Метаданни
Данни
- Серия
- Сага за седемте слънца (4)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Scattered Suns, 2005 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Юлиян Стойнов, 2007 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 32 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Кевин Дж. Андерсън. Разпръснати слънца
Редактор: Иван Тотоманов
Художествено оформление на корица: „Megachrom“
ИК „Бард“, София, 2007
ISBN 978–954–585–760–7
История
- — Добавяне
42.
Губернаторът на Добро Удру’х
Без никакво предизвестие в небето над Добро се появи боен лайнер. Комуникационните системи и орбиталните аларми в илдирийското селище близо до разплодителния лагер се задействаха. Веднага щом от кораба пристигна първото съобщение, губернаторът разбра, че това не е обикновена мисия на Слънчевия флот.
В командното ядро на лайнера стоеше дългурестият Тор’х.
— Чичо, идвам по повеля на император Руса’х, за да отпразнуваме твоето присъединяване към нашата кауза срещу лъжливия маг-император.
Удру’х скръсти ръце на гърдите си — това бе единствената му реакция. Опитваше се да намери подходящите думи, докато се ориентира в тази странна ситуация. Знаеше за размириците на Хирилка, макар да не разбираше смисъла им. Кауза срещу лъжливия маг-император? Всеобщо въстание?
Реши засега да говори завоалирано, докато не си изясни ситуацията.
— Винаги си добре дошъл, Тор’х…
— Бъди така добър да ме наричаш престолонаследник!
Удру’х склони леко глава и пропусна да посочи, че Тор’х е лишен от тази титла.
— Както желаеш. — Младият мъж бе израсъл в лукс и нямаше никакъв опит в политическите интриги, тайните планове и заговорите. Губернаторът беше сигурен, че няма да му е особено трудно да манипулира племенника си. Но пък Тор’х командваше увисналия в небето могъщ боен кораб.
— Но защо идваш тук с боен лайнер и заплашваш цялата колония?
— Не заплашвам никого… засега. Надявам се да успея да те убедя, без да прибягвам до насилие.
— Чудесно, ето че имаме обща цел. — Губернаторът на Добро награди племенника си с добронамерена усмивка. — Ако наистина си решил да ме убедиш да се присъединя към бунта, не бива да криеш истинския му смисъл, нито да ме лъжеш.
Младият мъж отвърна с рязък глас:
— Джора’х е този, който лъже, както и магът-император Сайрок’х преди него. Тизмът е объркан и разпокъсан, но Руса’х е успял да види верния път. Той ще поведе илдирийския народ към Източника на светлината.
— Така твърдиш ти. — Удру’х говореше хладно и скептично, но все пак се стараеше да не влиза в конфронтация. — Даваш ли си сметка, че едно от седемте слънца е изложено на риск? Дурис-Б се е превърнало в бойно поле на хидрогите и фероуите и без съмнение скоро ще бъде унищожено.
Тор’х очевидно не го знаеше, но почти успя да прикрие изненадата си.
— Това е поредното доказателство, че Източникът на светлина се е обърнал срещу баща ми. Той трябва да се откаже от властта. Император Руса’х може да върне илдирийците на истинския път.
Престолонаследникът Даро’х — братът на Тор’х — стоеше до Удру’х, лицето му бе пребледняло от тревога. Следеше разговора, без да се намесва, учеше се от поведението на губернатора. Сапфирените му очи прескачаха от лицето на губернатора към надменното лице на Тор’х на екрана.
От мига, когато Даро’х бе пристигнал на тази планета, бе видял разплодителните лагери и бе научил за тайния дълговременен план за спасяването на илдирийската раса, той се опитваше да го разбере и да го приеме. Това, което влошаваше още повече нещата за Удру’х, бе, че магът-император открито подлагаше на съмнение методите, които се прилагаха на Добро. Въпреки всичко младият престолонаследник полагаше огромни усилия да запомни всички подробности и същевременно да изпълнява задълженията си.
