Виктор фон Фалк
Мъртвите сибирски полета (71)

LXXIII. ФАЛШИВИТЕ БАНКНОТИ

Ашинов не бе произведен директор на полицията, а му възложиха временно управлението.

Той успя да привлече на своя страна влиятелни личности, които ходатайствуваха пред царя за него, като хвалеха големите му способности.

Дълго царят се двоуми дали да го направи директор на полицията, като имаше предвид лошите отзиви от миналия живот, най-после се реши да го направи изпълняващ службата, докато събере по-точни сведения за него.

Откакто управлението на градската полиция бе в ръцете на Ашинов, той направи чудеса. Много невинни пострадаха. На императора съобщиха, че строгите мерки, взети от Ашинов, са необходими, тъй като без тях ще избухне революция, тъй че той подписваше често смъртни присъди.

Ашинов бе много усърден в работата си, много често се случваше по цели нощи да стои над делата, които трябваше да довърши. Многото работа, с която бе претрупан, не му пречете да си устройва и развлечения. Той се отдаде изцяло на разкошен живот. Наемната вила до река Нева бе много луксозно мебелирана.

Въпреки удоволствията, две неща го безпокояха: първо, да унищожи съвършено Кардов, от когото се опасяваше да не му заеме длъжността, и второ, да открие фалшификатора на банкнотите, които бяха в обръщение от известно време.

Някои му бяха съобщили, че неговото назначение зависело от обезвреждането на фалшивите пари. Затова Ашинов дебнеше тази работа. По някои белези той предполагаше, че тези пари се правят в Петербург.

Веднъж един от неговите чиновници донесе фалшива банкнота и му каза, че можал да разбере кой пръв е дал тази банкнота.

Ашинов взе банкнотата и я различи от истинската.

— Никой не би могъл да я различи от истинската.

Ручев, така се казваше този, който донесе банкнотата, обърна вниманието на Ашинов на някои особени знаци.

— Проследи ли този, който ти даде тази банкнота?

— Да — каза Ручев.

— Ако това е истина, ще те възнаградя скоро. Разкажи ми сега как се добра до тази банкнота?

След като се поклони, Ручев почна да разказва:

— Откакто ми е възложено да открия фалшификатора, аз съм във връзка с всички банкови чиновници. Неотдавна един дойде при мене и ми даде тази банкнота. Аз я взех и отидох при компетентни лица, които констатираха, че банкнотата е фалшива. Върнах се след това при същия чиновник и го попитах за лицето, което му е дало банкнотата. Той ми каза, че това бил един печатар, който дължал на фирмата, при която работел. Взех точния адрес на печатаря и се упътих към него. Той ми каза, че я взел от известния Кращев. Ходих и при Кращев. Разпитах за миналия му живот и сведенията, които получих, ми вдъхнаха подозрение. Останах много учуден, когато отидох у дома му. Намерих там един интелигентен човек, който ми отговори, че има банкнота от сестра си, която била певица в императорския оперетен театър. Аз се упътих, разбира се, при тази хубава певица, която след дълго колебание ми каза, че я била получила от шивачката, гърбавата Петровна.

— Петровна — прекъсна го Ашинов. — Това лице трябва да… Ах, да, онова момиче, при което бе детето, интересуващо толкова Кардов.

— После — продължи разказа си Ручев — отидох при Петровна. От пръв поглед разбрах, че казачката е невинна. Като й казах, че банкнотата, която е дала на певицата, е фалшива, тя се уплаши и се изненада. А знаете ли от кого е получила тия банкноти? От жената на Андрей Ягодкин.

— Андрей Ягодкин? На прав път сме тогава — каза Ашинов, — той е вписан в регистъра на полицията.

— Така е. Той е фалшификаторът. Да отида ли при него и го попитам откъде има тази банкнота?

