Кевин Андерсън
Разпръснати слънца (118)

116.
Магът-император Джора’х

Наземната група на Слънчевия флот обкръжи стратегическия хълм и зае позиция. Войниците носеха тежки брони и традиционните илдирийски оръжия. Гъст дим изпълваше небето.

Губернаторът Удру’х погледна с присвити очи цитаделата и каза:

— Господарю, разполагаме с предостатъчно войници и оръжие, за да превземем двореца и да заловим губернатора на Хирилка.

Заобиколен от бдителна охрана, Джора’х крачеше зад него.

— Искам да реша този проблем по начин, който да докаже, че съм единственият и пълноправен маг-император. Ако наредя да изтребите тези, които са се опълчили срещу мен, няма ли да съм като побъркания си брат?

Удру’х каза, сякаш се разбираше от само себе си:

— Вие сте по-добрият, защото вие сте магът-император.

Джора’х докосна душевните нишки на тизма в ума си и почувства тишината на празното пространство там, където обезумелият му брат бе откъснал сънародниците му от всеобщата мрежа. Джора’х не можеше да ги изостави просто така. Империята трябваше да бъде възстановена, жителите на Хирилка трябваше да се върнат при чистото сияние на Източника на светлина.

Един от септарите дотича и викна:

— Господарю, идат нови четиридесет и пет бойни лайнера! Под командването на престолонаследника Тор’х.

Джора’х отвърна с глас, изпълнен с гняв:

— Тор’х вече не е престолонаследник. Един предател на Илдирийската империя не може да наследи трона.

Офицерът го погледна смутено.

— Господарю, съотношението на силите е седем към едно в наша полза. Въпреки това те не забавят скорост. Възможно ли е да се предадат?

Джора’х срещна погледа на губернатора на Добро и двамата взеха едно и също решение.

— Не. Тор’х ще се опита да унищожи колкото се може повече кораби. И няма да са малко, той все пак разполага със значителни сили. — Не долавяше никакви душевни нишки откъм приближаващите се кораби. Празнотата в мрежата бе като зейнала паст, която се опитваше да го погълне. — Но ние сме повече от тях. Победата е на наша страна.

Джора’х знаеше, че ако бунтовническите кораби нападнат с включени на максимална мощ оръдия, няма да има достатъчно време, за да успее да си върне контрола върху екипажите им. Поквареният му син щеше да се бие, докато всичките му кораби не бъдат унищожени. Очакваше ги поредното ужасяващо клане.

Удру’х се обърна към мага-император и попита:

— Господарю, готов сте да откриете огън по своя син? Да унищожите тези кораби?

— Ще направя каквото е необходимо — но не повече. — Джора’х се обърна към септара. — Съобщете на адар Зан’нх. — Отново опита да се свърже чрез тизма с бунтовническите екипажи. Бе готов да ги върне при себе си дори ако трябваше човек по човек.

— Господарю, адарът знае. Пресреща ги.

Като обезумели животни, бойните лайнери на Тор’х се нахвърлиха срещу далеч по-многобройната кохорта, подредена в защитна линия. Корабите на Слънчевия флот бяха активирали енергощитовете си, но нападателите изстреляха ракети и лъчеви залпове с такава ярост, че три от бойните лайнери получиха пробойни и напуснаха формацията. Единият успя да кацне на площадката, но другите два изгубиха контрол и рухнаха в калните опожарени полета.

Без да се поколебаят, корабите на Тор’х навлязоха сред формацията от верни на мага-император лайнери и продължиха да ги обсипват с огън. Нападаха като побеснели хищници.

Корабите на Слънчевия флот отвърнаха със сдържащи изстрели, опитваха се да повредят, но не и да разрушат нападащите съдове. Тактиката им бе твърде колеблива, капитаните им не смееха да приложат нужната сила. Тор’х забеляза това и заповяда на корабите си да съсредоточат огъня върху един от повредените лайнери — всичките четиридесет и пет бойни лайнера откриха едновременно огън. Резултатът бе потресаващ. Огромният брониран съд експлодира.

