Уилям Грифин
Заложникът (43)

(СЕДЕМ)

Посолството на Съединените щати

„Авенида Колумбия“ 4300

Палермо, Буенос Айрес, Аржентина

17:05, 24 юли 2005

— Казвам се К. Г. Кастило. Трябва да разговарям със секретар Хол по обезопасена линия, ако обичате.

— Очаквахме обаждането ви, господин Кастило. Изчакайте, ако обичате.

— Господин Кастило е на обезопасена линия, госпожо секретар.

— Господин Кастило е на обезопасена линия, господин секретар.

— Секретар Кохън, секретар Хол и господин Кастило ви очакват на обезопасената линия, господин президент.

„Мама му стара!“

— Добър ден, Чарли — заговори президентът. — Как върви при теб?

— Добър ден, господин президент. Господине, обаждам се от кабинета на посланик Силвио. Бих искал да ви съобщя, че той може…

— Включил си на микрофон, нали, Чарли?

— Да, господине.

— Добър ден, господин посланик — поздрави президентът. — Шефът ви и шефът на Чарли също ще участват в разговора. Нали нямате нищо против?

— Разбира се, че нямам, господин президент. Добър ден, госпожо секретар, господин секретар.

— Казвай, Чарли — настоя президентът.

— Добре, господине. По всяка вероятност госпожа Мастърсън и децата ще излетят по-късно днес следобед, местно време, най-късно утре.

— Тя съгласи ли се да присъства на връчването на отличието в катедралата?

— Да, господине.

— Тя, по-точно те, ще са в пълна безопасност, нали, Чарли?

— Да, господине. Според мен са в безопасност. Двамата с посланика току-що се връщаме от среща с шефа на ДРУ и той ни увери, че аржентинското правителство е взело всички необходими мерки, за да гарантира безопасността им.

— Нашите хора — ти — нали сте проверили всичко?

— Да, господине.

— Така ли е, господин посланик?

— Да, господине. Съгласен съм с господин Кастило.

— Как върви разследването?

— Господине, запознахме се и със специален агент Холцман, агента, който ръководи екипа от ФБР и…

— Добре, Чарли, май това е всичко — каза президентът. — Ако всичко върви както трябва, ще се видим утре вечер в Мисисипи. Двамата с Натали ще отидем. Ти, Мат?

— Ако кажете, ще дойда, господине — отвърна Хол.

„За пръв път от началото на разговора си отваря устата.“

— Според мен трябва, Мат — реши президентът.

— Значи ще дойда, господине.

— А вас, господин посланик, предполагам, че ще ви видя също.

— Господине, бих искал да чуя мнението на секретар Кохън.

— За кое? — попита нетърпеливо президентът.

— Господине, Мастърсън беше заместник-посланик. Ако дойда, а и двамата със съпругата ми много бихме искали да дойдем, цялата отговорност на мисията остава на плещите на господин Дарби, търговския ни аташе…

— Хуан — намеси се държавният секретар Кохън, — знам какво е отношението ти към починалия, но е най-добре да останеш в Буенос Айрес. Не искаме да изглежда така, сякаш сме те повикали за инструктаж.

„Най-накрая и тя си отвори устата.“

— Добре, госпожо — отвърна посланикът.

— Както прецениш, Натали — съгласи се президентът. — Някой друг има ли да каже още нещо? — Последва кратко мълчание и президентът сложи край на разговора. — Благодаря ти, Чарли. Благодаря и на двамата.