— Не, не сме толкова глупави — каза Ашинов след дълго размисляне. — Не мисля, че той сам прави тези банкноти. Предполагам, че е член на някое дружество. Банкерската къща му помага да ги пуска в обръщение. Не, Ручев, само по един начин можем да го уловим. Като следим щателно какво правят той и жена му. Ако уловим от тях още някоя, тогава ще знаем с кого имаме работа. Аз съм ви много благодарен и ще ви имам предвид при пръв случай.

— Ще имате ли нужда от мене при преследването за тези банкноти?

— Не е необходимо — каза Ашинов. — Аз сам ще се потрудя по-нататък.

Ручев скри гнева си зад един голям поклон. Разбра какво значат тези думи. Той бе изпълнил своето, сега наградата за разкритието оставаше за началника.

След като Ручев си отиде, Ашинов се отправи към Петровна.

Беше вечер. В магазина нямаше никого освен Петровна.

— Добър вечер, госпожице — каза Ашинов, като се приближи.

Петровна се уплаши от присъствието на човека, който се нарича страшният Ашинов, и въпреки че не очакваше нищо добро, поздрави го учтиво.

Ашинов извади банкнотата и я показа на Петровна.

— Виждате ли тази фалшива банкнота? Вие сте я дали на певицата Кращева.

Петровна се стресна, но скоро дойде на себе си.

— Да, аз я дадох.

— Знаете ли, че тази банкнота е фалшива? — каза Ашинов, като я погледна строго в очите.

— Фалшива? Това не зная. Аз я получих преди няколко дена от госпожа Ягодкина.

— Тъй ли? Знаете ли точно, че от нея сте я получили?

— Знам… Моля, чакайте, една каляска спря пред магазина. Ето че идва госпожа Ягодкина.

— Как, това ли е госпожа Ягодкина? Моля ви, не казвайте нищо за банкнотата. Работата е много сериозна.

— Ще премълча — каза Петровна и излезе до вратата да дочака клиентката си.

— Благодаря ви много, госпожо — каза приветливо Петровна на влязлата Франциска, — че сте удостоили стоката ми с вашето внимание.

— Идвам тук не за друго, защото мога да избера това, което искам и което е най-хубаво — каза Франциска.

— В такъв случай трябва да платите повече.

— На драго сърце ще платя петорно повече, при условие модела, който ще купя, да го няма никой друг. Виждам, че имате работа с господина, свършете първо с него.

— Не, госпожо, аз ще почакам, докато изберете — каза Ашинов, като се поклони ниско.

— Много сте любезен, господине — каза Франциска и се приближи до Петровна.

След като бяха показани няколко шапки, Франциска избра една от тях. Каза да й се изпрати у дома й и попита колко дължи.

— Не е нужно да бързате — каза Петровна, уплашена да не би госпожата да даде пак фалшива банкнота, — платете я друг път.

— Не, аз плащам винаги, на кредит не вземам.

— Щом настоявате, платете. Дължите 75 рубли.

Франциска извади кесията си с пари и Ашинов, който седеше отзад, можа да види, че освен злато, имаше и много банкноти.

Банкнотите много си приличаха с фалшивата.

„Може да плати в злато — помисли си Ашинов. — Ако заплати в банкноти, подозрението е основателно.“

— Значи 75 рубли — каза Франциска, като сложи на мраморната плоча златните пари. — Но не — каза тя, като че се сети нещо, — дойде ми на ума, че златото ще ми трябва другаде, затова по-добре ще е да ви дам банкнота от сто рубли, а вие ще ми върнете остатъка в злато.

— Сърцето на Петровна заби силно, като видя, че й дават банкнота, затова побърза на касата да й върне останалото. В същата минута стана нещо особено. Ашинов натисна банкнотата с пръст и каза:

— Госпожо, тази банкнота е фалшива и вие не ще напуснете магазина без моето разрешение.

Франциска се изненада. Лицето й се промени съвсем, но въпреки смущението си, тя се опомни и каза:

— Господине, вие желаете навярно да се шегувате с една жена — и се изсмя иронично.

Ашинов държеше в ръка банкнотата.