За съжаление не бе подготвен за толкова невероятно положение като това в момента. Също и Удру’х — но ако и той не можеше да се справи, никой от двамата нямаше да оцелее.
— Досещам се защо Руса’х смята, че бих могъл да се присъединя към неговата борба. Не е тайна, че не одобрявам много от решенията на Джора’х. Той нарушава отдавна изградени традиции за собствено удобство и таи недоволство срещу моята работа тук, на Добро.
— Още един симптом за разлагането на неговата империя.
— Може и да е така, племеннико, но все още не си ме убедил, че трябва да се присъединя към вашия бунт. Докъде се е разпространил бунтът на Руса’х?
— Хирилка е изцяло под негова власт, както и четиридесет и шест бойни лайнера. Самият адар е наш пленник. Вероятно Дзелурия вече също е на наша страна и губернаторът е склонил глава доброволно. — Тор’х се наведе към екрана. — Императорът ме прати тук, за да ти предложа да направиш същото. Подобен съюз ще е от огромна полза и за двама ви.
— Съюзът трябва да е доброволен — отвърна Удру’х, преструваше се, че не долавя скритата заплаха. — Ако откажа, император Руса’х ще ме принуди ли да го приема?
— Не можем да те принуждаваме, чичо, заради кръвното ни родство. Дори и с целия шайинг на Хирилка. — Тор’х се засмя гневно. — Но от друга страна, ние с теб имаме толкова общи възгледи…
Губернаторът на Добро кимна — знаеше, че бойният лайнер с лекота може да унищожи колонията и разплодителния лагер.
— Щом трябва, готов съм да те изслушам. Дай ми доказателства за грешките и престъпленията на Джора’х и ми кажи кое Руса’х ще направи по различен начин.
Младият Даро’х погледна наставника си ужасено.
— Какво правиш? Не можем да се предадем…
Удру’х отговори така, че да го чуят и двамата:
— Не бива да се взема решение, без да си събрал цялата възможна информация. — Обърна се към екрана. — Престолонаследник, преди да започнем, ще те помоля да скриеш всички тези оръжия и да се върнеш на орбита, където появата ти няма да е толкова предизвикателна. Всички знаем какво можеш да направиш с тези оръжия, но не е необходимо да сплашваш повече хората ми.
— И защо да отслабвам позициите си? — попита Тор’х.
Удру’х му се усмихна, сякаш бе дете.
— Защото веднага щом бойният ти лайнер се оттегли, ще дойда да разговарям с теб очи в очи. Нали това искаш?
Престолонаследникът също се усмихна.
— Чудесно.
Докато корабът се издигаше на орбита и осигуряваше на Добро така желаното, макар и кратко облекчение, Даро’х не спираше да протестира пред Удру’х.
— Нали видя кораба, Даро’х. Знаем, че Руса’х се е опитал да убие мага-император и че е убил престолонаследника Пери’х. Ако губернаторът на Хирилка е пленил цяла манипула и вече атакува Дзелурия, съмнявам се, че ще се поколебае да направи същото и тук. Трябваше да спечеля време. Трябва да изиграем картите си внимателно, а единственият ни шанс е като преговаряме и се бавим.
Младият мъж гледаше объркано, но не можеше да отрече логиката в думите на наставника си.
След час от лайнера се отдели совалка, за да вземе губернатора на Добро. По време на полета Удру’х мълчеше замислено и внимателно изучаваше лицата на седмината войници с униформи на Слънчевия флот. Как Руса’х бе успял да плени толкова много лайнери? Щом адар Зан’нх бе пленник, дали и той бе склонил да мине на страната на Руса’х?
Отчаяно се опитваше да изгради някаква стратегия за действие. Съмняваше се, че бунтът ще успее, но докато губернаторът на Хирилка притежаваше такава сила, не биваше да му се опълчва открито. По-добре бе да изчака и да види какво ще му предложат бунтовниците.
