел манта, който все още не беше свален от въоръжение и дори разполагаше с оръжейни системи, макар и остарели. И заедно с няколко дипломатически кораба и екипаж от офицери-ветерани оформиха впечатляващ — макар и не особено застрашителен — експедиционен корпус. Клането при Оскивъл не биваше да бъде забравено.

След като се допита до своите най-добри консултанти и дизайнери, които смятаха, че това ще е поредният блестящ момент от незабравимата й кариера, тя се спря на монумент от разположени в пръстен огледала, които да създават призрачно сияние. Разчиташе да осигури финансирането на проекта веднага щом експедицията се завърне на Земята.

Сега, докато приближаваха района на космическата битка, Морийн свика опечалените семейства на мостика, за да могат да се любуват на прекрасната гледка на обрамчената от пръстени планета. Най-близо до нея стояха Конрад и Натали Бриндъл, истински мумии в зевесарските си униформи. Останалите семейства гледаха със сълзи в очите.

А после Морийн с изненада откри, че наблизо има база, която гъмжи от проклети скитници.

— Те са навсякъде, госпожо председател — рече капитанът на мантата. — Кораб след кораб, пъплят по всички места. И засичам наличието на леярна и корабостроителници.

— Гнездо на оси! — възкликна ядосано Морийн. — Дайте ми по-близък план.

Сензорите бяха поставени на максимално увеличение и сега вече, освен постройки се виждаха и хаотично щъкащи между тях кораби.

Конрад Бриндъл трепереше от гняв.

— Те са като лешояди на бойно поле. Сигурно са дошли да събират останки от разрушените кораби.

Жена му го стисна за ръката.

— Това е отвратително! Дали не претършуват и джобовете на убитите?

Вълна от гняв премина през събралите се на мостика близки на войниците.

Морийн, която никога не губеше присъствие на духа, не бе пропуснала да забележи ярките експлозии.

— Не ми прилича на ежедневна дейност. Нещо друго става там. Дали не е битка?

— Кой може да каже, госпожо председател, когато става въпрос за скитниците? — попита капитанът.

— Искам да разговарям с тях — каза тя властно. — Намерете честотата, на която се свързват помежду си, и ги повикайте.

Изчака да изпълнят заповедта й, после се представи и поиска да узнае какво става.

Отвърна й дрезгав мъжки глас:

— Аз съм Дел Келъм, ръководител на корабостроителниците. Госпожо, в момента се намираме в кризисно положение. — Изруга под нос, каза нещо на някой до него, сетне продължи: — И за да отговоря на въпроса ви, преди да сте го задали — да, тук имаме шепа оцелели войници от Земните въоръжени сили. Спасихме ги след битката. Всъщност можете да ни помогнете в разчистването на тази бъркотия или да си вървите и да оставите всичко на нас. Но каквото и да решите, не ми губете времето точно сега!

— За кой се мисли този, по дяволите? — възкликна Конрад Бриндъл.

— Оцелели? — извика един от родителите. — Те държат оцелели войници на Земните въоръжени сили! Попитайте ги за имената.

— Всяко нещо с времето си — намеси се Морийн от мостика. Въпреки че командирът на мантата беше старши офицер, не би си и помислил дай възразява. — Капитане, този кораб разполага ли с необходимата огнева мощ, за да извършва полицейски операции?

— Срещу шайка мръсни скитници? Разбира се, госпожо председател.

Морийн втренчи очи в екрана, където се виждаха множество светлинни.

— Това е цял кошер! Как са могли да издигнат такова нещо за толкова кратко време след битката?

— Видят ли подходяща възможност, винаги се възползват от нея — процеди през зъби Натали Бриндъл.

— Лешояди! — допълни мъжът й. — Няма да се измъкнат толкова лесно.

Морийн се изправи до капитана и скръсти ръце.

— Ще спасим пленниците. На скитническите кланове е обявена война. Те са негодници и престъпници. Единственото, на което имат право, е справедлив процес.