— Дайте парите ми, господине! — извика грубо Франциска.

— Не, банкнотата не ще ви се върне.

— Това от ваша страна, господине, е голяма дързост. Госпожице — обърна се тя към Петровна, — ако веднага не изпъдите този господин оттук, аз не ще стъпя никога в магазина ви.

От мълчанието на Петровна Франциска разбра, че й се готви примка.

— Какво ще каже мъжът ми за тази ваша неучтивост? Знаете ли, господине, че ще ви даде под съд?

— Ако мъжът ви пожелае да даде някого под съд, той трябва да се яви при мене. Позволете да ви се представя — аз съм Ашинов, подуправител на Петербург. Моля ви да ме последвате.

— Сигурен ли сте, че банкнотата е фалшива, та искате да ме арестувате?

— Тази банкнота е фалшива, също и онази, която неотдавна сте дали на онова момиче. Знам, че вашият мъж ги прави, а вие ги разпространявате.

— Как смеете да наричате моя мъж фалшификатор? Не знаете ли, че той ще се оплаче за това на самия цар?

— Съмнявам се дали ще може да стори това. Преди да иде там, ще дойде с мен в Петропавловската крепост, а оттам — където желае.

— Какво искате да нравите с мене?

— Ще ви затворя. Ще дойдете ли доброволно? Или да ви откарам насила?

— Не, не, аз ще дойда доброволно — каза Франциска. — Ще ви помоля само да идем с файтон, за да не ме видят хората.

— Ще изпълня това ваше желание.

Ашинов излезе и заповяда да карат към Петропавловската крепост, после се качи и той във файтона.

— Къде мислите да ме закарате? — попита Франциска.

— В Петропавловската крепост — каза Ашинов.

— Това е ужасно. Аз не ще мога да преживея този позор.

След половин час те стигнаха в Петропавловската крепост.

— Къде ще я заведем? — попита тъмничарят.

— В изпълнителния арест.

Тъмничарят заведе Франциска в затвора, а Ашинов отиде със същия файтон в къщата на Андрей Ягодкин.

Андрей Ягодкин не предчувствуваше какво се бе случило с жена му. Той бе взел мястото на нещастния си брат Николай Ягодкин. Той се бе излегнал на канапето и кроеше планове за бъдещето.

„Трябва да се направи нещо — мислеше си той. — Изглежда, че брат ми става все по-добре от ден на ден и аз трябва да го премахна от къщи, защото ако проговори, ще стане много опасен. Трябва да го предам на доктор Калчев. Това ще ми струва много нари, но все едно: да съживи фалшивите пари. Нека моят брат ме прости, че ще го пратя в лудницата.“

В същата минута в стаята влезе един млад човек, който прекъсна мечтанията му.

— Един господин ви чака вън. Той ми даде тази карта да ви я предам.

Андрей погледна небрежно картичката и каза на слугата да въведе господина. Вратата се отвори и в стаята влезе доктор Калчев.

— Чудесно, чудесно стана! — извика Андрей Ягодкин. — Аз тъкмо вас очаквах. Чувал съм, че сте най-добрият лекар по душевни болести.

— Това е силно казано — скромно отвърна лекарят. — Истина е, че в моята клиника царува строгост спрямо болните и нищо повече.

— Да, аз знаех това, затова ви повиках.

— В моя дом се намира един душевно болен човек, който освен това е парализиран и не може да приказва.

— Разбирам останалото. Какво искате да кажете? — попита лекарят, като го погледна строго.

— Това е моят брат — каза Андрей Ягодкин, — затова трудно се реших да го пратя в лудницата. Причината, която ме заставя да сторя това, е липсата на достатъчно прислуга.

— Значи вие желаете да ми дадете вашия брат?

— Да. Колкото за пари, аз съм в състояние да заплатя добре, та дано помогне на моя брат да оздравее по-скоро. За тази цел ще ви дам пет хиляди рубли.

— Пет хиляди рубли! — учудено извика лекарят, като се усмихна.

