Мариан Кийс
Мъжът на най-добрата ми приятелка (98)

ДЖЕМА

През целия четвъртък се чувствах неспокойна на работа — бях развълнувана. Най-накрая щях да видя Джони, нали? Но всичко сякаш заговорничеше срещу мен, наложи се да работя до шест и половина, след което трябваше да взема татко от болницата. Беше претърпял лека операция (нещо, свързано с простатата, така и не разбрах какво точно) и заради упойката не биваше да кара кола. Но докато си тръгне, мина сума време, сбогуваше се със сестрите, като че ли беше прекарал там шест месеца, а не шест часа, и ето че стана осем без петнадесет. Аптеката на Джони затваряше в осем, та взех извънредно решение.

— Татко, преди да те закарам до вкъщи, трябва да мина през аптеката.

— Какво ще купуваш?

— Анкерпласт.

— Но не си се порязала.

— Тогава носни кърпички.

— Настинала ли си?

— Хапчета против главоболие.

— Глава ли те боли?

— Да. В момента.

Паркирах отпред и той откопча колана. Притеснена, му казах:

— Татко, стой в колата. Не си добре.

Никакъв шанс. Нещо си беше наумил.

— И аз трябва да си взема нещо.

— Какво?

— Ами… — разглеждаше рекламите на витрината — ароматично масло от иглика.

Хванал се за слабините, тръгна подире ми.