Метаданни
Данни
- Серия
- Агентът на президента (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Hostage, 2005 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Цветана Генчева, 2007 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,2 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Корекция
- dave (2009)
- Сканиране и разпознаване
- Г. (2009)
Издание:
У.Е.Б. Грифин. Заложникът
Калпазанов, 2007
Редактор: Мая Арсенова
Коректор: Никола Христов
Технически редактор: Никола Христов
Оформление на корицата: Огнян Илиев
Военен консултант: Митко Ганев
ISBN 13: 978-954-17-0240-6
История
- — Добавяне
(ЧЕТИРИ)
— Господине, току-що разговарях със секретар Хол и той ми предаде заповедта на президента.
— Президентът бе много ясен какво иска да се направи; какво вие трябва да направите — уточни посланик Силвио.
— Казвам го единствено пред вас, господине, но не съм подходящ за тази работа.
— Очевидно президентът е на друго мнение — отвърна Силвио. — А и това няма никакво значение.
— Да, господине, прав сте.
— Повиках в конферентната зала всички, които имат нещо общо със случая. Вече са се събрали.
— Съобщихте ли им, господине?
— Предпочитам да знам какво искате да им кажа, преди да отидем.
— Господине, ако им представим фактите — че президентът ме е упълномощил да изведа госпожа Мастърсън и децата, както и да осигуря превозването на тялото на господин Мастърсън от страната, че вече отговарям за разследването — е най-добре.
— И аз така мисля — кимна Силвио. — Преди президентът да ми се обади, бях взел решение, което нямаше никак да се понрави на екипа на ФБР, който ще изпратят.
— Какво е то, господине?
— Полковник Мунц поиска разрешение да извърши аутопсия на тялото на господин Мастърсън и аз позволих. Беше трудно решение.
— Страхувам се, че не ви разбирам, господине.
— Навлизаме в сивата зона на законите и дипломацията — заяви Силвио. — Имаше убийство и похищение. Това са нарушения на аржентинските закони. Убийството на представител на американското правителство, независимо къде е станало, се наказва със смърт според нашите закони…
Кастило си помисли: „Ако ми трябва ново доказателство, че нямам никаква представа какво правя, вече съм убеден, че съм нагазил в прекалено дълбоки води.“
— Поне на теория правителството има право да изиска извършителите да бъдат екстрадирани в Съединените щати, за да бъдат предадени на съд. Не съм наясно — нямах време да проверя — как точно се вмества похищението на госпожа Мастърсън, но отвличането й е в разрез с аржентинските закони.
— Дори не съм мислил по този въпрос — призна Кастило.
— Затова пък аз много мислих — отвърна Силвио. — Нека приемем, че извършителите бъдат задържани, че аржентинците ги арестуват и предадат на аржентински съд. Проблемът е, че ако ги признаят за виновни, максималната присъда с двайсет до двайсет и пет години затвор.
— Тук няма смъртна присъда — потвърди Кастило.
— И само за ваше сведение, господин Кастило, макар много да ми се иска да видя тези хора — как се казва — да посинеят на бесилото, тази работа просто няма да я бъде.
— Да не говорим, че екстрадициите създават проблеми. За съжаление, голяма част от аржентинските държавници и представители на закона са против всичко, което ние norteamericanos искаме — може би наследство от Хуан Доминго Перон, — все едно че наблюдаваме рефлекса на Павлов. Почти съм сигурен, че в края на краищата екстрадирането ще бъде одобрено, но в същото време имам известни съмнения.
— Тук става въпрос за нашата смъртна присъда. Докато бях още млад и работех като консул в Париж, имаше един отвратителен тип от Филаделфия, който беше натъпкал приятелката си в багажник и я беше оставил там. Когато най-сетне се разкри и го арестуваха, адвокатът му — между другото в момента е сенатор Арлън Спектър — го измъкна под гаранция и той се покри. Открихме го във Франция. Когато се опитахме да го екстрадираме, французите, които също като аржентинците отказват всичко, което американците поискат, започнаха да създават трудности.
— Една от причините за отказа им бе, че ние имаме смъртна присъда, докато те нямат. Имаше и други причини, но това бе основният им аргумент. Трябваха ни двайсет години, за да го екстрадираме от Франция. Стана преди две години. Затова съм почти сигурен, че смъртната присъда ще бъде изтъкната като причина аржентинците да откажат екстрадиция.
— Чувал съм тази история — кимна Кастило. — Имам приятели в полицията на Филаделфия.
„Включително и бившият сержант Бети Шнайдер, която в момента пътува насам. И която може и да не остане очарована, когато ме види.“
— Двама от тях, господине — продължи Кастило, — станаха агенти на Тайните служби. Помолих да ги изпратят да ми помагат. Едната е жена, така че възнамерявам да я зачисля като лична охрана на госпожа Мастърсън. Другият е изключително находчив детектив, който ще следи как водя разследването. Той е чернокож, което ми се струва, че ще бъде от полза.
— Имате ли вече идеи как да процедирате? — попита Силвио. — Подозирам, че не сте чак толкова безпомощен, колкото се опитвате да се представите.
„Напротив. Повиках сержант Шнайдер, защото исках да е непрекъснато около госпожа Мастърсън или защото не мога да я избия от мислите си? Какво каза Дик Милър? Притежавам жалката склонност да мисля с оная си работа.“
— Като имам предвид всички тези неща — каза Силвио, — струва ми се, че справедливостта — доколкото можем да се надяваме на справедливост при тези обстоятелства — ще бъде постигната, ако оставим тези отрепки да бъдат съдени в аржентински съд.
— Така е, господине. Разбирам.
— Което означава, разбира се, че всички събрани доказателства ще бъдат задържани от аржентинската съдебна система, че екстрадирането на тези хора, ако все пак бъде постигнато, ще бъде напълно безсмислено. Ние просто не разполагаме с каквито и да е доказателства. Освен това самото искане за екстрадиция ще накърни гордостта на аржентинците. Все едно да кажем, че нямаме доверие на съдебната им система.
— Съобщихте ли решението си на президента, господин посланик?
— Разговорът ни, господин Кастило, беше по-скоро монолог — призна Силвио. — Има ли нещо друго, което трябва да обсъдим, преди да отидем в конферентната зала?
— Според мен няма, господине.