— Да, и то в предплата — каза Ягодкин, като отиде до касата и даде на доктора сумата в банкноти.

Лекарят взе банкнотите и като се доближи до прозореца, почна да ги разглежда внимателно.

— Какво правите? — попита Ягодкин.

— Преглеждам ги, да не би да са фалшиви.

— У мене фалшиви банкноти! — възмути се Ягодкин, като се усмихна любезно.

— От известно време на пазара има грамадно количество фалшиви банкноти — каза лекарят. — Но тези са редовни и аз ще ви дам за тях разписка.

— Не ми е нужна разписка. По-добре ще е, ако ми дадете смъртен акт за брат ми.

— След шест седмици и това ще стане — каза лекарят.

— Желаете ли сега да видите пациента си?

— Не, не е необходимо. Вие ще го пратите в моята клиника, където ще мога да го наглеждам всеки ден.

После лекарят взе шапката си и излезе.

Той срещна в коридора един господин, който се бореше със слугите, защото не му позволяваха да влезе при господаря им.

Изглеждаше, че непознатият беше шегобиец, тъй като се смееше, когато слугите го задържаха.

Банкерът се приближи до него, изгледа го строго в очите и извика високо:

— Как смеете насила да влизате в дома ми, когато слугите не ви пускат?

— Аз трябва да говоря с вас. Ще ви кажа името си насаме; това ще е по-хубаво за вас, отколкото тук да ви го кажа.

— Тогава влезте.

Като бяха сами, Ягодкин запита посетителя какво обича.

— Ще ви кажа накратко: ще ви арестувам.

— Вие сте побъркан! Вън от моя дом или ще повикам полицията!

— Не е нужно да викате полицията, тъй като тя е тук. Аз съм Ашинов, заместник-директор на петербургската полиция. Дойдох да ви арестувам.

— Това е невъзможно, господин Ашинов. Вие сте се излъгали.

Голямото спокойствие на комедианта много учуди Ашинов. Той мислеше, че неговото посещение ще изненада Ягодкин.

— Това са маниери само за наивни хора.

— Защо искате да ме арестувате?

— Подозирам ви, че правите фалшиви банкноти.

Ягодкин се изсмя.

— Не се опитвайте да отричате — имам доказателства, че сте разпространили фалшиви пари. Най-добре ще е да признаете това.

— Признавам, че съм невинен. Аз не съм правил никакви фалшиви пари.

— Не е възможно да сте невинен, тъй като едно лице, което живее в същата къща, призна, че заедно с вас разпространява фалшиви банкноти.

Ашинов предполагаше, че съобщението за жена му ще накара Ягодкин да признае. Ягодкин помисли за миг, че Франциска е затворена, обаче и това не му попречи да си остане хладнокръвен.

— Вие споменахте, че едно лице заедно с мене разпространявало фалшиви пари. Ще ми позволите ли да ви попитам кое е това лице, тъй като, доколкото си спомням, няма такова лице.

— А за жена ви какво мислите?

— Моята жена? Какво може тя да признае?

— Че вие сте я накарали да разпространява фалшиви банкноти.

— Ако топа с така, на кого го е признала?

— На мене. Аз съм я арестувал вече.

— Вие сте затворили моята жена? — извика грубо Ягодкин. — Как сте дръзнали да арестувате моята жена?

— Законът не прави разлика между богати и бедни. Повтарям — вие сте арестуван.

Ягодкин пял побледня.

„Нима няма никакво спасение?“ — помисли си той. Дойде му нещо на ума: човекът пред него бе известен в целия Петербург като рушветчия. Трябваше с пари да го накара да мълчи. Затова той тръгна към вратата, но в същата минута Ашинов извади револвера.

— Стой! Ни стъпка напред, в противен случай ще стрелям!

— Аз не бягам — каза Ягодкин, — ще затворя само вратата, за да си поприказваме насаме, без никой да ни безпокои.

— Ние и без това сме сами! Никой не ни безпокои… — Какво имате да ми кажете?

