Виктор фон Фалк
Мъртвите сибирски полета (90)

XCII. В ДОЛИНАТА НА БЛАЖЕНСТВОТО

Из целия път Бакунин подканваше другарите си да бързат, за да стигне по-скоро до завещаното му от Фалиери богатство. Въпреки това той бе принуден да се спира понякога, защото Елисавета бе много уморена от дългия път.

В едно село беден арменец им оказа своето гостоприемство срещу добро възнаграждение.

Още същата вечер при арменеца те чуха, че той се кара с един доста възрастен човек.

— Аз не ще ти заплатя — каза този човек, който бе облечен с унгарски дрехи, — защото не удържа думата си.

— Нима не ви почаках? — каза арменецът.

— Нали се бяхме разбрали, че по време на престоя ми тука няма да приемате никакви други гости.

— Нима можех да им откажа?

— Не ми се представяй като добродетелен човек и с меко сърце — отвърна му старият човек, който говореше добре руски. — Аз не скрих от тебе, че съм руски бежанец и че дойдох при тебе, за да не ме уловят. Кой може да ме убеди, че тези хора не са шпиони?

— Не, те не са шпиони, а пътници, които идат от далечни страни и на които им правим голямо добро, като ги прибираме да си починат.

— За дълго ли мислят да останат тук?

— До утре. Утре рано ще продължат пътя си.

— До утре? Тогава добре, само ми кажи къде си им дал място за спане?

— Долу в колибата — отговори домакинът.

— Аз ще трябва сам да видя кои са — каза комедиантът и се примъкна до колибата да подслуша.

За да скрие следите си от полицията, той бе избягал първо в Астрахан, но понеже и тука не бе сигурен, той избяга от Тифлис.

Тази нощ на Бакунин и Пал никак не им се спеше, Бакунин разказваше на Пал тайната за богатството на Фалиери, което се канеше да вземе на другия ден. Между другото той му разправи за мъчнотиите, които ще имат.

— Пътят е точно определен — каза Бакунин. — И ако малко се отклоним от него, ще отидем в пропастта. Другото е, че там живеят много змии, които излизат нощно време от дупките си и горко му, който се намери в долината.

Комедиантът слушаше внимателно всичко, което разказваше Бакунин на Пал. Той дори намисли как да отиде в Долината на блаженството преди тях.

Когато се увери, че Пал и Бакунин спят дълбоко, той отиде в стаята си, взе едно шише със зелена течност. После влезе в конюшнята и сина в устата на всичките коне от тази течност.

Не след дълго и конете паднаха мъртви.

„Аз отрових конете! — засмя се комедиантът демонично. — Те не ще могат да отидат в Долината на блаженството, където се намира грамадното богатство на абат Фалиери.“

Той отиде бързо до дървото, където бе вързан един кон. Възседна го и се отправи към Долината.

Слънцето бе високо, когато Бакунин се събуди, стана от леглото си и събуди и Пал. После отидоха да кажат на Елисавета да бърза.

— Предчувствувам, че нещо ще ни се случи в Долината.

Пал отиде в малката стаичка, където намери Елисавета готова.

— Добре направи, че дойде, братко — каза Елисавета, като видя брат си. — Чувствувам се много отпаднала и като че ще ме втресе.

Изведнъж се чу внезапен вик от конюшнята.

Пал се обърна и видя Бакунин, който тичаше към него.

— Мамя ли се или не, не зная — каза Бакунин на Пал. — Конете са умрели. Изглежда, че са отровени.

В същото време и домакинът дотича и каза, че и неговото муле е отровено.

— Изглежда, че някой ни е подслушвал, като сме говорили за богатството на Фалиери. Навярно той е отровил конете, за да попречи на пътуването ни. Кой ли ще си е позволил такова пешо?

— Аз ще ви кажа кой е този — каза домакинът, като разправи на гостите за комедианта.

— Той е значи Андрей Ягодкин — каза Бакунин учудено. — Аз ще ти дам да разбереш! Ти ще заплатиш с главата си. Моля ви, може ли да се намери тука някой кон? — запита той домакина.

— Ще помоля съседа, който, надявам се, срещу добро възнаграждение ще ви даде коне за няколко дни.

Бакунин се обърна към другарите си и им каза, че ще се върне след два дни.

