Уилям Грифин
Заложникът (59)

(ДВЕ)

Президентският апартамент на борда на „Еър Форс Едно“

Билокси, Мисисипи

21:05, 25 юли 2005

— Чарли — започна специален агент Исаксън, когато сложи ръка на бравата на президентския апартамент. — Том Макгайър донесе една чанта за теб.

— В която има, отчаяно се надявам, летни дрехи.

— Точно така. Има и един 45-и калибър. Трябваше да кача сака на борда, затова се наложи да прегледам какво е сложено вътре.

— Къде е?

— Вътре. — Исаксън посочи вратата до президентския апартамент. — Това е медицинският център. Ако президентът те освободи навреме, сигурно ще успееш да свалиш тези вълнени дрехи. В хангара ще бъде като в пещ.

— Когато се качиш на небето, Джоуел Исаксън, ще бъдеш възнаграден.

Исаксън се усмихна, след това отвори вратата към президентския апартамент.

Очевидно това бе личният кабинет на президента. В него имаше бюро и кожен стол с висока облегалка, два фотьойла пред бюрото и канапе зад него.

— Господин президент — провикна се Джоуел Исаксън. — Майор Кастило е тук.

— Влизай, Чарли — обади се президентът. — В банята съм. Влизай и все направо.

Чарли влезе направо и завари президента на САЩ да се подпира с една ръка на скрин, докато си обува панталоните. В малкото помещение бяха сложени две единични легла. Върху едното бе метнат костюмът, който президентът току-що бе свалил, а на другото лежеше сакото, което щеше да сложи.

— Ще ти бъде топло с тези дрехи — заяви президентът, докато натъпкваше ризата в панталоните.

— Том Макгайър ми е донесъл летен костюм, господине.

— Щом приключим, веднага се преоблечи. Бързо. Господ и охраната на президента не чакат никого, включително и президента.

— Така е, господине.

— Няма да се бавим. Първо, един бърз въпрос. Какво представлява госпожа Мастърсън?

— Висока и елегантна. Много интелигентна.

— Ще плаче ли, има ли опасност от истерии?

— Съмнявам се, господин президент.

— Слава богу. Така. В конферентната зала не ти казах, че за да те запазя далече от злите погледи и езици в Белия дом, искам да стоиш колкото е възможно по-далече от там.

— Слушам, господине.

— Освен това казах поверително на Мат Хол, че той ще бъде свръзката между нас. С други думи, ще образуваме нещо като триъгълник. Ако по някаква причина го няма, на телефонистите е казано да прехвърлят разговорите ти директно при мен, а за теб има пропуск по всяко време в Белия дом. Само представи документ за самоличност и ще те пуснат.

— Слушам, господине.

— Натали Кохън не е особено доволна от създаването на звеното, но ще се примири. На директорите на ЦРУ и ФБР ще им хареса още по-малко, но и те няма да се противопоставят. Чарлс Монтвейл е категорично против. Знам защо. Подозирам, че вече търси недостатъците ти, за да ги изтъкне пред мен. Ще поговоря с него. Ако ти създава проблеми, кажи на Мат Хол. Или на мен.

— Добре, господине.

— Как според теб прие звеното генерал Нейлър? — попита президентът.

— Господине, струва ми се, че реакцията му беше много подобна на моята.

— По-точно?

— Че давате прекалено голяма отговорност и власт на един нисш офицер.

— Премислил съм добре, Чарли. Не е набързо взето решение. Върви да се преоблечеш.