Уилям Грифин
Заложникът (73)

(ТРИ)

Летище „Лайпциг-Хале“

10:40, 27 юли 2005

— Господи! — възкликна Кастило, когато видя Гьорнер и Шрьодер. — Кого оставихте да оправя нещата?

Той целуна фрау Шрьодер по челото.

— Карлхен! — извика тя.

— Къде са приятелите ти? — попита Гьорнер.

— На паспортен контрол. Ние германците трябва много да внимаваме, когато разни американци се опитват да напъплят в страната.

— Не е смешно, Карл — отвърна Гьорнер.

— А пък на мен ми е смешно — отвърна Кастило. — Само че мен, като добър германец, ме пуснаха да мина, докато проверят внимателно приятелите ми.

— Кого си довел?

— Единият е полковник от Военновъздушните сили, а другият е сержант от Специалните части.

— Няма да те питам какво правят тук, защото едва ли ще ми кажеш истината, а дори да го направиш, няма да разбера кое е истина и кое лъжа.

— Ще ти кажа. Ровим в онзи скандал „Петрол срещу храни“.

— Вече съм назначил хора за тази работа.

— Искам да говоря с тях, най-вече с онзи, който е отразил убийството на господин Душон във Виена. И искам да разбера още нещо за онези с парите и какво разправят за убежището…

— Знаеш много добре, че това не е най-подходящото място за този разговор, Карл — прекъсна го Гьорнер.

— Може и да не е. Ще говорим на път за Бад Херсфелд — реши Кастило. Обърна се към фрау Шрьодер. — Сигурен съм, че не искаш да се замесваш в тази работа, лельо Гертруд.

Тя притисна бузите му с длани и го погледна в очите.

— Господи, Карлхен, да знаеш само как ми се иска да не се занимаваш с тази работа — отвърна тя. — След като вече си се заел, да не си посмял да ме изолираш.

Фернандо Лопес се приближи. Прегърна фрау Шрьодер през раменете и я целуна по едната буза.

— Още ли се грижиш за дъртия… как му беше името, фрау Гертруд?

— Все някой трябва да я свърши и тази работа — отвърна тя. — Баба ти добре ли е?

— Много добре, благодаря. Ако знаеше, че ще обикалям цяла Европа, със сигурност щеше да ти прати много поздрави.

— Как си, Фернандо? — попита Ото.

— Не знам, Ото — призна Фернандо. — Нещо ме гложди, че вече съм просто един файл в базата данни на подозрителните тевтонци.

Нито Ото, нито Гертруд отговориха.

Полковник Торине и сержант Кранц — помъкнали огромен куфар с подсилени страни — се приближиха след няколко минути.

— Всичко наред ли е, Сиймор? — попита Кастило.

— Да, господине. Опитаха се да открият експлозиви и разни сложни устройства в багажа ми, но така и не успяха.

— Сиймор, запознай се с господин Гьорнер, който се опитва да ме вкара в правия път още от времето, когато бях в пелени, а това е фрау Шрьодер, която го държи изкъсо.

— Приятно ми е — кимна Кранц.

— Хер Госингер ми каза, че сте от армията, хер Кранц — обади се подозрително фрау Шрьодер.

Кранц погледна Кастило, той кимна и чак тогава операторът отговори.

— Не точно, госпожо — обясни той на немски. — Аз съм от Специалните части.

— Искате да кажете, че си имате барета, от онези зелените ли?

— Да, госпожо — потвърди той. — Точно такава.

— Много интересно — отвърна тя. — Освен това говорите немски.

— Да, госпожо, повечето от нас говорят по два чужди езика.

— А това е полковник Джейк Торине от Военновъздушните сили — продължи Кастило.

— Ако се опитвате да вкарате Карл — Чарли — в правия път, искрено ви съчувствам — обади се Гьорнер.

— Приемам го като кръста, който трябва да нося като праведен човек — отвърна Торине.

— И аз така — съгласи се Гьорнер.