Кевин Андерсън
Разпръснати слънца (105)

103.
Ден Перони

По обратния път за Плумас, натоварен с различни илдирийски стоки, Ден се отби до останките на Ураганово депо. Двамата с Кейлъб Тамблин искаха да видят с очите си разрушенията, предизвикани от Голямата гъска.

Завариха два скитнически кораба — носеха се сред отломъците и търсеха оцелели или материали, подходящи за преработка. Пилотите на двата кораба — единият от клана Хосаки, а вторият от Сандовал — посрещнаха „Настойчиво постоянство“ с точни инструкции за това как да си проправи път през лабиринта опасни останки.

— Проклети да са зевесетата! — мърмореше Кейлъб, загледан в черната диря върху един от планетоидите. — Не са оставили почти нищо.

Тъй като разпръснатите кланове все още оценяваха ситуацията, размяната на информация бе от жизненоважно значение. Ден и Кейлъб съобщиха за благополучната търговия на Ирека и за договора с илдирийската империя. От своя страна, пилотите им предадоха съобщението на Джес Тамблин, че газовият гигант Голген е прочистен и готов за експлоатация от небесните мини. Междувременно земните информационни канали непрестанно съобщаваха за победите на Земния въоръжен флот и представяха скитниците като страхливци и подлеци.

Ден се наведе над пулта за управление.

— Как е възможно някой да вярва на подобни лъжи? След толкова много години на търговия с нас хората от Земята би трябвало да знаят, че това не отговаря на истината.

Пилотът от клана Сандовал не беше особено изненадан.

— По време на война хората вярват на онова, което им поднася пропагандната машина.

— Така си е — изръмжа Кейлъб. — Следващия път ще започнат да тръбят, че клановете отвличат бебета, за да ги подлагат на кървави ритуали.

Ден въздъхна.

— Знаеш ли, при други обстоятелства това би ми прозвучало нелепо. — Той погледна към реещите се отвън останки. — Някакви сведения за пленниците, които са откарали оттук? Или за тези от Рандеву и другите места?

— Нито следа от тях — отвърна пилотът от Хосаки. — Не бих се изненадал, ако са ги затворили в концентрационни лагери.

— Мръсници! — извика Кейлъб.

Ден стисна зъби. Предната година при една доставка на лунната база неговият кораб също бе задържан по несъществени причини. Оставиха го да се пържи на бавен огън, без да знае какво ще решат бюрократите. По-късно научи, че междувременно му бяха подхвърлили улики за несъществуващ план на скитниците да убият крал Питър. Но самият крал Питър бе разкрил плана и го бе отпратил тихомълком. Малко скитници се доверяваха на Ханзата, но Ден бе от онези, които биха могли да кажат добра дума за младия крал.

— Да си тръгваме — предложи Кейлъб. — Нямам търпение да се върна на Плумас и да се захвана за работа. Ще останеш ли няколко дни с братята ми?

Ден повдигна рамене.

— И без това повечето от обичайните ми доставки са прекратени. Имам предостатъчно свободно време. Нито един уважаващ себе си скитник не би отказал подобна покана. — От досегашния си опит знаеше, че братята на Кейлъб най-вероятно ще го забъркат в някоя каша. Но след жестокостите, извършени от земните военни, може би имаше нужда точно от нещо такова.

— Ех, друго си е вкъщи — възкликна Кейлъб, докато се носеха над кладенците и помпените станции. Отвън ледената луна не изглеждаше нищо особено.

— Щом казваш. — Ден спусна „Постоянство“ към станцията за зареждане с гориво. — Това му харесвам на моя кораб — винаги съм си вкъщи по време на полет. Макар че, откакто се намесиха зевесетата, не мога да летя навсякъде, където си искам.

— Не мога да понасям някой да ми забранява да летя натам, накъдето си искам. Но нищо, нека първо си побъбрим с братята ми. Сигурен съм, че настроението ти ще се оправи. Освен това винаги са добре заредени с пиячка, разредена с най-чистата натурална вода на света.

— Мислиш ли, че това ще ми помогне да виждам по-ясно Пътеводната звезда?

Кейлъб се засмя.

— Гарантирам ти — ще виждаш дори двойни звезди.

Облечен с дебели термоизолиращи дрехи, Ден седеше под твърдото замръзнало небе. Подземният океан се вълнуваше лениво, гъст и черен като нефт, под светлината на изкуствените слънца.

