Уилям Грифин
Заложникът (62)

(ПЕТ)

Имение „Шангри-Ла“

Провинция Такуарембо

Република Уругвай

23:55, 25 юли 2005

Жан-Пол Бертран гледаше по Си Ен Ен церемонията във военновъздушната база Кислър.

„Голямо шоу спретнаха — мислеше си той с недоволство и възхищение. След това си каза: Това е точно шоу. Някой е застрелял Джак, а те се държат така, сякаш става въпрос за държавния секретар, а той бе най-обикновен заместник-посланик в забутано посолство.

Президентът е организирал шоуто, за да се покаже.“

Този път Жан-Пол гледаше не само заради Бетси и децата, ами заради баща си и майка си. Камерата бе уловила семейството, докато вървяха бавно след ковчега.

„Татко ми се струва добре, остарял, но изглежда добре за човек, който за малко не почина от инфаркт. Мама се занимава само с него. Бащата на Джак е същият като Джак. Също и голямото момче. Как, по дяволите, се казваше? Дали му казват Младши или Трети?“

Камерите не пропускаха нищо, докато семейството се настаняваше до президента. Той не само че целуна Бетси, ами я прегърна състрадателно.

„Това е специално за простолюдието, дето са гласували за него и го гледат в устата какво ще каже. Защо иначе ще е целият този цирк?

Държавният секретар също прегърна Бетси и я целуна, след това посланика и госпожа Лоримър и накрая децата.

Татко поне има вид на обиден.

Господи, не мога да я понасям тази надута свиня! И тя е същата стока като президента!“

— Скъпи американци — започна президентът и Жан-Пол Бертран едва се въздържа да не изключи телевизора, ала любопитството надделя.

— Изправям се тази вечер пред вас с две послания. — Едното е от ваше име. — Американският народ изказва искрените си съболезнования на семействата на Дж. Уинслоу Мастърсън и сержант Роджър Маркъм от морската пехота, които отдадоха живота си за Съединените щати. — Второто послание е лично от мен — продължи президентът. — То е отправено към онези, които подло убиха тези добри мъже. — Искам да повторя, че това безобразие няма да остане безнаказано. Наредил съм…

Жан-Пол Бертран изключи телевизора.

„Щеше да ми е приятно да погледам още малко семейството си, но ако затова трябва да гледам как този ръси простотии, просто няма да го бъде.“