Александър Дюма
Колието на кралицата (86)

86.
Бащата и годеницата

Салонът на къщата беше разположен в първия корпус на постройката, на приземния етаж. От лявата му страна бе будоарът с изход към стълбата, която водеше за апартамента на Андре. Отдясно имаше друг малък салон, през който се влизаше в големия. Филип пристигна пръв в будоара, където го очакваше сестра му. Когато се озова във вестибюла, той ускори крачка, за да бъде по-скоро в обятията на тази скъпа приятелка. Щом отвори двойната врата на будоара, Андре го прегърна и го разцелува сияеща, от което този тъжен любовник, този нещастен брат отдавна бе отвикнал.

— Боже милостиви! Какво става с теб? — попита младият мъж.

— Нещо хубаво! О, много хубаво, братко!

— И се връщаш, за да ми го съобщиш?

— Връщам се завинаги! — извика Андре в изблик на щастие, превърнал възклицанието й в гръмогласен вик.

— По-тихо, сестрице, по-тихо — каза Филип, — лампериите на къщата вече са отвикнали от радост, а и там, в страничния салон, има някой, който ще те чуе.

— Някой ли? — учуди се Андре. — Кой?

— Слушай — отвърна Филип.

— Граф Дьо Шарни! — обяви слугата и въведе Оливие в големия салон.

— Той! — възкликна Андре, умножавайки милувките върху брат си. — Ох, знам за какво е дошъл!

— Знаеш ли?

— Да, знам така добре, както забелязвам безредния ти тоалет и както предугаждам мига, когато ще трябва на свой ред да вляза в салона, за да чуя с ушите си какво е дошъл да каже господин Дьо Шарни…

— Сериозно ли говорите, скъпа ми Андре?

— Слушай, Филип, и ме остави да се кача в апартамента си. Кралицата ме доведе малко прибързано, ще трябва да сменя простото си монашеско облекло с тоалет… на годеница.

След като изрече тихо на Филип последната дума, съпровождайки я с радостна целувка, Андре, ефирна и възторжена, изчезна по стълбата, която водеше до апартамента й. Филип остана сам, допря бузата си до вратата, която свързваше будоара със салона, и се ослуша. Граф Дьо Шарни бе влязъл. Той крачеше бавно по паркета и, изглежда, по-скоро размишляваше, отколкото чакаше. Господин Дьо Таверне-баща влезе на свой ред и се приближи да поздрави графа с изискана, макар и принудена вежливост.

— На какво дължа честта на това неочаквано посещение, графе? — каза той най-после. — Във всеки случай, повярвайте ми, то ме изпълва с огромна радост.

— Дойдох, господине, официално, както виждате, и ви моля да ме извините, че не доведох със себе си чичо си, господин Дьо Сюфрен.

— Какво — смънка баронът, — но аз ви извинявам, драги ми господин Дьо Шарни.

— Зная, че това беше от благоприличие за молбата, която се готвя да ви отправя.

— Молба ли? — попита баронът.

— Имам честта — подхвана Шарни с глас, задавен от вълнение — да ви поискам ръката на госпожица Андре дьо Таверне, ваша дъщеря.

Баронът подскочи в креслото си. Разтвори святкащи очи, които сякаш поглъщаха всяка дума, произнесена от граф Дьо Шарни.

— Дъщеря ми… — промълви той. — Вие искате ръката на Андре!

— Да, господин барон, стига госпожица Дьо Таверне да не изпитва отвращение от този брак.

„А, така ли! Но — помисли си старецът — да не би благосклонността на Филип да е вече толкова очебийна, че някой от съперниците му да иска да се възползва от нея, като се ожени за сестра му? Ей, Богу, това също не е зле изиграно, господин Дьо Шарни.“

После се усмихна и каза високо:

— Тази молба е такава чест за нашия род, графе, че я удовлетворявам с голяма радост, що се отнася до мен, а тъй като държа да си отидете оттук с пълно съгласие, ще уведомя дъщеря си.

— Господине — прекъсна го хладно графът, — струва ми се, че си създавате излишна грижа. Кралицата е благоволила да поиска мнението на госпожица Дьо Таверне по този въпрос и отговорът на вашата дъщеря е бил благоприятен за мен.

— Аха — възкликна баронът, все по-учуден, — значи кралицата…

— Която си е направила труда да отиде в „Сен Дьони“, господине.

Баронът стана и каза:

— Не ми остава нищо друго, графе, освен да ви осведомя за положението на госпожица Дьо Таверне. Горе имам документите за състоянието на майка й. Вие няма да се ожените за богато момиче, графе, и преди да вземем някакво решение…

— Безполезно е, бароне — каза сухо Шарни. — Аз съм богат за двама, а и госпожица Дьо Таверне не е от ония жени, за които човек се пазари. Но този въпрос, който искате да обсъдите от ваша гледна точка, трябва да бъде обсъден и от моя гледна точка.

Той едва довършваше думите си, когато вратата на будоара се отвори и се показа Филип, блед, посърнал. Едната си ръка беше пъхнал в куртката, а другата — свил конвулсивно в пестник. Шарни му се поклони тържествено и получи същия поздрав.

— Господине — рече Филип, — баща ми имаше право да ви предложи разговор за сметките на семейството, двамата трябва да ви дадем някои разяснения. Докато господин баронът се качи в стаята си да потърси документите, за които стана дума, аз ще имам честта да обсъдя въпроса по-подробно с вас.