Братята Тамблин им разказаха удивителната история за завръщането на Джес и за това как преминал право през ледените слоеве и измъкнал тялото на майка си. Ден настръхна, когато чу, че Джес отлетял да спасява Ческа, изпаднала в беда на Йон 12, но братята не знаеха много подробности.

— Той не ни обясни почти нищо. Просто замина спешно. Каза, че отивал да я измъкне.

Това бяха първите новини за дъщеря му след разрушаването на Рандеву и той изпитваше безпокойство, че тя може да е в опасност. Със своите необясними сили Джес бе може би единственият, който би могъл дай помогне. Ден знаеше, че младият мъж я обича…

Погледна чашата в ръката си. Братята Тамблин дестилираха собствен алкохол, като го разреждаха с тукашна вода и добавяха различни съставки, за да се получи уиски или джин. Ден не намираше крайния резултат за особено добър, но нали беше гост. Докато се намираше тук, в безопасност и сред приятели, нямаше нищо лошо да се поотпусне в компанията на Кейлъб, Ендрю, Уин и Торин. В края на краищата трябваше да решават различни важни въпроси.

Ден и Кейлъб описаха онова, което бе останало след разрушаването на Ураганово депо. Всички се питаха каква ли е съдбата на пленниците.

— Голямата гъска наистина ли вярва, че ще превием гърбове и ще се предадем? — попита Торин, докато пълнеше чашата на Ден. После се изплю върху леда и храчката му замръзна мигновено.

— Не мисля, че председателят осъзнава с какво се захваща — рече Кейлъб, размърда устни също да се изплюе, но в последния миг се отказа. — Не биваше да предизвиква скитниците!

— Клановете ще оцелеят — продължи Ендрю. — Вие вече направихте първите стъпки с Ирека. Ще има много други далечни колонии, които с радост ще търгуват с нас.

— Голямата гъска ще подгони и тях — възрази Ден. — Обикновените хорица винаги страдат. Зевесетата ще се нахвърлят върху всеки, когото спипат да търгува с нас.

— Положението стана нетърпимо.

Уин се изплю на същото място, където бе плюл близнакът му.

— Ранд Соренгаард в края на краищата се оказа прав. Трябваше да го последваме, вместо да се опитваме по цивилизовани начини.

— Цивилизовани? Шегуваш се. Зевесетата са по-лоши и от него. А го наричаха пират. Ха!

— Генерал Ланиан постъпи доста смело, когато екзекутира Ранд в името на мира из цялата Ханза — а след това прибягна до същата тактика — подметна унило Ден.

— Аз пък казвам, че Ранд Соренгаард беше революционер. — Торин се поклати на мястото си. — Той беше пророк, а не пират. Виждаше неща, които повечето от нас отказваха да приемат.

— Човек, изпреварил времето си! Трябва да го запомним като борец за свобода, независим водач, бунтуващ се срещу потисничеството на Голямата гъска.

Въпреки че температурата си оставаше сковаваща, Ден почувства приятна топлина и се отпусна. Понечи да довърши чашата, но по някакъв начин тя отново бе пълна догоре.

— След случилото се на Рандеву моята Ческа посъветва скитниците да се разпръснат и да се скрият. Но може би трябва да направим още една стъпка в тази посока, да последваме примера на Соренгаард и да се обявим за свободни бойци.

Близнаците го погледнаха. Кейлъб и Ендрю, изглежда, не бяха схванали какво иска да каже и Ден продължи малко завалено:

— Имаме кораби. Знаем как да се крием и сме достатъчно бързи. Освен това видяхме какво направиха зевесетата на Ураганово депо и с кораба на Камаров…

Кейлъб вдигна чаша.

— Да пием за Камаров. — Всички пиха.

На Ден му бяха необходими няколко секунди, преди да си спомни за какво бе говорил и да продължи.

— Какво ще кажете, ако сега ние вдигнем шумотевица? Да ударим, където не ни чакат и да си върнем на Голямата гъска за всичко, което ни причини.

Братя Тамблин се засмяха.

— Ще е страхотно!

— И аз така смятам. Пък и вече сме извън закона. Ще станем пирати. Звучи някак порядъчно.

Ден се ухили.

— Да решим тогава откъде ще започнем. — Погледна надолу и установи, че чашата му е празна, но пък братята Тамблин бяха готови да я напълнят отново.

В плановете им нямаше голяма доза разум, но онова, което не достигаше в логика, бяха готови да наваксат с ентусиазъм.