Кевин Андерсън
Разпръснати слънца (10)

8.
Ческа Перони

След разпръсването на скитническите кланове Ческа трябваше да отведе бившата говорителка на безопасно, скрито място. По съвет на Ихи Окая спря избора си на Йон 12 — надяваше се да остане там в компанията на неголяма група инженери, докато не реши какво ще прави по-нататък.

Само преди седмица Рандеву бе атакувана — разрушена! — от Земните въоръжени сили. Още не се бе уталожила първата вълна на хаос и бъркотия, застигнала едно след друго останалите скитнически селища, и навярно щеше да мине известно време, преди разпилените семейства да могат да се съберат, но като говорителка на клановете, Ческа бе твърдо решена, час по-скоро да възстанови нарушените комуникации. Въпреки царящата суматоха възнамеряваше да организира аварийна комуникационна мрежа и дори вече бе разпратила разузнавачи, за да събират и разнасят информация.

Отрязани един от друг, независимите кланове щяха да са жадни за новини и инструкции от Ческа. Веднага щом се свържеше с някои от главните фамилии, тя смяташе да събере временен съвет и да избере нов център на правителството. Можеше само да се моли над всеки от разузнавачите да бди неговата Пътеводна звезда, за да успеят бързо да разпространят новините. В противен случай се опасяваше, че някои от крайно настроените членове на клановете, които преди бяха настоявали да бъде наложено екти-ембаргото, могат да реагират прибързано и необмислено и да пострадат жестоко.

Преди много време водачите на кланове бяха уговорили и оборудвали резервни пунктове за сбор на скитниците за извънредни случаи. И макар че основният сборен пункт, Рандеву, вече не съществуваше, Ческа се надяваше да посети всички останали. За съжаление само два дена, след като бяха пристигнали на Йон 12, старата Ихи Окая внезапно се почувства зле и това принуди Ческа да внесе промени в плановете си. Въпреки протестите на бившата говорителка Ческа настояваше да остане при нея.

— Това място е точно толкова добро, колкото всяко друго — каза тя. — Разпратих вестоносци, а и без това не разполагаме със свободен кораб. Ще остана с теб да чакаме заедно.

Повечето фамилии от години бяха в постоянна бойна готовност заради хидрогските нашествия — но никой не бе предполагал, че заплахата може да дойда от Ханзата. Благодарение на тази постоянна готовност много от корабите на скитниците се бяха изплъзнали на флота на ЗВС при Рандеву и в момента разнасяха тревожните вести до скритите селища на клановете и до тайните скитнически фабрики. Скитниците бяха по природа независими, обвързани единствено с чувството за вярност и чест и от подлежаща на доста свободно тълкуване правна система. Рандеву бе едно от малкото всепризнати безопасни убежища. В този момент именно липсата на строго определена структура на обществото ги превръщаше в толкова трудна цел за Земните въоръжени сили, но също така създаваше проблеми в организирането на единен фронт.

Всъщност беше минала само седмица. Само една седмица. Ческа знаеше, че ще успее да сплоти хората, и се надяваше, че Голямата гъска е убедена в победата си и възнамерява да разхлаби хватката. Всъщност последното предположение тепърва трябваше да се провери.

Ихи Окая бе предложила да се скрият на Йон 12, тъй като най-малкият й син бе построил новата база. Сякаш беше съвсем скоро, когато ентусиазираният и изобретателен Кото бе представил чертежи и симулации и бе успял да убеди водачите на кланове да помогнат за осъществяването на проекта. Повърхността на Йон 12 се състоеше от обогатен с водород лед, езера от втечнен метан и други въглеводороди с къси вериги, полезни за скитническата промишленост. Малко след това Кото се зае с осъществяването на плана на този замръзнал скален къс в самите покрайнини на малко изследвана система, наречена на името на човек, който бил погълнат от кит.

