Уилям Грифин
Заложникът (44)

(ОСЕМ)

— Шнайдер.

— Дон Жуан търси агент Виенски шницел.

— Изобщо не е смешно, Чарли.

— Защо ми се струва, че никой не подслушва този разговор?

— В момента съм в тоалетната.

— Да ти се обадя ли след две минути?

— Не. Какво си намислил?

— Двамата с Роджър успяхме да избягаме от посолството — обясни Кастило. — Там е истински цирк. Както и да е. В момента сме на „Авенида Либертадор“. Роджър ще ме остави в „Канзас“, ще дойде да те вземе и ще те докара в ресторанта.

— Защо?

— Първо, искам да видиш мястото, второ, искам да съм с теб, да пийнем по едно, да не говорим, че не е много разумно гаджето ти да идва да те прибира от работа.

— Ти гадже ли си ми?

— Честно да ти кажа, останах с такова впечатление.

— Добре. Сигурен ли си, че не искаш да остана тук през нощта? Роджър може да ме откара до хотела…

— Със сигурност не искам да прекараш нощта там.

„Искам да полудувам с теб, докато си без дрешки.“

— А сега за задачата ми — смени темата Бети. — Може и да успея да измъкна нещо от нея.

— Как успя?

— Много е мила, поговорихме си, след това ме помоли да й направя една услуга, а аз, разбира се, се съгласих и тя поиска да открия най-добрата охранителна фирма в Мисисипи — решила е, че покрай всичките казина по крайбрежието не може да няма добри фирми — или пък в Ню Орлийнс. Каза, че искала най-добрата, която съществува.

— И аз бих искал, ако съм на нейно място. Ти какво й каза?

— Че ще се поразровя.

— Ще говоря с Джоуел Исаксън, да видим той какво ще каже.

— Благодаря ти.

— Ще се видим след малко, сладурче. Тъкмо ще поговорим.

— Роджър кога ще дойде?

— След не повече от двайсет минути.

— Добре, ще бъда готова.