— Нима ще отидеш сам? — попита Пал.

— Това е най-разумното. Сега прощавайте, приятели, и довиждане.

След един час, с пушка на рамо, възседнал кон, той бързаше към Долината на блаженството.

Слънцето бе вече залязло, когато Бакунин пристигна в Долината на блаженството. Спря се за миг, за да се полюбува на хубавата гледка, която му се откри в тая долина. Той бе забравил, че на двадесетина крачки от него се намираше Андрей Ягодкин, който бе дошъл един час по-рано.

Ягодкин бе слязъл от коня, защото така по-лесно можеше да се спуска по стръмнината. Той си бе легнал да спи и тъкмо когато сънуваше чудни сънища, гласът на Бакунин го стресна и той се пробуди. Без много да мисли, насочи пушката към него и чакаше удобно време да се прицели. Той бе на десет крачки от него. Виждаше много ясно Бакунин, който наблюдаваше Долината от върха. Той натъкми пушката. Бакунин не подозираше нищо.

Изведнъж Бакунин забеляза една група птици, които хвърчаха, като че бяха подплашени от нещо.

— Това е добър признак. Това показва, че скоро ще бъда господар на богатството.

Изведнъж се чу гръм и Бакунин усети, Че един куршум премина край лицето му, след него последва и втори и той почувствува болка в лявата си ръка.

Бакунин се обърна към страната, откъдето дойде куршумът. Той видя отпреде си един орел с отпуснати крила, паднал на земята.

„Бедна птица, този куршум беше отправен към мене“ — каза си Бакунин и се втурна с готова пушка към мястото, откъдето дойде куршумът.

Комедиантът, като видя, че не сполучи със стрелбата, почна да бяга. Бакунин разбра, че не може да го настигне, тъй като много кръв беше изтекла от раната му и се почувствува отмалял. За да не падне, той се опря на една могила.

Комедиантът бе на няколко крачки от грамадното богатство. Без много да мисли, той се втурна в пещерата, като не обръщаше внимание на лошата миризма, идеща от нея.

Слабостта му към богатството го привличаше все по-навътре. Без да обръща внимание на трудностите, които му се изпречваха, без да се стресне от мекото тяло, което прегази, той напредваше в пещерата, която ставаше все по-тъмна. Изведнъж стана светло, и то толкова светло, че дори самото слънце не можеше повече да блесне. Той се намери в пещерата, чиито стени бяха от диаманти.

Комедиантът постигна целта си. Той се намираше пред едно голямо богатство, което щеше да го направи най-богатия човек в света. Не помръдна от мястото си. После извади ножа си, с който почна да кърти диамантите и пълнеше джобовете си. Ненаситен от това, той почна да ги пъха в пазвата си, без да обръща внимание, че бе настъпила нощ. Той бе заслепен от голямото богатство.

Най-после се умори от непрестанното къртене и заспа. Сънува чудни сънища: бе станал най-богатият човек и всички хора му се кланяха. Сред тях бе и Франциска. Тя целуваше ръката му и го молеше да я прибере. Той я прегърна и почна да я целува, но устата й бе така студена, че той се събуди. И що да види?! Змиите се бяха размърдали от местата си и една пепелянка се бе отправила към него. Комедиантът видя, че е загубен, но въпреки това запази присъствие на духа. Той удари змията, която се спусна към него и се обви около краката му. Но усилията му бяха напразни. Той трябваше да умре, когато бе най-богатият човек.

След няколко минути Ягодкин, копнял за богатство цял живот, стана негова жертва — змията го победи с отровата си.

Бакунин се отърва, защото беше изнемощял, преди да достигне до пещерата. Когато дойде на себе си, той тръгна към къщата на арменеца и бе доволен, че стори това. Помоли Пал да отидат двамата в Долината на блаженството и като се стъмни, двамата тръгнаха.

Когато дойдоха до пещерата, те видяха, че входът й бе задръстен. Земетресението, което бе станало миналата нощ, бе затрупало входа й.

— Изглежда, че провидението не е искало това богатство да падне в чужди ръце — каза Бакунин на спътника си.

Те си подадоха ръце и се зарекоха никому да не издават тази тайна.

След това се върнаха обратно, понеже Елисаветината болест им създаваше голямо безпокойство.