Уилям Грифин
Заложникът (90)

(ЧЕТИРИ)

Имение „Шангри-Ла“

Провинция Такуарембо

Република Уругвай

22:25, 31 юли 2005

 

— Ще се оправите, полковник — заяви сержант Робърт Кенсингтън на падналия до бюрото Мунц. — На мускулите ще им трябва повечко време, за да се възстановят, ще ви боли, когато се движите и дишате. Мога да извадя куршума, ако кажете.

— По-добре да изчакам, докато стигнем до някоя болница — отвърна Мунц.

— Ти решаваш, Алфредо — намеси се Кастило. — Как ще обясниш откъде е раната? След като Кенсингтън казва, че ще се справи, значи ще се справи.

— Не се обиждайте, но това май е работа за хирург.

— Кенсингтън е извадил повече куршуми от който и да е хирург — обясни Кастило. — Преди да реши, че предпочита да стреля по хората, вместо да ги лекува, е бил лекар. Което ще рече… какво ще рече, Кенсингтън?

— Ще рече, че мога да оперирам всичко, без мозъка — уточни Кенсингтън. — Мога да притъпя болката, да ви дам нещо, от което ще се унесете, да почистя раната и да извадя куршума. Така е по-добре, вместо да отговаряте на неудобни въпроси в болницата. Ами какво ще кажете на съпругата?

— Ще се наложи да лъжеш, Алфредо — предупреди го Кастило. — Кажи й, че те е прострелял някой ревнив съпруг.

— А тя ще реши, че съм си чистил пистолета, той е гръмнал и ме е срам да си призная — отвърна Мунц. — По-добре така, вместо да отговарям на въпросите на ченгетата. Колко време ще съм в безсъзнание?

— Няма да е дълго, около два часа.

— Добре, действай — реши Мунц.

— Трябва да ви изправим и да ви преместим на светло — обясни Кенсингтън. Погледна Кастило и двамата изправиха Мунц.

— Масата в трапезарията е голяма, би трябвало да ни свърши работа — предположи Кенсингтън. — Май са се канели да вечерят. Има плато с доста апетитна храна. И бутилка вино.

— Телешкото ще ми дойде добре — обади се Кастило. — Виното не става. Трябва да решим какво ще правим.

— Майоре, кои, по дяволите, бяха тези типове? — попита Кенсингтън.

— Наистина нямам представа. Юнг ги претърсва, за да открие нещо. Дори не разбрах как се случи.

— Които и да са, са професионалисти. Може да са руснаци. Кранц не беше аматьор, а са успели да го ликвидират. Да му прережат гърлото. Това означава, че, първо, са го забелязали и, второ, са се промъкнали зад него. Много хора са се пробвали да изненадат Сиймор и нито един не е успял.

— Руски спецчасти ли? — зачуди се Кастило. — Ако бяхме в Европа, имаше голяма вероятност да си прав. Само че тук? Не знам. Да видим какво ще открие Юнг.

Когато влязоха в трапезарията, Кенсингтън пое Мунц, а Кастило премести платото, сосиерата и хляба настрани. След това положиха полковника на масата.

— Кажи ми, лекарю — обади се Мунц, — как ще подейства виното на упойката?

Кенсингтън се приближи до бюфета и взе бутилката.

— „Каберне“. Мисля, че е задължително да пийнете малко. Искате ли чаша?

— Да, ако обичаш — отвърна Мунц.

Кенсингтън му наля и подаде чашата.

— Изпий и тези. — Остави две капсули на масата. — Когато усетите, че главата ви се замайва — това ще стане след около минута, — просто се отпуснете. Не мога да повярвам, че не ви боли.

— Защо реши, че не ме боли? — попита Мунц, глътна капсулите и посегна към чашата.

— Няма да сте дълго в безсъзнание — обясни Кенсингтън.

— Какво стана навън, лекарю? — попита Мунц.

— Разбрах, че нещо не е наред, когато чух пукота на „Ремингтъна“. Първата ми мисъл бе, че проклетият хлапак си играе с пушката. Затова заобиколих къщата, за да му нашаря задника. Тогава видях двамата непознати. Единият лежеше на земята, а другият беше насочил „Мадсън“ към мен…

— „Мадсън“ ли? — прекъсна го Кастило.

