Мариан Кийс
Мъжът на най-добрата ми приятелка (50)

Глава 5

В събота вечерта и през целия неделен ден мобилният ми телефон звъня като побъркан, покрусената Сюзан се опитваше да се извини. Не отговорих на повикванията; трябваше ми време да се взема в ръце.

— Само исках да помогна — повтаряше Сюзан в няколкото съобщения, които ми изпрати. — Ти си чудесна писателка, но знаех, че никога няма да предприемеш нищо.

Това й е лошото на Сюзан. Само защото замина за Сиатъл, за да последва проклетата си мечта, иска всички да постъпят като нея. В добрите стари дни (миналата година) все въздишаше:

— Тъпчем на едно място, Джема.

А аз отговарях:

— Зная, супер е, не мислиш ли?

Достатъчно голям шок беше, че тя направи нещо за собствения си живот, но да се опитва да въдворява моя, и то по този начин, бе повече от нередно.

Като отидох на работа в понеделник, бях убедена, че нищо няма да свърша. Всеки път, когато си помислех как онази агентка чете, да речем, за първата ми нощ с Оуен или за фалшивия инфаркт на майка ми, се изчервявах.

Май по-добре щеше да бъде, ако бях работила през уикенда, вместо да се отдавам на махмурлука си — имаше няколко съобщения на гласовата ми поща, включително от Лесли Латимор, които казваха, че:

1) Не одобрява нито един от дизайнерите на облекло, с които я бях свързала.

2) Каква безплатна козметика съм уредила досега?

3) Къде е нейният замък с кулички?

Естествено, безплатна козметика нямаше — беше трудна работа да убеждавам козметичните фирми да ни предоставят такива количества базплатни мостри за някакво посредствено празненство, което вестниците дори нямаше да удостоят с вниманието си — и все още не бях намерила замък с кулички, който да е подходящ за рожден ден.

После следваха съобщенията на тримата модни дизайнери. Единият наричаше Лесли „ужасна личност“. Вторият твърдеше, че искала да й направи роклята безплатно за сметка на рекламата. Третият я окачестви като „пълен боклук“. Боже!

Развъртях панически телефона — звънях на дизайнери, журналисти, козметични фирми, замъци с кули. В краткия промеждутък между края на единия разговор и началото на следващия се обади Коуди:

— Коуди е, в ролята на Кофи Анан, обаждам се да се застъпя. Сюзан казва, че не искаш да говориш с нея.

— Така е. Това е най-лошото нещо, което някой някога ми е причинявал.

— Нищо подобно. Царица си на драмите. Исусе Христе, трябваше да си гей. Джема, ще ти кажа едно и искам внимателно да слушаш: един литературен агент предлага да те представлява, а ти дори не си написала книга. Имаш ли представа каква късметлийка си? Хиляди хора пишат книги, лишават се от цялото си свободно време, разбиват сърцата си и пак не могат да си намерят агент. А тази сама ти е паднала в ръцете.

Вдигнах рамене.

— Да не би да вдигаш рамене?

— Понякога ме плашиш.

— Чувството е взаимно, момиче.

— За какво говориш?

— За теб. За това как вече нищо не правиш.

— Брей, кой е царица на драмите сега? Знаеш, че се скъсвам от работа. Работата ми иска толкова много и въпреки че аз го казвам, наистина съм добра.

— Вярно е, бива те да измъкваш пари за злите близнаци, та да си купят фермата в Нормандия или каквото им е хрумнало през тази седмица. Ти какво получаваш?

— Взимам добри пари и, Коуди, не им викай злите близнаци, понякога се вслушват в думите ми.

— Направи си собствена фирма.

Всеки в бранша мечтае да създаде собствена фирма. Но трябват пари и потенциални клиенти, а Ф&Ф са ми вързали ръцете с договор, според който не мога да взема нито един от настоящите клиенти. Освен това ме е страх, че Ф&Ф ще ми прекратят договора.

— Може, някой ден…

— Междувременно обади се на тази агентка. Ако ти е останала капка ум.

— Ами ако ме публикуват и целият свят узнае как баща ми е зарязал майка ми?

— Промени подробностите.

— Пак ще знаят, че са те.

— Виж, не мога да отговоря на всичките ти въпроси. Помисли сама.

Замълчах и Коуди продължи:

— Тази агентка представлява и Лили.

— Лили Райт?

— Колко други Лилита познаваш?

— Защо Сюзан я е избрала?

— Защото няма представа как да търси агент. Тази жена е единствената, за която знае, така че помолила баща си да попита майката на Лили коя е нейната агентка.

— Всемогъщи Боже…

— Вземи да й позвъниш.

— Ако толкова много ме иска, тя да ми се обади.

— Няма да стане. Заета е и няма време.

— Както и да е.

Не възнамерявах да се обаждам на Джоджо Харви. Ако иска, нека тя ме потърси.