Джора’х почувства смъртта на стотици свои поданици. Тизмът се разтърси от ужас и страдание.

Джора’х се опита да окуражи и сплоти останалите екипажи. Не получаваше никакви сигнали от изменника престолонаследник, но бе сигурен, че Тор’х се смее.

Бунтовническите кораби се насочиха към цитаделата да открият огън по обсаждащите сили, но бойните лайнери на Зан’нх им препречиха пътя.

Джора’х извика на близкия септар:

— Адар Зан’нх да поиска от бунтовниците да се предадат! Искам да ми доведе Тор’х жив.

— Нима очаквате да се предадат просто така? — попита Удру’х. — Те са фанатици, покварени от Руса’х. Не разсъждават логично. Предупреждавам ви, не подценявайте опасността.

Джора’х си пое дъх, мъчеше се да се съсредоточи.

— Разполагам със седем пъти повече войници от Тор’х. Освен това владея по-добре от него своята тизм-мрежа. Ще успея да върна изменниците дори само със силата на волята си.

Затвори очи и протегна душевните си пръсти към бунтовническите бойни лайнери, търсеше контакт с всеки войник поотделно. Щом докосна първите нишки, се постара да ги откачи от покварената мрежа и да ги придърпа към себе си. Преминаваше от войник на войник, от офицер на офицер, от техник на техник. Продължи да мести мисълта си палуба след палуба, докато най-сетне не си възвърна контрола върху един от корабите на Тор’х и му нареди да се подчини на адар Зан’нх.

След тази първа, макар и малка победа, магът-император почувства как силите му нарастват и се съсредоточи върху следващия кораб. А бяха толкова много!

Сега вече почувства съпротивата на Тор’х, като непробиваема, изградена от диамант бариера, и реши да атакува кораба му накрая. Един по един, като плочки домино, и останалите кораби падаха под властта му.

С всеки спечелен кораб, с всяка поредна група объркани илдирийци силата му продължаваше да расте и да заздравява мрежата. Съвсем скоро Джора’х установи, че може да продължи този процес, без да му отделя цялото си внимание.

Щом осъзна, че по някакъв тайнствен начин губи кораб след кораб, Тор’х отговори с отчаяно насилие. Поведе своя боен лайнер и още два настрани от основната група, сетне изви рязко надолу и ги насочи към площадката, където войниците от Слънчевия флот горяха цистерните с шайинг. Четири от корабите на адара ги последваха, но Тор’х успя да се откъсне и полетя толкова ниско, че заплашваше всеки миг да се блъсне в земята.

Наземните екипажи на Зан’нх разтоварваха последния кораб — на кладата отпред гореше огромна купчина шайинг. С невиждана жестокост Тор’х стовари няколко свръхтежки бомби върху горящия шайинг и войниците. Миг след това космодрумът се превърна в ад под небето. Кораб след кораб се възпламеняваха и изригваха в пламъци.

Без да забави скорост, корабът на Тор’х профуча като комета покрай трите повредени бойни лайнера в полето и бомбардира и тях. Зан’нх го следваше по петите и обсипваше кърмата му с огън, опитваше се да го свали. Но въпреки повредите по корпуса и двигателя корабът на Тор’х не падаше. Артилерийските му запаси изглеждаха неизчерпаеми.

Джора’х погледна губернатора на Добро. Вече бе успял да спечели по-голямата част от екипажите, въпреки че корабът на Тор’х и другите два след него му убягваха.

— Прав си, Удру’х — призна най-сетне магът-император. — Прекалено много илдирийци загинаха. Не бива да чакаме. Трябва да изрежа този тумор. Сега.

И без да изпуска от мисления си взор трите последни кораба, пое нагоре по склона към цитаделата. Придружаваха го стотици тежковъоръжени войници.

— Отиваме в двореца и приключваме с тази обсада — каза Джора’х, без да забави крачка. — Аз съм пълноправният маг-император и днес ще си върна империята.