— Слушайте. Вие искате да ме арестувате и да ме направите нещастен. Аз съм невинен, но когато ме затворите, ще се намерят хора, които ще изтълкуват криво тази работа. Това не трябва да стане. Каква полза ще имате, като затворите мене и жена ми? Не бъдете коравосърдечен и не ме разорявайте.

— Това не зависи от мене, господине!

— Ако желаете, вие можете.

— Това може да стане, тъй като никой освен мене не знае това.

— Не се двоумете много. Давам ви 30 000 рубли — каза Ягодкин, като се приближи до касата.

Очите на Ашинов светнаха от блясъка на златните пари, но той се овладя и каза:

— Затворете касата! Вие искате да ме подкупите.

— Не — каза Ягодкин, — не желая това. Да не мислите, че парите са фалшиви?

— Не — отговори Ашинов, — защото ако освободя вас и жена ви, ще изгубя десет пъти повече от това, което ми давате. Аз трябва в такъв случай да се простя с поста полицейски директор, затова ни дума повече за пари! Аз съм чиновник и изпълнявам дълга си.

— Напразно значи се трудя да ви омилостивя? Не ми остава нищо друго, освен да ви последвам. Но преди да сторя това, не е ли по-добре да си пийнем малко?

— Добре, съгласен съм.

— Позволете ми тогава да се преоблека.

— Добре, аз ще ви придружа.

Ягодкин заведе Ашинов в една богато мебелирана стая и го покани да седне.

— Ако посмеете да напуснете тази стая, знайте, че аз ще ви последвам.

— Не мисля. Погледнете, в този гардероб са моите дрехи, а в другия са моите кърпички с чудесен монограм — каза Ягодкин, като показа една кърпичка на Ашинов, който се загледа в нея. — Ще ви покажа какъв хубав парфюм имам — каза той, като извади едно шишенце с червеникава течност. — Този парфюм го имам от фабриканта на розово масло. Употребявам го само на носните си кърпички; миризмата му е чудесна. Помиришете само и ще се уверите — каза Ягодкин, като тури шишенцето под носа на Ашинов, на когото миризмата се хареса и затова смръкна повечко.

— Повече смръкнете, тази миризма е много приятна.

Ашинов не можа повече да проговори. Той се облегна на канапето, а Ягодкин не преставате да държи шишенцето под носа му.

Ашинов заспа — той беше упоен, тъй като шишенцето на Ягодкин не бе пълно с парфюм, а с опиум.

„Така! Той не ще се събуди до 4–5 часа. Е, любезни Ашинов, ти трябва по-рано да се пробудиш, за да затвориш Андрей Ягодкин. Мога, ако искам, да те убия, но защо ли без нужда да ставам убиец? Франциска е затворена. Да я избавя ли или да я оставя? По какъв начин да я спася? Никой няма достъп в Петропавловската крепост. Но чакай, може да намеря в джоба.“

Той почна да претърсва джобовете му, в които намери полицейски книжа, закони и др.

Ягодкин ги преглеждаше внимателно. Особено щателно разглеждаше пропуските за Петропавловската крепост.

— Много добре! Трябва сега да намеря и печата, ето го и него! Франциска ще бъде свободна!

Той се облече бързо и излезе, като заключи вратата отвън. Взе всичките пари, които се намираха в касата, и се втурна с голяма бързина по стълбите. Качи се на първата тройка, която срещна, и не след дълго се намери в Петропавловската крепост.

Беше пуснат от караула, тъй като имаше пропуск. След няколко минути Франциска бе при него. Тя схвана изведнъж, че се е случило нещо особено.

Ягодкин подаде на директора удостоверението, потвърдено е държавния печат за освобождението на Франциска. Директорът го разгледа внимателно и освободи Франциска.

Комедиантът и Франциска се качиха на една тройка и побързаха за гората.

— Как влезе в крепостта? — попита Франциска мъжа си.

— Ще ти кажа всичко, когато бъдем далеч от Петербург.