— Да, какво значение има?

— Има — отвърна Кастило.

— Тъкмо си казах: „По дяволите, свършено е“, когато чух изстрел и той падна. Хлапето стреля два пъти. И двата пъти в главите. Малкият може да стреля. Спаси ме. И теб също. Първият, когото уцели, беше счупил прозореца на кабинета. Брадли ми каза, че е изчакал да се увери, преди да го гръмне.

— Той не трябваше ли да пази проклетия хеликоптер? — попита Кастило.

— Не си ли доволен, майоре, че не е разбрал заповедта? — попита Кенсингтън. — След това стана напечено. Оказаха се общо шестима. Петима бяха при къщата, а шестият преряза гърлото на Кранц. Кранц успял да го наръга с нож. Когато открихме Кранц, ликвидирахме шестия, докато се опитваше да избяга.

— Не сте постъпили особено умно, Кенсингтън.

— Знам. Само че двамата с Кранц сме приятели отдавна и дори не се замислих.

— Започвам да се чувствам много особено — обади се Мунц.

— Хайде, легнете и се отпуснете — нареди Кенсингтън.

 

 

Кенсингтън внимателно повдигна клепачите на Мунц и светна с фенерче.

— Добре, в безсъзнание е. Сигурно ще остане така за около трийсет минути. Много е едър проклетникът и нямам представа какъв е прагът му на болка, така че може да започне да се събужда, докато вадя куршума. Пригответе се да го задържите — ако се налага, легнете върху него — веднага щом мръдне. Разбрахте ли ме?

— Ясно — отвърна Кастило.

— Преди да извадя инструментите, ще ми помогнете ли да се измия?

— Как?

Кенсингтън му подаде спрей.

— Напръскайте ръцете ми. Това е по-добро от хирургическите сапуни. Скапва ти ръцете, но какво толкова.

Кастило напръска пенливата бледооранжева течност по ръцете на Кенсингтън и остана да наблюдава как нахлузва гумените ръкавици.

След това Кенсингтън извади тънък черен плик и го разкъса. Вътре бяха прибрани хирургически инструменти.

— Не се обиждайте, майоре, но ако усетите, че ви прилошава, когато започна да режа, сядайте на пода и наведете глава между коленете. Не искам да си сцепите главата, ако паднете. Нали някой трябва да ни измъкне от това място.

 

 

— Абсолютно никаква идентификация — докладваше специален агент Дейвид Уилям Юнг от ФБР четирийсет минути по-късно. — Няма етикети по дрехите, почти сигурен съм, че са местно производство или поне са купени тук, така че от тях няма да разберем нищо. Взех отпечатъци от труповете и кръв, за да се направи ДНК изследване. Само че то ще ни свърши работа, ако имаме с какво да го сравним. Взели са автомобили под наем на летището. Можем да проверим кредитните им карти, но те очевидно са професионалисти, което означава, че сме в задънена улица. Съжалявам.

— И Кенсингтън каза същото. Професионалисти. Какви са?

— Четирима бели, двама черни. Снимах ги, разбира се, но…

— Добре, благодаря.

— Това са лошите новини. Хубавото е, че в сейфа намерихме тефтерче с адреси и това. — Той показа сертификати за акции.

— Какво е това?

— Сертификати за заеми. Петнайсет милиона и седемстотин хиляди американски долара. Тъй като Лоримър не ги е подписал, не могат да бъдат осребрени, но по този начин разполагаме с доказателство, че парите са в банки. Може да убедим някой банков служител да ни каже какво знае за активите на Лоримър.

— От друга страна, след като научат, че е мъртъв, ще отрекат съществуването на парите и ще се окажат с почти шестнайсет милиона по-богати.

— Точно така — съгласи се Юнг.

Ефрейтор Лестър Брадли влезе в кухнята.

— Сержант Кенсингтън каза, че е готов и чака да дадете сигнал, господине. Полковникът вече дойде в съзнание.

— Брадли, длъжник съм ти. Спаси и мен, и полковник Мунц.

— Просто си вършех работата, господине.

— Кажи на сержант Кенсингтън да подбере всички.

— Слушам, господине.