Кевин Андерсън
Разпръснати слънца (130)

128.
Крал Питър

Всеки негов ход правеше политическата основа, на която се опитваше да стъпва, все по-несигурна. Питър разчиташе много на учителското компи ОХ и както винаги на Естара, своята любима красива кралица.

Все още не смееше да повярва на заместник-председателя Каин, въпреки че съвсем неочаквано слухът за бременността на Естара бе стигнал до народа и се бе разпространил със скоростта на горски пожар. Каин бе направил това, което бе обещал.

От всички страни в Двореца на шепота заваляха писма, картички и поздравления. Народът бе изпаднал в екстаз. Кралицата бременна! Скоро щяха да имат законен кралски наследник, красиво дете на красиви родители.

Придворните и пазачите непрестанно им се усмихваха и кимаха многозначително. Други бяха дори по-дръзки и питаха дали е вярно, но Питър хитро избягваше отговорите и само повтаряше, че ще бъде направено официално изявление.

Що се отнасяше до Базил, той не можеше да направи нищо.

Това, което най-много безпокоеше Питър, бе, че председателят не бе промълвил нито дума по въпроса. Кралят очакваше върху него да се стовари целият гняв на председателя Венцеслас. Беше се подготвил с подобаващо невинно изражение да отрече всичко. В края на краищата той нямаше никаква вина за слуховете. Източникът можеше да е всеки — от лекарите до прислугата.

Но Базил не му даде възможност — нито попита, нито настоя да получи отговори. А това бе ужасно лош знак.

И други, много по-страшни слухове витаеха из Двореца на шепота. Нещо се беше случило с кликиските роботи и върху бойните компита бе легнало сериозно подозрение. Изглежда, така поне бе подметнал Каин, била унищожена още една земна колония, но нямаше никакви подробности. А това означаваше, че Базил може би се бои от усложнения. Сигурно този проблем поглъщаше по-голямата част от времето му…

— Искам да поплуваме — рече Естара и му се усмихна.

— И аз.

— С делфините.

— С делфините, разбира се.

Плодът растеше и кралицата предпочиташе да прекарва повече време във водата. Изглежда, там се чувстваше в най-голяма безопасност. За Питър пък това бе време, когато можеше да остане насаме с мислите си и да се зареди с енергия.

Поведе кралицата по коридора. Не беше необходимо да съобщават на никого къде отиват.

— Базил знае къде да ни открие, ако му дотрябваме.

— Както винаги — каза кралицата и отново се усмихна.

В последно време председателят ставаше все по-непредсказуем и все по-често даваше израз на настроенията си. Беше си спечелил врагове сред новите колонии, като ги бе изоставил или дори подложил на преследване и бе подхванал безсмислена война със скитниците. Действията му нямаха нищо общо с някогашния хладнокръвен и пресметлив председател. Приличаха по-скоро на действия на удавник, който се хваща за сламка.

За човек, облечен с толкова много власт, Базил започваше да става опасен. След като видя упоения принц Даниъл и чу как нарежда на Естара да прекъсне бременността си, какъв избор имаше Питър, освен да търси начини да се защити? Може би затова председателят не бе реагирал на слуховете за бременността на кралицата?

Наближиха басейна, където живееха делфините. Стените му бяха изработени от корали, покрити с папрат и свежи растения. Имаше няколко водоема, свързани с широки канали.

Щом влязоха, ги посрещна отвратителна смрад. Естара запищя.

Миришеше на кръв и смърт. Питър изцъкли очи, краката му сякаш се бяха сраснали със земята. Помръдна беззвучно устни, неспособен да промълви нито думичка. Естара се притисна към него и захлипа.

В топлите спокойни води плуваха труповете на изкормените делфини. Подутите им тела се носеха из кафеникавата вода като гнило месо.

Колената на Питър омекнаха и той се вкопчи в Естара. Тя трепереше. Дали председателят бе научил за тайния му разговор със заместника Каин, или това просто бе реакция срещу бременността и разпространените слухове.

Той притисна Естара към себе си. Душата му кипна от гняв. Тяхната тайна, невидима война с председателя бе преминала отвъд всякакви разумни граници. Двамата вече не бяха в безопасност в близост до него.

А после Питър изведнъж си даде сметка, че има много повече възможности, отколкото бе предполагал. Този път обаче смяташе да се спре на най-драстичната. Дори ако това означаваше да убие Базил Венцеслас.