Кевин Андерсън
Разпръснати слънца (7)

5.
Адар Зан’нх

След изтощителни приготовления четиридесет и седемте оцелели кораба от манипулата на Зан’нх отлетяха за бунтовническата Хирилка. Маг-императорът Джора’х бе издал заповед и адарът възнамеряваше да я спазва стриктно. Въпреки това екипажите на бойните лайнери изпитваха по-голяма тревога, отколкото когато им предстоеше да се изправят срещу хидрогите на Хрел-оро.

Един бунт — особено предвождан от губернатор — просто не се побираше в представите им. Илдирийците бяха сплотен народ, свързани помежду си с телепатичната мрежа на тизма под всепризнатото водачество на мага-император. Никога досега Слънчевият флот не бе участвал в потушаване на бунт на някоя илдирийска колония. Ала ето, че адар Зан’нх бе повел манипулата с точно такава заповед.

Прикрил смущението си, той стоеше в командното ядро, загледан към Хоризонтния куп, със застинала на лицето решимост. В покрайнините на Купа блещукаше системата Хирилка, чиято единствена колонизирана планета беше туморът, обречен да бъде изрязан, преди да разпространи метастазите си.

— Събудете кул Фан’нх и му предайте да се приготви за точни маневри, така че още с пристигането да покажем цялата мощ, с която разполагаме. Това ще накара губернатора на Хирилка да осъзнае собствената си безпомощност и да се предаде.

Зан’нх се опитваше да се държи стоически, както би постъпил при подобни условия неговият герой — адар Кори’нх. Като момче бе прекарал дълги часове в кабинета за стратегическо планиране на Призматичния палат, за да анализира традиционни космически маневри и да се упражнява с илдирийски оръжия. Беше откърмен с любов и възхищение към Слънчевия флот, беше изучавал всяка глава от Сагата, свързана с военната история. Кори’нх го бе взел под крилото си, беше му показал верния път и накрая го бе определил за свой наследник.

Но старият адар никога не се бе изправял пред подобно положение. Бунтовният престолонаследник бе убил Пери’х, брата на Зан’нх. Илдириец да посегне на илдириец! За да се сложи край на кръвопролитията и размириците, трябваше да бъдат заловени и изправени пред мага-император както Руса’х, така и Тор’х. Друг начин нямаше.

Групата бойни кораби навлизаше в системата и Хирилка бързо изпълваше екраните. Сензорният оператор на мостика вдигна глава и докладва:

— Засякоха ни, адаре.

— Добре. Скоро всичко ще свърши. — Той наистина се надяваше на разумен изход, макар да осъзнаваше, че е малко вероятно. Нямаше никакво желание да става престолонаследник. Кадърен кадрови офицер от армията и командир на Слънчевия флот, той не изпитваше влечение към гражданска професия. Достатъчна бе отговорността да си адар, но да се натовариш с подобна отговорност щеше да е прекалено. А и понеже не беше потомствен благородник, самата мисъл за това му се струваше кощунствена.

Но от друга страна, как да откаже, след като знаеше какво е направил престолонаследникът Тор’х.

— Отворете линия — нареди Зан’нх, подпрян на перилата, обграждащи неговата платформа, докато си повтаряше наум онова, което бе намислил да каже. — Пристигам тук от името на мага-император със заповед да ескортирам Руса’х и Тор’х на Илдира. Ако не се предадат незабавно, Слънчевият флот ще бъде принуден да използва сила.

Заплахата остави неприятен вкус в устата му. Екипажът на мостика се смълча. Никога в цялата илдирийска история не беше поставян подобен ултиматум.

— Адаре, току-що от космопорта близо до двореца бе изстреляна совалка.

— Въоръжена ли е? Боен кораб?

— По-скоро транспортен, но се издига с голяма скорост. Преследват я няколко по-малки съда.

На екрана се появи измъченото лице на Тор’х. В очите на младия мъж блестеше отчаяние.

— Зан’нх, трябва да ми помогнеш! Искам убежище! — Тор’х очевидно бе съсредоточен върху управлението на бавния товарен кораб. От време на време вдигаше влажното си от пот чело и надзърташе в екрана пред себе си, където вероятно виждаше своите преследвачи.

— Чакам обяснения, Тор’х. — Зан’нх преднамерено пропусна титлата „престолонаследник“.

— Чичо ни е полудял! Мисли си, че той е истинският маг-император. Уби Пери’х, а аз едва успях да се измъкна. — Пръстите на Тор’х пробягаха по клавиатурата и внезапната промяна в скоростта го отпрати назад в седалката. Чу се приглушеният вой на алармата. — Настоявам да ми осигурите убежище на бойния кораб. Руса’х вече прати преследвачи по петите ми. Твърдо е решен да ме премахне — зная прекалено много.