С поглед, изпълнен с безпрекословна властност, Филип даде знак на барона, който излезе разтревожен, предусещайки някаква спънка. Филип изпрати барона до изходната врата на малкия салон, за да е сигурен, че тази стая ще остане празна. Отиде да надникне дори в будоара и след като се увери, че няма да го чуе никой освен този, към когото се обръщаше, скръсти ръце пред графа и каза:

— Господин Дьо Шарни, как смеете да искате ръката на сестра ми?

Оливие се стъписа и се изчерви.

— Дали — продължи Филип, — за да скриете по-добре любовните си похождения с жената, която ухажвате, която ви обича? Дали, като ви видят оженен, да не могат да казват, че имате любовница?

— Истината е, господине… — каза поразен Шарни, като се олюля.

— Дали — добави Филип, — като станете съпруг на една жена, която може да се приближи до любовницата ви по всяко време, да ви е по-лесно да се виждате с тази обожавана любовница?

— Господине, вие се самозабравяте!

— Може и да е така — продължи Филип, като се приближи до Шарни. — Сигурно, като ви стана шурей, да не разкрия това, което зная за предишните ви любовни похождения…

— Това, което знаете! — извика ужасен Шарни. — Внимавайте, внимавайте!

— Да — оживи се Филип, — къщата на егермайстера, наета от вас, тайнствените ви разходки във Версайския парк… нощта… стиснатите ви ръце, въздишките ви и особено нежната размяна на погледите до малката вратичка на парка…

— Господине, за Бога! Господине, вие не знаете нищо, кажете, че не знаете нищо.

— Не зная нищо, а! — извика със сразяваща ирония Филип. — Как да не зная нищо, като се бях скрил в храстите зад вратата на Аполоновите бани, когато вие излязохте и подадохте ръка на кралицата?

Шарни направи две крачки като ударен смъртоносно човек, който търси опора около себе си. Филип го гледаше със злобно мълчание. Той го оставяше да страда, оставяше го да изкупи с това мимолетно мъчение часовете на неизразима наслада, за които го упрекваше. Шарни се съвзе от премаляването си.

— Все пак, господине — рече той на Филип, — дори след това, което ми казахте, ви моля за ръката на госпожица Дьо Таверне. Ако бях просто един користолюбив подлец, за какъвто ме смятахте преди малко, ако имах намерението да се оженя от себичен интерес, щях да бъда толкова нещастен, че бих се страхувал от човека, който знае моята тайна и тайната на кралицата. Но кралицата трябва да бъде спасена, господине, трябва.

— С какво е опозорена кралицата? — каза Филип. — Понеже господин Дьо Таверне я е видял да стиска ръката на господин Дьо Шарни и да вдига към небето влажните си от щастие очи. С какво е опозорена кралицата? Понеже знам, че тя ви обича. О, това не е причина да пожертвам сестра си, господине, и няма да й позволя да се пожертва.

— Господине — отвърна Оливие, — знаете ли защо кралицата ще бъде опозорена, ако този брак не се осъществи? Защото тази сутрин, докато арестуваха господин Дьо Роан, кралят ме завари в коленете на кралицата.

— Боже мой!

— И кралицата, разпитана от ревнивия крал, отговори, че съм коленичил, за да й поискам ръката на вашата сестра. Ето затова, господине, ако не се оженя за сестра ви, кралицата ще бъде опозорена. Разбирате ли сега?

Двоен шум прекъсна думите на Оливие — вик и въздишка. Въздишката идеше от будоара, викът — от малкия салон.

Оливие се завтече към въздишката. В будоара видя Андре дьо Таверне, облечена в бяло, като годеница. Тя бе чула всичко и бе припаднала. Филип пък се завтече към вика в малкия салон. Съзря тялото на барон Дьо Таверне — разкритието за любовта на кралицата към Шарни го бе повалило върху развалините на всичките му надежди. Баронът, получил удар, бе издъхнал. Предсказанието на Калиостро се бе сбъднало. Филип, който разбираше всичко, дори срама на тази смърт, остави мълчаливо трупа и се върна в салона при Шарни, който съзерцаваше разтреперан хубавата девойка, студена и безчувствена, без да смее да я докосне.

През двете врати се виждаха тези две тела, разположени успоредно, симетрично, така да се каже, на мястото, където ги бе сразил ударът от разкритието. Филип, с подути очи и кипящо сърце, се осмели да вземе думата, за да каже на господин Дьо Шарни:

— Барон Дьо Таверне току-що умря. След него аз съм главата на семейството. Ако госпожица Дьо Таверне остане жива, ще ви я дам за съпруга.

Шарни погледна с ужас трупа на барона, с отчаяние — тялото на Андре. Филип скубеше косата си и изпрати към небето възклицание, което можеше да развълнува и сърцето на Бога на вечния му трон.

— Граф Дьо Шарни — каза той, след като укроти бурята в себе си, — аз поемам задължението от името на сестра си, която не ме чува, — тя ще даде щастието си на една кралица, а аз един ден може би ще бъда достатъчно щастлив, за да й дам живота си. Сбогом, господин Дьо Шарни, сбогом, зетко.

И като се поклони на Шарни, Филип привдигна Андре, стопли я в ръцете си и така даде път на графа, който не знаеше как да се отдалечи и да прекоси будоара, без да мине покрай една от жертвите.