Уилям Грифин
Заложникът (79)

(ТРИ)

Ресторант „Карпатия“

Будапеща, Унгария

12:15, 28 юли 2005

Ото Гьорнер и Ерик Кочиан допиваха огромни, почти еднолитрови, халби бира, когато Кастило и останалите влязоха в ресторанта. Щом седнаха, се приближи пълничък сервитьор с пищни мустаци и поднос, пълен с огромни халби бира.

— На тях двамата не сервирайте — започна Кастило на унгарски и посочи Торине и Фернандо. — Те ще карат.

Гьорнер и Кочиан се разсмяха.

— Ще ни кажеш ли какво изтърси за нас? — възнегодува Фернандо.

— За вас няма пиене. Вие ще пилотирате — обясни Кастило.

— Ами ти?

— Аз ще наблюдавам. Затова не ми пречи да пийна малко бира.

— Тогава аз ще наблюдавам, майоре — реши Торине и дръпна халбата, сервирана пред Чарли, вдигна я, отпи огромна глътка, въздъхна доволно и обясни: — Като офицер и джентълмен съм сигурен, че въздържанието е част от добродетелите ти.

— В такъв случай на мен не ми остава друго, освен да ям — реши Кастило. — Какво ще ми препоръчате, хер Кочиан?

Кочиан бръкна в джоба си и подаде на Чарли плик. Беше пълен.

— Мога да го дам единствено на приятел — започна той. — Следователно можеш да ме наричаш Ерик.

— Много ти благодаря, Ерик — отвърна Кастило и пъхна плика във вътрешния джоб на сакото. — Сиймор, можеш да прибереш клещите. Очевидно няма да вадим зъби.

— Господи, Карл! — въздъхна Гьорнер.

— Карл, нали знаеш, че унгарците са научили Макиавели как се тровят хора? — обади се Кочиан.

— В такъв случай, Ерик, какво препоръчваш? Гулаш, поръсен с арсеник ли?

— Виенски шницел — реши Кочиан. — В „Карпатия“ сервират най-хубавия виенски шницел на света.

— По-хубав ли е от виенския?

— Във Виена можеш да похапнеш по-вкусен унгарски гулаш, отколкото тук — уточни Кочиан. — Нещата невинаги са такива, каквито изглеждат, Карл. Ти знаеш ли как хората в Хамбург наричат онова, което вие наричате „Франкфуртер“?

Кастило поклати глава.

— Франкфуртер ли?

— Точно така. А знаеш ли как хората във Франкфурт наричат онова, което ние и хамбургчани наричаме хамбургер?

— Не ми казвай, че му казват „хамбургер“.

— Наденица — отвърна Кочиан. — А в Хамбург как наричат „кълцано пържено телешко“?

— Със сигурност не му казват „франкфуртер“.

— Казват му „кълцано пържено телешко“, освен в случаите, когато не го пържат и го сервират сурово, но тогава месото е просто стек „Тартар“.

— В интерес на истината, Ерик, аз много обичам виенски шницел. Можеш ли да помолиш в кухнята да приготвят шест и да ги опаковат, за да ги взема на самолета?

— Няма ли да се развалят?

— В самолета има кухненски бокс и фризер. В момента вътре има само една бутилка бира и виаграта на полковник Торине.

— Боже! — възкликна Торине.

— Това е той, моят приятел Карл — въздъхна Ерик Кочиан. — Тъй като Ото плаща, можете да поръчате всичко, което стиснатите ви алчни сърчица пожелаят.

— В такъв случай, дванайсет виенски шницела — реши Кастило. — Плюс един, с който да обядвам. Много обичам виенски шницел.