Уилям Грифин
Заложникът (53)

(ЧЕТИРИ)

Стая 677

Немската болница

„Авенида Пуейредон“

Буенос Айрес, Аржентина

23:40, 24 юли 2005

 

Ефрейтор Лестър Брадли от американската морска пехота не скри облекчението си, когато Кастило слезе от асансьора.

— Готов ли ти е багажът, ефрейтор? — попита Кастило.

— Да, господине — отвърна Брадли. — Господине, началникът ме помоли да ви предам благодарностите си, ако случайно утре се разминете.

— Благодарности за какво?

— Че ме изпращате с щаб-сержант Маркъм.

Кастило кимна, но не отговори. Обърна се към Джак Бритън.

— Персоналът в хотела ще премести нещата ти и нещата на Бети в моята стая, Джак. Сметката е оправена. Том Макгайър помоли да ти предам да му изпратиш данните за полета, щом „Гълфстриймът“ влезе в американско въздушно пространство, и в колко часа ще кацнете във Филаделфия. Тайните служби ще посрещнат самолета.

Бритън кимна.

— На кого да ги изпратя?

„По дяволите!“, помисли си Кастило.

— Май съм пропуснал да попитам. Прати ги до контролната кула във Филаделфия с копие за секретаря на Вътрешна сигурност, на вниманието на секретар Хол. Така ще привлечеш вниманието им. Сигурно ще презаредите във военновъздушната база „Макдил“. Там има хора от Тайните служби. Открий ги и им кажи.

— Ясно.

Кастило кимна, след това бавно отвори вратата на стая 677.

Вътре не бе много светло, само на нощното шкафче бе запалена малка лампа, а сестрата я бе покрила със синя кърпа.

— Тя събуди ли се? — попита тихо Кастило.

— Започна да се буди — отвърна сестрата.

Кастило се приближи до леглото и погледна Бети. Лицето й бе сиво.

Сестрата го подръпна за ръкава и той се обърна към нея.

Тя стискаше евтин пластмасов стол. Чарли бе чувал — не бе сигурен дали е истина — че ги правят от рециклирани кутии от мляко и бутилки кока-кола.

— Не можете да стоите прав, докато я чакате да се събуди, сеньор — обясни сестрата. — Седнете и се опитайте да поспите.

„Как, по дяволите, ще успея да заспя?“

— Muchas gracias.

Той седна на сгъваемия стол, качи си краката на белия пластмасов и когато бе почти сигурен, че сестрата не гледа, протегна ръка и я отпусна на рамото на Бети.

 

 

Кастило отвори очи.

Джак Бритън бе застанал до него с чаша кафе в ръка. Кастило пое чашата.

— Колко е часът? — попита той.

— Девет без петнайсет — отвърна Бритън. — Време е да си смениш ризата, да се обръснеш и да вървиш в катедралата.

— Мили боже! Трябваше да бъда в „Сан Исидро“. Защо, по дяволите, не ме събуди?

— В „Сан Исидро“, Чарли, щеше само да се пречкаш — отвърна Бритън. — Говорих със Сантини. Той ми каза да те оставя да поспиш.

Кастило скочи и блъсна пластмасовия стол.

— В банята има електрическа самобръсначка и чиста риза — обясни Джак, преди да излезе от стаята.

Кастило погледна Бети.

Очите й бяха отворени, тя бе бледа, но сивият оттенък вече го нямаше.

— Здравей, сладурче.

Бети изръмжа нещо, което сигурно означаваше „Здрасти“.

— Как си?

Тя изви очи, след това докосна превръзките на лицето си, изръмжа отново и той чак след малко разбра, че тя се опитва да му каже, че не може да говори.

— Миличка, ще се оправиш.

Бети посочи стола и отново изръмжа. Когато усети, че той не разбира, тя повтори ръмженето.

— Хъркам ли? — попита той.

Тя кимна.

— Обичам те — отвърна Чарли.

Бети кимна.

Той се наведе и много нежно я целуна по устните.

Последва ново ръмжене, този път по-лесно за превод:

— Виенски шницел.

— Уцелили са те на три места — обясни Кастило. — Но ще се оправиш. Или утре, или вдругиден заминаваш за Филаделфия на „Гълфстрийма“. Джак ще бъде с теб.

Тя кимна, след това отново изръмжа.

— Роджър?

— Той загина, миличка. Не е усетил нищо.

По бузите й потекоха сълзи и попиха в превръзките. Бети посочи себе си, след това показа, че е стреляла, и изръмжа пак:

— Уцелих ли мръсниците?

Той поклати глава.

— По дяволите — прозвуча следващото ръмжене.

— Налага се да замина със семейство Мастърсън — обясни Чарли.

Тя кимна.

— Никак не ми се иска да те оставям.

Тя кимна отново, след това направи някакъв знак, а след малко той разбра, че се опитва да му покаже бръснене.

„Казва ми да вървя да се обръсна.“

Кимна и влезе в банята. Тъкмо се канеше да затвори вратата, когато Бети издаде някакъв звук и той бързо се обърна към нея.

Тя поклати глава и посочи очите си.

Той кимна, защото не бе сигурен как ще прозвучи гласът му. През всичкото време, докато се бръснеше, тя го наблюдаваше в огледалото.

Когато приключи, си смени ризата, приближи се до леглото и прокара пръсти по челото й.

Тя сви ръка в юмрук с протегнат палец.

— О, Господи! — въздъхна тихо той.

Бети посочи вратата.

Той я целуна отново, след това се обърна и бързо излезе.