— Ако зависеше от мен, госпожо… — почна Конрад.

— Разбирам ви, лейтенант-командир Бриндъл — прекъсна го тя. — Но според издадената от Ханзата заповед всички скитници трябва да бъдат предавани на съдилищата, а ценните ресурси да са използват за военни цели. Представете си само с какви сведения ще се сдобие разузнаването, след като ги разпита.

Капитанът нареди да изпратят ескадрила ремори и те скоро се озоваха сред хаотично движещите се товарни съдове в околностите на Оскивълските корабостроителници.

Морийн отново излезе на честотата на Келъм.

— Земните въоръжени сили са готови да приемат незабавната ви и безусловна капитулация. Всички скитници да се приготвят за прехвърляне на борда.

Отговорът дойде на фона на викове, изстрели и взривове.

— Не се дръжте като задници! Имаме достатъчно проблеми и не можем да се занимаваме с подобни глупости. Бойните ни компита са напълно пощурели.

— Ако се случи нещо с пленниците — предупреди заплашително Морийн Фицпатрик, — ще бъдете наказани сурово.

— В такъв случай елате да си ги приберете, госпожо. С всеки миг губим територия. Скоро няма да има кого да пленявате.

Предните няколко ремори се разпръснаха пред един управляван от компи влекач, който се носеше право към тях. Следваха го два тежко натоварени шлепа — също командвани от бойни компита.

— Май не ни лъжат — обади се Натали Бриндъл.

Уредбата изпращя и отново долетя нетърпеливият глас на Келъм:

— Тук има един човек, който иска да си поговори с вас. Можете да си бъбрите на воля, но имайте предвид, че времето ни е ограничено.

След което прозвуча нов глас:

— Госпожо председател? Аз съм Киро Ямейн, цивилен консултант на Земните въоръжени сили.

Откъм тълпата долетя радостен вик.

Ямейн продължи:

— Бях задържан тук заедно с още трийсет оцелели от битката при Оскивъл. Отнасяха се добре с нас, но в момента имаме бунт на побъркани бойни компита. Господин Келъм казва истината. Нуждаем се спешно от помощ.

Морийн кимна на капитана на мантата.

— Нашата първостепенна задача е да спасим военнопленниците. — После се обърна към екрана. — Господин Ямейн, съберете хората си. В замяна на нашата помощ очакваме безусловна капитулация. В противен случай на скитниците ще бъде отказан достъп до кораба.

Още един превърнат в гигантски склад астероид избухна и озари всичко наоколо с пламъци. Бащата на Ямейн подскачаше от радост, че синът му е жив, но другите близки не смееха да се радват. Трийсет и един оцелели бе сравнително малък процент.

Морийн се обърна към капитана.

— Не допускайте никакви прояви на съпротива! Не позволявайте каквито и да било условия. Качете скитниците на борда и ги разоръжете. Сгащили сме ги. Те нямат никакъв избор.

Един от техниците се провикна:

— Капитане, към нас се приближава нов кораб. Навлиза от външната част на системата.

— Да не е бойно кълбо? — попита някой от родителите. — Ами ако хидрогите се връщат?

Сензорите на мантата обаче показаха, че корабът е товарен, снабден с илдирийски космически двигател. Изглежда, бе проектиран за пренос на цилиндри с екти.

Прозвуча нов сигнал за повикване, после се чу глас:

— Говори командир Патрик Фицпатрик Трети от Земните въоръжени сили. Бабо, позволих си да подслушвам разговора ви и ще ви кажа, че този залък е твърде голям дори за вашата уста.

— Патрик! Ти си жив!

— Очевидно, бабо. Връщам се, за да предложа изход от тази бъркотия.

— Бъркотия? — Тя се овладя и продължи с хладен тон: — Благодаря ти, Патрик, но ние държим всичко под контрол.

— Опасявам се, че не е точно така — и ако не ме послушате, ще изгубите най-голямото преимущество, с което някога се е сдобивала Ханзата. Имам предложение, на което не можете да откажете.