Уилям Грифин
Заложникът (31)

(СЕДЕМ)

Госпожа Елизабет Мастърсън беше преместена от интензивното отделение, но Кастило лесно намери новата стая. Четирима униформени от Федералната полиция, командвани от сержант, и двама мъже в цивилни дрехи — единият бе Пол Сиено, агентът от ЦРУ — не се отделяха от вратата в самия край на коридора.

Сиено кимна на Кастило, когато Чарли почука на вратата. След секунда посланик Силвио открехна, за да провери кой е, и чак след това отвори.

— Влезте, господин Кастило — покани го той и Чарли влезе. — Бетси е тук, господин Кастило.

Госпожа Мастърсън бе седнала в леглото, облечена в нощница, вероятно донесена от къщи. Видя още две жени. Бе почти сигурен, че това са съпругата на Дарби и съпругата на посланика. Бяха седнали на столове до стената, а Дарби и Сантини се подпираха до тях.

Кастило се приближи до леглото.

— Президентът ме помоли да ви изкажа съболезнованията му, госпожо Мастърсън.

„Колко бързо ми дойде лъжата.

Ако президентът се беше сетил, със сигурност щеше да изкаже съболезнованията си.“

— Много мило от негова страна — отвърна госпожа Мастърсън. Не подаде ръка и бе очевидно, че се усмихва с огромно усилие.

— Приемете и моите съболезнования.

Отговор не последва, освен замръзналата на устните й усмивка. Кастило продължи:

— Заповедта му, госпожо, е да осигуря безопасността на вас и на децата ви, да ви върна в Съединените щати колкото е възможно по-бързо и безпроблемно.

Усмивката остана на лицето й, а тя не отговори.

— Каза ли ви посланик Силвио, че господин Сантини има дългогодишен опит в Тайните служби като охрана на президента?

— Да, каза ми.

— Аржентинските власти са изпратили най-добрите си хора, за да окажат помощ на господин Сантини.

— Посланикът ми каза.

— Надяваме се самолетите, изпратени от президента, да кацнат скоро. Единият ще ви върне със семейството в Съединените щати веднага щом се почувствате по-добре, а с другия ще пристигне екип експерти на ФБР, които да помогнат в разследването, и двама агенти на Тайните служби, които да ви охраняват. Единият от агентите е жена.

Госпожа Мастърсън кимна.

— Госпожо Мастърсън, знам, че моментът е изключително труден…

Госпожа Мастърсън изсумтя.

— … но се надявам да разберете, че се налага да планираме нещата.

— Какви неща?

— Къде в Щатите искате да отидете?

— „Кислър“ — отвърна тя. — Военновъздушната база „Кислър“ в Билокси е най-близо до родителите на Джак. В Пас Кристиан.

„«Пас Кристиан» значи? Това е френското произношение. Така и така съм на тази вълна… ами брат й, който се предполага, че в момента е във Франция?“

— Има ли някой в Пас Крисчън, с когото да се свържем? Баща ви например?

— Баща ми живее в Метери — Ню Орлийнс. И е болен от сърце. Свекър ми живее в Пас Кристиан. Според мен е най-добре той да съобщи на баща ми. Тъкмо за това говорехме с госпожа Силвио, когато влязохте, господин Кастило. Тя ще позвъни на бащата на Джак или посланикът ще му се обади веднага щом се приберат. Надявам се да успеят да се свържат, преди да е разбрал от Си Ен Ен или Фокс. След това и аз ще му се обадя, разбира се, когато ме изпишат от болницата.

— Казаха ли ви кога ще стане?

— Искат да ме задържат един ден за наблюдение — обясни тя и се обърна към посланика. — Хуан, не можеш ли да направиш нещо? Искам да се прибера при децата.

— Разбирам — кимна Силвио. — Само че те наистина искат да са сигурни, че няма остатъчен ефект от лекарствата. Ако искаш, можем да доведем децата да те видят.

— Не. Не искам да ме виждат в този вид. По-добре да останат с Джулия.

„Джулия трябва да е жената на Дарби.“

— Те на училище ли са в момента? — попита Кастило.

— Баща им току-що беше убит — сопна се тя. — Разбира се, че не са на училище.

— Простете ми — извини се Кастило.

„Значи другата жена е съпругата на Лауъри; жената на Дарби — Джулия, стара приятелка на семейството — е при децата.“

— Има ли някой друг, госпожо, с когото да се свържем?

— Не. Ще съобщя на когото трябва, когато изляза от болницата.

„Това беше доста нервно и бързо. Не трябва ли да съобщи на брат си, въпреки че не се е разбирал със съпруга й?“

— Госпожо Мастърсън, знам колко ви е тежко, и няма да ви притеснявам повече. Ако се нуждаете от нещо, кажете на господин Сантини.

— Благодаря ви.

Кастило кимна на хората в стаята и излезе.

Беше направил пет-шест крачки към асансьора, когато посланик Силвио го настигна. Сантини ситнеше след посланика.

— Напълно съгласен съм с вас, господин Кас… с теб, Чарли — започна направо Силвио. — Тя крие нещо.

— И аз не успях да измъкна нищо от нея — призна Сантини.

— Господин посланик, тя дори не спомена брат си — натякна Кастило. — Ще имате ли нещо против да се свържете с него по телефона?

— И на мен ми се стори странно — съгласи се Силвио. — Ще му позвъня веднага щом се върна в посолството. А ти къде ще бъдеш?

— В посолството, господине. Искам да разбера в колко кацат самолетите.

— Ще се видим там.