Вкопчил се в обстоятелството, което Тор’х неволно бе разкрил — че сътрудничеството му не може да бъде получено със сила, — Удру’х слезе от совалката и изпъна куртката си. Не си падаше особено по церемонии, но знаеше, че за разлика от него, Тор’х обича помпозността. Още войници го заобиколиха и го поведоха към командното ядро. Там, на подиума, запазен за адара, се бе разположил Тор’х.
Удру’х се приближи безгрижно към него.
— Бунтът срещу империята не ми се струва особено мъдър начин на действие. Може би ще е по-добре да ми обясниш причините.
Тор’х разказа бързо и задъхано как Руса’х бил споходен от видение по време на своя подтизмен сън.
— Ние не се бунтуваме срещу Илдирийската империя — само срещу мага-император, чието водачество е дълбоко погрешно.
— Твоят баща.
— Знаеш, че той е слаб. Руса’х ще е по-добър владетел.
Удру’х сви рамене.
— Може и да е така, но каквито и грешки да допуска, Джора’х е пълноправният маг-император.
— Така ли? — Престолонаследникът извади колода диамантенофилмови документи, на които бяха отпечатани научни резултати. — Предишният маг-император умря внезапно и неочаквано в разгара на тази криза. Успяхме да се сдобием с анализ от клетъчното изследване на трупа му. Според него магът-император е издъхнал от голяма доза отрова. Веднага след това Джора’х побързва да се качи на престола.
Удру’х хвърли поглед на документите, докато Тор’х продължаваше:
— Броени секунди след смъртта на Сайрок’х неговият верен телохранител Брон’н е бил намерен мъртъв, пронизан в сърцето със собственото си кристално копие. Джора’х е единственият, който по това време е бил с него. Можеш сам да си направиш изводите.
Дори сега губернаторът на Добро не бе склонен да повярва.
— Но това е… невероятно. Да не искаш да кажеш, че Джора’х е убил баща ни, за да стане маг-император?
Тор’х кимна към документите.
— Така сочат доказателствата. Хирилка и Дзелурия вече преминаха на наша страна, бихме искали Добро да ги последва. Това е революция, защото Руса’х е видял истината. Властта на Джора’х е корумпирана из основи. Ето защо той не е в състояние да разчита правилно тизма.
Удру’х скръсти ръце на гърдите си.
— Но как мога да съм сигурен, че виденията на Руса’х не са халюцинации, породени от нараняванията му? Това обяснение изглежда много по-достоверно.
Тор’х вече губеше търпение. Войниците от Слънчевия флот гледаха навъсено губернатора. Удру’х знаеше, че са готови да го убият, ако сметнат, че наследникът му Даро’х може да се окаже по-лесна плячка.
Все пак Тор’х реши да продължи увещанията:
— Император Руса’х предполагаше, че може да зададеш този въпрос. Ето защо ми осигури доказателство, за да демонстрирам, че той знае как да следва душевните нишки до мъдростта на Източника на светлина.
— Няма да ме убедите с евтини трикове.
— Докато е бил в подтизмен сън, Руса’х е узнал много неща.
— Гласът на Тор’х стана странен и загадъчен и по гърба на Удру’х полазиха тръпки. — Той знае тайните, които пазиш, Удру’х. Една зелена жрица… любовница на баща ми. Фалшивият маг-император я смята за мъртва и вече я е отписал — но ти знаеш, че е жива. И я криеш.
Удру’х имаше чувството, че са го пронизали с ледено копие.
— Как е разбрал?
— По същия начин, по който е получил всички останали прозрения. Не подлагай думите му на съмнение.
Удру’х се опитваше да спечели още време.
— Тор’х, очакваш от мен да предам всичко, в което съм вярвал през целия си живот. Ако Руса’х наистина иска да се присъединя към него доброволно, без да ми бъде оказван натиск, трябва да ми дадеш време да обмисля това, което ми каза, за да мога да взема решение.
— Отговорът е ясен. Защо се колебаеш?
Удру’х пристъпи към Тор’х.
