Виктор фон Фалк
Мъртвите сибирски полета (60)

LXII. НИТО ЖИВ, НИТО УМРЯЛ

От известно време в къщата на банкера Николай Ягодкин бяха станали големи изменения.

Самият Ягодкин беше действително между живите, но в такова жалко положение, че всеки би пожелал по-скоро смъртта на тоя клетник, отколкото такъв живот. Смъртоносното нараняване, което Франциска му причини, предизвика неподвижност на ръцете му, краката и езика.

Николай Ягодкин онемя.

Той не можеше да изказва с думи желанието си. Обаче мозъкът му не бе повреден.

Това обстоятелство помагаше на Андрей Ягодкин и Франциска да укрият някои събития. Те съобщиха на полицията, че са го намерили лежащ на земята с ръка на гърдите и че не са видели убиеца. И така се свърши работата.

Комедиантът пое търговията в свои ръце. Оттогава той стана директор на фирмата Николай Ягодкин и сие.

Това обстоятелство помири Франциска с комедианта. Той стана по-мек, а тя по-любезна.

Въпреки че комедиантът стана директор, фирмата трудно изплащаше дълговете. Той безспирно си служеше с фалшиви банкноти. Беше му останала доста голяма сума, за да ги изразходва в последните си дни. Напоследък полицията бе подушила, че циркулират фалшиви банкноти, затова и той не смееше да ги занесе на старото място. Необходимо бе да намери сега друг източник и той помисли, че Франциска ще е най-подходящата.

Така и направи.

Франциска мислеше тъкмо обратното — че ще й се удаде да се сдобие по този начин с повече пари и така да избяга от комедианта. Затова прие неговото предложение.

Както Франциска, така и комедиантът не се стесняваха от парализирания. Те говореха пред него за измамата, която извършиха с Николай Ягодкин.

Това се случи 15 дена след сватбата. Комедиантът се бе излегнал на канапето, а срещу него бе седнала Франциска — по средата бе парализираният.

— Спомняш ли си, Франциска, онази нощ, когато дойде за пръв път в тази къща?

Николай Ягодкин бе забелязал, че когато са сами, тъй като него не го считаха за жив, брат му вместо Клариса, винаги я назоваваше Франциска. И сега комедиантът я бе нарекъл със същото име и говореше за някаква нощ, когато тя дошла за пръв път в неговата къща.

— Ах, да, мислиш за онази нощ — каза младата жена, — когато откраднахме Клариса, истинската дъщеря на този дървен пън, и аз я заместих, тъй като много приличам на нея? Приликата с нея ме отърва от беднотия и лишения и за една нощ станах дъщеря на милионер.

Комедиантът сви рамене.

— Не знам къде я отведе Михаил Бакунин, никъде я няма. Да не я е убил?

— Не вярвам. Бакунин не е убиец, въпреки че е смел.

Изведнъж комедиантът се спря и почна да се смее с пълен глас.

— Защо се смееш? — учудено попита Франциска.

— Виж, моля ти се, брат ми Николай как се мъчи да се освободи от вдървеността, за да каже някоя дума. Това, което чу сега, трябва да го е разтревожило много.

Николай Ягодкин бе много разтревожен. Той не можеше да мръдне езика си, но затова пък очите му говореха. Той чу сега, че тази жена, която стоеше пред него, не е неговата дъщеря, а една лъжкиня. Неговата дъщеря, обичната му Клариса, бе мъртва! Отмъщението на Бакунин бе страшно. Той му бе отнел най-скъпото нещо в живота.

Какво ли е станало с Клариса? Ягодкин чу от устата на брат си, че тя не е мъртва. Той не знаеше дали да смята това за щастие. Тази мисъл премина през ума му като вихър. Сърцето му почна силно да бие. Въпреки всичко, той пак живееше. И смъртта дори не се смили над него! Само да дойдеше! Очакваше я Ягодкин отдавна.

Промяната на жертвата им не остана незабелязана от Франциска и от комедианта. Те желаеха това. Мислеха, че като чуе това, ще получи удар и ще умре. Комедиантът, като видя, че Николай Ягодкин ще живее, тропна сърдито с крак.

— Този ще живее още дълго — каза той, като се обърна към Франциска. — Това не ми харесва.

— Неприятно! Постоянно ме следи с неподвижния си поглед — каза Франциска.

— Това ми се нрави. Нали ти казах, че ще се разбираме и че ще бъдем чудесна двойка? Сега трябва да обърнем фалшивите пари в монети и да се доберем до границата.

— Не разчитай на това — каза Франциска. — Такива фалшификации се откриват. И тази не ще остане неоткрита.

— И така да е, ние ще избегнем петербургската полиция.

— Тогава ще останем голи и бедни. А моята невинност и красота ще останат напразно.

Комедиантът я погледна злобно.

— Ти винаги си била егоистка и такава ще си останеш — мислиш само за себе си. Дори допускам, че ако се случи утре нещо, ти си готова, без много да мислиш, да ме предадеш и напуснеш.

— Вярно е — каза Франциска. — Ако фалира утре търговската къща, аз те напускам. Ти ще идеш на една страна, аз — на друга. Ще си намеря нови познати. Ти ще станеш, както по-рано, комедиант и вагабонтин, а аз съм млада и ще мога да си уредя по-добро положение.

— Знам тогава какво мога да очаквам от тебе — каза сърдито Андрей, обърна се и напусна стаята.

Същото направи и Франциска.

Парализираният Ягодкин остана на своя стол. Мислеше си за това, което бе чул преди малко. И така унесен, той не чу, когато в стаята влезе врачката Балони.

На лицето й се четеше злоба и присмех.

Тя се приближи до Ягодкин.

— Видя ли, Ягодкин, и чу ли какво говореха и какво се случи преди малко тука?

Ягодкин погледна изпитателно жената. Позна врачката, на която бе завлякъл богатството, дадено му да го пази.

— Слушай, Ягодкин, момичето, което ти мислиш, че е твоя дъщеря, се казва Франциска. Тя е незаконна дъщеря на жена ти от любовника й.

Ягодкин я гледаше нямо. Очите му светеха особено.

— Чуваш ли, тя е дъщеря на лекомислената ти жена. Аз я пазих и отгледах, за да Може да замени истинската ти дъщеря. Франциска ми помогна да ти отмъстя, задето ме ограби.

Това бе много за нещастника. Той затвори очите си и изгуби съзнание. Балони донесе един съд с прясна вода и го напръска.

Ягодкин се свести.

— Сега знаеш ли кой е пред тебе? Аз съм твоят враг, който, за да е винаги пред очите ти и да те измъчва, се премести в къщата на Франциска. Николай Ягодкин, ти не ще имаш спокойствие нито денем, нито нощем.

Парализираният се помъчи да помръдне езика си и да продума, но не можа.

— Милост! — искаше да каже. — Милост!

Но Балони не бе от милостивите. Тя излезе от стаята, смеейки се. Увери се, че Ягодкин не може да разбира повече.

„Нима не ще се намери някой в света, който да ми направи добро, като ми помогне да умра?“ — помисли си той.

Един вътрешен глас му казваше:

„Никой! Ти трябва да живееш, Николай Ягодкин — но нито жив, нито мъртъв!“