Уилям Грифин
Заложникът (27)

(ТРИ)

Кастило излезе от телефонната кабина и се усмихна на шефа на свързочния център.

— Благодаря ви. — Посочи кафе-машината. — Има ли някакъв шанс да получа една чаша?

— Заповядайте, господине — отвърна мъжът и подаде на Чарли порцеланова чаша.

— Войник или пехотинец? — попита Кастило.

— Войник, господине. Сержант 1-ви клас.

— Не ви ли се иска от време на време да сте обикновен войник? — попита Чарли. — Да не се притеснявате за нищо, освен за посещенията на главния инспектор?

— Понякога, господине. Въпреки че тук е доста интересно, а и не е трудно.

— Познавахте ли господин Мастърсън?

— Да, господине. Един от добрите. Какво, по дяволите, става?

— Точно сега никой не знае — отвърна Кастило.

„Включително и аз, или по-точно казано, най-вече аз, а президентът ме назначи да разследвам случая.

Да не говорим, че в най-скоро време ще се превърна в най-мразения човек в цялото посолство и всички от посланика надолу ще се чудят как да ме наплюят.

И ще има защо.

Те направиха всичко по силите си, не просто по задължение, а защото се възхищаваха на Мастърсън, уважават съпругата му, а не постигнаха нищо.

Сигурно си мислят: «Някакъв надут пуяк, който се появи в Буенос Айрес преди два дена, започва да се разпорежда. Един Господ знае какви ги разправя за нас този мръсник, когато пипне телефона, за да докладва във Вашингтон.»“

Отпи глътка кафе, опари си устните и изруга:

— По дяволите!

— Трябваше да ви предупредя, че е горещо — обади се сержантът.

— Грешката е моя — успокои го Кастило.

„Добре поне, че в «Пойнт» ме научиха как да се оправям в подобна ситуация.

Най-хубавото е, че знам какво не трябва да правя.

В никакъв случай не бива да строиш войниците, за да им съобщиш: «Леле, момчета, да знаете само каква тъпа заповед ни спуснаха отгоре.»

Когато получиш заповед, колкото и да е тъпа — а при цялото ми уважение, господин президент, решението ви е изключително тъпо, — или отказваш да изпълняваш, или изпълняваш, без да си отваряш устата.

Тъй като няма как да се откаже на подобна заповед — нали «не подлежи на обсъждане», да не говорим, че съм положил клетва да изпълнявам заповеди, включително и заповедите на президента, — трябва да се изправя пред войниците, пламнал от ентусиазъм, и да се съобразя с въпросната заповед. А след това ще направя всичко по силите си, за да си изпълня задълженията.“

— Може ли да взема чашата? Посланикът ме чака от поне десет минути.

— Разбира се — кимна сержантът.