— Може да е ясен за теб, но както ми припомни няколко пъти, ние останалите не виждаме истината толкова добре. — Гласът му стана хаплив. — Искаш от мен да се присъединя доброволно, а същевременно се появяваш тук с боен лайнер, за да си осигуриш победата. След като ти самият не си уверен в силата на твоето „доказателство“, логично е и аз да храня известни съмнения.
Тор’х бе очевидно недоволен от посоката, в която поемаше разговорът.
— Дойдох с лайнера, за да ме изслушаш по-внимателно.
Удру’х си спомни, че доскоро престолонаследникът бе разглезено момче, което обичаше сладкия живот на Хирилка.
— Никой мой племенник не се нуждае от заплахи, когато иска да го изслушам. Пък и вече го направих. Сега ме остави да помисля върху това, което ми каза.
— Времето ни е ограничено. — Тор’х се наведе напред, сякаш се опитваше да сплаши губернатора. — Защо просто да не те взема за заложник? Мога с лекота да покоря малката ти колония.
Удру’х — усещаше как в него се надига раздразнение — махна с ръка към пулта за управление.
— Нищо не ти пречи да атакуваш и да разрушиш Добро. Лесно можеш да подчиниш населението, да прекършиш волята му. Но за разлика от повечето колонии, моето селище е пълно с мелези и човешки пленници. Руса’х никога не би могъл да контролира подобно население с шайинг или с тизма. За това съм ви нужен аз.
Тор’х се намръщи. Нямаше с какво да възрази на Удру’х.
— И какво предлагаш? Наредиха ми да те убедя на всяка цена. Нямам намерение да разочаровам императора.
Удру’х втренчи поглед в племенника си; обмисляше трескаво всички възможности. Преговорите щяха да са трудни.
— Ето как ще го направим. Остави ме да обмисля предложението ти и последствията, в случай, че откажа. След десет дни ще се явя на Хирилка и доброволно ще съобщя отговора си.
— Десет дни са неприемлив срок.
— Няма да позволя да се отнасяш с мен като с последен боклук! — кипна Удру’х. — Искаш ли сътрудничеството ми, или не? След като ми осигуриш достатъчно време, за да обмисля чутото, ще разговарям лично с Руса’х — но само след определения срок.
— Няма да дойдеш. — Тор’х се намръщи. — Това е номер.
— Давам ти думата си, престолонаследнико. Аз съм син на мага-император! Би трябвало да усетиш, ако се опитвам да те излъжа! — Удру’х се беше изправил, гледаше строго. — Или не можеш, защото вече не си в досег със същата тизм-мрежа? Колко жалко.
Без да има представа за обхвата и силата на новата мрежа, към която принадлежеше и Тор’х, Удру’х съсредоточи всичките си мисли и повика на помощ всички познати техники за умствена дисциплина. През изминалата година се бе научил да замаскира мислите и спомените си всеки път, когато се изправяше пред Джора’х: точно така бе успял да прикрие своите тайни и най-вече тази за Нира.
— Пет дни — упорстваше Тор’х. — Разполагаш с пет дни. И трябва да се явиш на Хирилка — инак ще дойда и ще разруша Добро.
Удру’х се опита да запази непроницаемо изражение. Най-сетне Тор’х отмести пронизващия си поглед от лицето му.
— Да, усещам, че казваш истината. Щом трябва да отстъпя, за да се сдобием с Добро, съгласен съм. Надявам се, че императорът ще се съгласи с мен.
Пазачите изглеждаха разочаровани, когато Тор’х им нареди да придружат Удру’х до совалката.
— Гледай да изпълниш обещанието си, чичо — рече на прощаване. — Ако ни предадеш, ще се върнем с бойните лайнери — и няма да преговаряме.
— Ще дойда на Хирилка точно както казах. — Лицето на Удру’х продължаваше да е безстрастно, но умът му работеше трескаво: търсеше изход от клопката, в която сам се беше напъхал.