Първите преследвачи откриха огън срещу совалката на Тор’х, но ракетите им пропуснаха целта.

Зан’нх смръщи замислено вежди. Най-сетне бе получил някакво достоверно обяснение. Губернатор Руса’х бе с помътен разсъдък след травмата на главата по време на хидрогската атака срещу Хирилка. Но му беше трудно да повярва, че Тор’х, избраният от мага-император наследник, би се обърнал доброволно срещу Илдирийската империя.

— Добре, Тор’х. Ще те приемем на борда на лайнера.

— Адаре, изстреляха още един кораб от околностите на двореца — обади се операторът. — По-голям, вероятно кралска совалка.

— С какви оръжия е оборудван?

— Проверявам…

Свързочният офицер вдигна изненадано глава.

— Адаре! Губернаторът на Хирилка настоява да се срещне с вас на борда на флагмана!

Губернаторът на Хирилка пращаше изображението си от кралската совалка.

— Адар Зан’нх, ето че се отзовах на призива на брат ми. — Доскоро пухкавият и закръглен Руса’х изглеждаше отслабнал и твърд като закалено желязо. — Не е необходимо да отправяте подобни заплахи. Ние всички сме илдирийци, нали?

— И ще дойдете доброволно на борда? — попита изненадано Зан’нх.

— Мой дълг е да служа на Илдирийската империя.

— Вие убихте престолонаследника Пери’х и се опитахте да убиете мага-император. Току-що видяхме да стреляте по Тор’х. Странни начини да докажете лоялността си, не мислите ли?

Руса’х изглеждаше спокоен и невъзмутим.

— Дайте ми възможност да ви обясня всичко и ще ме разберете.

Тор’х се намеси в разговора с трескав глас:

— Отказвам да съм на един и същи кораб с този безумец. Братко, насочи ме към друг кораб. Осигури ми безопасност!

— Ще бъдеш в безопасност. — Зан’нх помисли малко, после се свърза с кул Фан’нх. — Тор’х да се качи на твоя кораб. Ще ги държим разделени, ако това е от полза за нашата мисия. Оставям на маг-императора да решава съдбата им, когато се върнем на Илдира. Работата ни е да ги доставим там, за да ги съдят.

— Вие ли ще оглавите посрещането, адаре? — попита офицерът по протокола.

— Не. Това би означавало да му окажа твърде голяма чест. Ще остана тук. Чичо ми е извършил немислими престъпления. Бих искал да бъде изолиран с оглед странното поведение на престолонаследника.

Кралската совалка влезе без никакви инциденти в главния хангар на кораба. Войници и церемониална гвардия придружаваха протоколните офицери, които бързаха да приемат капитулацията на губернатора на Хирилка. Тежките врати на хангара се затръшнаха.

Зан’нх наблюдаваше всичко това на един малък екран в командното ядро. Седемдесет членове на комисията по посрещането се бяха изпънали в идеално подравнени редици пред богато украсената кралска совалка. Протоколният офицер изкомандва всички да застанат мирно.

Три от вратите на совалката се отвориха.

— За посрещане на губернатора… — провикна се протоколният офицер.

И внезапно от вратите наизскачаха въоръжени бунтовници от Хирилка.

Зан’нх изкрещя предупреждение в уредбата, но беше късно — нападателите откриха огън с енергийни оръжия и парализиращите лъчи заповаляха посрещачите, които не бяха успели да се прикрият. Телата им тупваха тежко на пода като чували с пясък.

От командното ядро Зан’нх продължаваше да крещи:

— Изпратете още войници! Подкрепление за хангара — веднага!

Бунтовниците продължаваха да изскачат в хангара, вече бяха стотина, всичките въоръжени.

Най-сетне се появиха и красивите компаньонки на Руса’х — държаха се със спокойната увереност на ветерани. Бяха препасали дълги ножове върху изящните си талии, носеха и енергийни оръжия. Присвили очи, две от жените простреляха протоколния офицер и той рухна на пода.

Във вихъра на боя от кралската совалка изскочиха група свещеници. Носеха подвижен какавиден трон, почти същия като трона на мага-император. Седнал на трона и наведен напред, Руса’х оглеждаше касапницата с доволна усмивка.

Стрелбата в хангара продължи още малко — бунтовниците от Хирилка бързо надвиха екипажа и взеха оцелелите в плен. Две от компаньонките изтичаха при вратите, преди да пристигнат подкрепленията на Зан’нх, затвориха ги, кодираха пултовете и после ги разбиха, за да блокират всякакъв достъп.

Едва сега губернаторът на Хирилка се извърна към екрана, откъдето Зан’нх следеше всички техни действия, и каза спокойно:

— Адаре, само парализирахме хората ти. Но ако не ми предадеш кораба, ще започна да ги убивам.