Виктор фон Фалк
Мъртвите сибирски полета (104)

CVI. ПОБЕСНЯЛАТА

Една вечер в малка, добре наредена гостилница седяха на една маса двама мъже. Лампата, която бе в средата на масата, осветяваше цялата стая. И двамата не бяха млади: Бакунин и Бояновски. Те се бяха много променили през седемнадесетте години. Бояновски не носеше вече дълга брада, а я бе подстригали косата му беше почнала да побелява. По тази причина Феодора не можеше да го познае.

Бояновски разправяше на Бакунин, че едва сега бе открил след дълго търсене Феодора.

— Сигурен ли си, че тя не те е познала?

— Напълно съм сигурен. Още едно нещо забелязах: тя не е вече онази Феодора. За да си укроти страстите, тя употребява морфин. Сега имам случай да й отмъстя.

— Какво смяташ да направиш? — попита Бакунин, като видя особеното изражение на очите на своя приятел.

— Какво ли? Ще узнаеш. Ще ми се да присадя под кожата й бацил от бясно куче. Иска ми се да я видя бясна. Искам да видя Феодора побесняла и хората да бягат от нея. Нали хубаво отмъщение ще е това, ако успея?

След малко двамата приятели се намериха в жилището на Бояновски, където той извади в присъствие на Бакунин няколко капки кръв от скоро убито побесняло куче.

— Как мислиш да сториш това, че да не си напакостиш?

— Никой не ще се усъмни, понеже ще присадя бацила в кръвта й.

На следващия ден Феодора стоеше като полумъртва на леглото поради голяма доза морфин. Нейният мъж Исо де Маргента стоеше до леглото й. Той поглеждаше непрестанно към вратата, като че очакваше някого.

След десет минути на вратата се показа доктор Пушкин. Той носеше в ръцете си инструменти.

— Благодаря Богу, че дойдохте, докторе. С какво нетърпение ви очаквах.

— Ето ме и мене. Преди да започна операцията, намирам за нужно да ви предупредя, че от нея може да има тежки последствия. Много е възможно да последва и напълно оздравяване на жена ви, обаче възможно е да има и влошаване.

— Сторете това, което мислите за най-добре, господин докторе. Аз съм се помирил с положението си. По-добре ще е да умре, отколкото така да се мъчи.

Бояновски взе от шишенцето течността и се отправи към Феодора.

Като улови ръката на Феодора, очите му светнаха. Вместо живот, я очакваше бяс, който Бояновски щеше да й причини.

Той разряза с остър нож едно място на бялото й рамо. После проби една вена с тънка игла и с инструмента постави от червената течност.

— Операцията, господин посланик, е извършена; след малко тя ще покаже признаци на лудост, но това не трябва да ви плаши. Вие ще трябва да удвоите вниманието си, най-доброто ще е да я дадете в някоя болница.

— Тъкмо и аз това мислех. Още днес ще я изпратя в някоя болница, понеже тук нямаше кой да й прислужва.

След малко докторът си отиде, като остави Исидор на колене до Феодора с вдигнати към небето ръце. Той се молеше на Бога да върне здравето на неговата Феодора.