Погълнат в мрака. След всичко, което се бе случило със скитниците, Ческа си мислеше, че те са в същото положение…

Ентусиазираните строители бяха вдигнали модулни домове и бяха монтирали малък реактор, който да осигурява енергията. Тежки булдозери — приличаха на охранени пингвини — изравняваха терена и оформяха продълговати траншеи. Машини извличаха газове от ледените купчини, пресяваха водородните молекули, които после се използваха при дестилирането на екти, а по-леките елементи съхраняваха за консумация в колонията. Над всеки булдозер се вдигаше облаче дим, което странно напомняше дима от комините на старовремските парни локомотиви. В суперохладената атмосфера изхвърлените овлажнени газове замръзваха мигновено и се сипеха наоколо като плътен сняг. Ракетни установки изстрелваха варели с чист водороден лед право нагоре, към плаващия на дрейф екти-реактор, който щеше да катализира водорода в екти — този скъпоценен алотроп, използван за космическо гориво.

Ихи Окая бе пожелала да види с очите си Йон 12, въпреки че в момента Кото не беше тук, а изследваше останките на хидрогски кораб, открити сред пръстените на Оскивъл. Неговият главен инженер, Пърсъл Уон, временно ръководещ обекта, осигури жилищни помещения за Ческа и бившата говорителка.

Беше изминало повече от десетилетие, откакто старицата бе стъпвала на друга планета, и дори в занижената гравитация на Йон 12 изпитваше затруднения при движение и дишане. Ческа обаче подозираше, че причината за това може да са и скорошните събития…

Разрушаването на Рандеву и унищожаването на корабите и съоръженията бе тежък удар за Окая.

В миниатюрната сфероидна квартира Ческа направи чай. Ихи Окая държеше чашата между дланите си, сякаш се опитваше да ги стопли. Зад дебелите прозрачни прозорци на извитите стени се виждаше фантастичен пейзаж на разоран водороден лед, но старицата бе зареяла поглед в тавана, където блещукаха множество звезди.

— Ще ми се да те зарадвам с нещо — заговори Ческа, — но ме чакат толкова много въпроси, а всеки отговор е като клопка, която ме дебне.

Бившата говорителка изви безцветните си устни в подобие на усмивка.

— Остави метафорите за експертите, Ческа.

— Чувствам, че повече ме бива за поет, отколкото за водач. — Тя въздъхна отчаяно. — Направо не знам какво да правя! Как да се срещна с останалите водачи на кланове? Всички са се пръснали, как да ги открия и да организирам общ събор? И къде да се състои той? Сега всички сме изгнаници. Опасно е да събера на едно място оцелелите фамилии. Ами ако Ханзата узнае по някакъв начин? Какво ще стане тогава?

— Не позволявай на нетърпението да надделява. Прибързаните решения често са погрешни. — Ихи нежно потупа Ческа по ръката. — Разрушаването на Рандеву отне само минути, но ще е нужно доста време, за да се съберат отново клановете. Прати вестоносци и чакай. Когато му дойде времето, клановете ще пристигнат.

— Но аз трябва да предприема нещо. Искам не само да ги събера, но и да ги вдъхновя, да им кажа, че не бива да се предаваме. Пък и като говорителка, не трябва ли да отида на Земята и да настоявам за компенсации?

— Ще те задържат и ще те направят политическа заложничка.

Ческа отпи от чая, без да усети вкуса му.

— Трябваше поне да остана на Рандеву и да преценя щетите… ако въобще нещо е останало там.

— Проклетите зевесета ни лишиха от столица и зачеркнаха цяла глава в историята ни. — По бузите на бившата говорителка се търкулнаха сълзи. — Лош момент избрах, Ческа. Трябваше да умра по-рано, когато все още всичко беше наред.

— Не говори за умиране — рече Ческа. — Трябва да живееш, за да видиш, че накрая всичко ще се оправи.

Приседнала на леглото, Ихи Окая отново й стисна ръката.

— Не бива да разчиташ на мен. Мисля, че сама ще се справиш много по-добре. — Старицата въздъхна. — Ще ми се Кото да беше тук. Той винаги има готови решения.

— Малко налудничави — изкиска се Ческа.

— Но затова пък вършат работа. — Окая остави чашката и отново се загледа към звездите, сякаш се опитваше да ги изброи. Изведнъж се усмихна и посочи с пръст.

— О, виж! Моята Пътеводна звезда!

Ческа проследи накъде сочи пръстът й, но всички звезди й се струваха еднакви. Когато отново сведе поглед, видя, че светлината в очите на Ихи Окая е помътняла.